„Лена, излизам, ще се върна късно! Ако си легнеш, не ме чакай!“ – извика Ваня от коридора към жена си.
„Стой там!“ – извика Лена в отговор.
Тя излезе от банята с хавлия, увита около главата си.
„Защо ще се прибираш късно днес? Променили ли са ви работния график в офиса? Или си си намерил втора работа като огняр във фирмата?
Какво става?“ – попита тя недоверчиво.
„Миналата седмица се прибра след полунощ четири пъти!
И преди това се е случвало… Да не би да си хванал някоя, Ваня?“
„Какви ги говориш?!“ – Ваня пребледня, а очите му започнаха неспокойно да шарят наоколо.
Той гледаше навсякъде, само не и към жена си.
„Какво толкова казах? Преди винаги се прибираше в седем от работа! А сега изведнъж оставаш до късно вечер! Какво означава това?“
„Лена, говори по-тихо! Защо веднага почваш да крещиш? Децата ще ни чуят!“
„Какви ги приказваш?“ – учуди се Лена.
„Какви деца? Те излязоха за училище преди час!
Страхотен баща си! Не знаеш дори дали децата ти са вкъщи или не!“
„А-а,“ – измърмори Ваня.
„Сигурно докато бях под душа?! Изобщо не съм разбрал!“ – ухили се несигурно той.
„Да, виждам, че вече нищо не забелязваш, Ваня! Така че, какво се случва в работата ви, че пак ще стоиш до късно? Обясни ми!“
„Няма нищо особено! Просто много работа!“ – отговори Ваня.
„Разбира се, дори не си направи труда да измислиш смислено оправдание! Мислеше, че ще продължа да вярвам на лъжите ти, така ли?“
„Какви оправдания? Лена, вече прекаляваш! Ако не ми вярваш, обади се на Игор – ще потвърди, че наистина оставаме до късно в офиса!“
„Или може би трябва да се обадя на шефа ти? Имам му номера записан някъде… Да видим дали ще потвърди думите ти!
И ще ми обясни какво точно вършите до полунощ в офиса!“
„Лена, пак си въобразяваш! Пълниш си главата с глупости и после ме тормозиш! А след това си го изкарваш на мен!“
„Нямаше да си въобразявам, ако не се държеше толкова странно! Нямаше да кажа и дума, ако не ме лъжеше толкова нагло!
Чувствам, че ме лъжеш!“
„Как реши, че лъжа?“ – попита Ваня, като отново избегна погледа ѝ.
„Защото дори не можеш да ме погледнеш в очите! Гледаш навсякъде другаде, само не и към мен! А това е първият признак на лъжа!
А сега дори започна да се потиш!“ – Лена посочи челото му.
„Ох, стига, Лена! Спри да си въобразяваш! Да не взема да напусна и да си стоя вкъщи?!
За да мога да съм постоянно около теб? Няма проблем! Тогава ти ще ни изхранваш сама!“
„Защо веднага преувеличаваш? Кой е казал нещо за напускане? Става дума само за това, че ме лъжеш!
И после сам започваш да говориш глупости! Точно така прави човек, когато няма какво повече да каже!“
„Лена, тръгвам за работа! Повече няма да говоря с теб за това! И няма да ти се обяснявам! Обади се на когото искаш!
Но едно ти казвам: ако ме изложиш пред шефа ми, наистина ще напусна и ще седя у вас на врата! Ясно ли е?“
„Момент, как точно ще те изложа пред шефа ти? Не разбирам… Толкова си се оплел в лъжите си… Но знаеш ли какво?
Няма да се обаждам на никого! Просто ще дойда сама в офиса ви днес.
Така шефът ти ще ми потвърди лично какво правиш там!“
„Не смей!“ – избухна Ваня внезапно.
Точно такава реакция очакваше Лена, когато каза, че ще дойде.
„Така значи, скъпи!“ – започна тя строго.
„Или ми казваш коя е, събираш си багажа и си тръгваш като мъж – без драми!
Или ще направя така, че всички на работа и всичките ни познати да научат за теб! А баща ти… той ще те съсипе!“
„Какво общо има баща ми?“ – обърка се Ваня.
„Помисли си добре! Или да ти припомня? Той ти каза, че ще ти откъсне ръцете и краката, ако някога ме предадеш!
И че ще те изхвърли от апартамента! Спомняш ли си?“
Ръцете на Ваня затрепериха.
„О, сега вече си наистина нервен! Коя е тя? Работи ли с теб? Познавам ли я?“
„Нямам никоя друга освен теб!“ – извика Ваня.
„Спри да ме подозираш за всичко!“
„Защо крещиш? Не ставай истерична дива!“ – отвърна Лена спокойно.
„Защо си толкова нервен? Явно имаш какво да криеш!“
„Не искам повече да говоря за това! Ако не ми вярваш – твой проблем! А сега –“ – Ваня погледна часовника.
„– закъснявам заради теб! Тръгвам!“
„Няма проблем, ще си наваксаш през нощта!“
Ваня я изгледа ядосано, отвори вратата и излезе.
Лена свали хавлията от главата си, подсуши косата си и отиде в спалнята, за да вземе телефона си.
Нямаше никакво желание да ходи в офиса на мъжа си.
Затова бързо намери номера на шефа му и му се обади.
Разговорът беше приет почти веднага.
— Слушам! – обади се дрезгав мъжки глас.
— Добър ден, Вячеслав Константинович! Казвам се Елена, съпруга съм на един от вашите служители, Иван…
— А, да, да! Разбрах, добър ден, Елена! – Тонът му стана малко по-приятелски.
— Как мога да помогна?
— Възможно е въпросът ми да ви се стори странен… Но… Имате ли толкова много работа напоследък?
Вашите служители, особено мъжът ми, остават до късно… Така ли е наистина?
— Как ви хрумна това? – попита той озадачено.
— Не, работят до шест часа, както винаги!
А Иван дори няколко пъти поиска да си тръгне по-рано! Защо питате?
Лена замълча за няколко секунди…
Тя разбра, че мъжът ѝ я мами.
И сега ѝ оставаше само да го хване на място.
Иван излезе от колата и влезе в сградата.
Лена изчака около десет минути, след което взе телефона си, за да се обади на приятелката си.
Но изведнъж промени решението си и вместо това излезе от колата си, за да отиде директно към входа на къщата.
Виктория беше една от най-добрите ѝ приятелки. С нея беше споделяла почти всичко, което се случваше в живота ѝ.
Само преди месец и половина съпругът на Вика я беше напуснал. Вика беше разказала на Лена, че го е хванала с любовница.
Докато се приближаваше към входа, Лена обмисляше как да обясни посещението си при Вика, така че тя да ѝ отвори вратата без въпроси.
Но това изобщо не беше необходимо, защото точно в този момент няколко деца изтичаха от сградата и Лена бързо се промъкна през отворената врата.
С асансьора се качи на шестия етаж. Беше твърдо решена. Пред вратата на приятелката си позвъни.
Лена знаеше, че Вика трябва да е у дома – в крайна сметка, в момента не работеше и търсеше работа.
Но вратата не се отвори веднага. Затова натисна отново звънеца и задържа бутона толкова дълго, докато вратата най-накрая се отвори.
Пред Лена стоеше напълно смаяната Вика, облечена само в халат и с разрошена коса.
„Къде е той?“ – попита Лена строго приятелката си.
„Кой?“ – опита се Вика да се направи на невинна.
„Ти знаеш точно за кого говоря! Махни се веднага от пътя!“ – каза Лена и просто изблъска домакинята настрани.
„Ти напълно ли полудя, или какво?“ – възмути се приятелката. „Лена, къде отиваш с обувки?“ – извика Вика след нея.
Но Лена вече не я слушаше. Тя се втурна напред като танк.
Когато отвори вратата на спалнята на Вика, там намери точно този, заради когото всъщност беше дошла.
В този момент Ваня трескаво се опитваше да си вдигне панталоните.
„Лена, моля те, не се ядосвай! Мога да обясня всичко!“ – умоляваше Иван жена си.
„Не ми трябват обяснения, не съм сляпа!“ – отговори спокойно съпругата.
Тя влезе в спалнята, приближи се – почти до допир с мъжа си – и с пълна сила го удари с коляно между краката.
Толкова силно, че Ваня изписка като прасенце.
От болка и шок той се свлече на колене пред жена си и държеше слабините си.
Но Лена не направи опит да си тръгне – вместо това го ритна още няколко пъти там, където преди това го беше ударила с коляно.
Ваня стана едновременно син и червен. Очите му – така ѝ се стори на Лена – сякаш щяха да изскочат от орбитите си.
Вика стоеше мълчаливо отзад и едва се осмеляваше да диша. Лена се обърна спокойно, погледна приятелката си и се приближи към нея.
„Лена, успокой се, мога да ти обясня всичко!“ – започна панически Вика.
„Още една!“ – подигра се Лена.
Тя рязко хвана Вика за косата и с пълна сила я дръпна към себе си.
Вика загуби равновесие и от чиста инерция падна към Лена – но тя просто се отдръпна настрани.
Лена не искаше да рита приятелката си, въпреки че много ѝ се искаше.
След това напусна апартамента на приятелката си, слезе по стълбите, седна в колата и си помисли, че ще избухне в сълзи всеки момент.
Но не, в очите ѝ нямаше нито една сълза. Само болка и разочарование.
Тя запали двигателя и се прибра вкъщи, където я чакаха дъщеря ѝ и синът ѝ.
Около двадесет минути след като беше пристигнала, Ваня влезе в апартам
