Пронизващият вятър със сняг превърна престоя на минувачите на улицата в истинско изпитание.
Бодливите снежинки, падащи върху откритите участъци от ръцете и лицето, болезнено боцкаха, принуждавайки хората да свиват рамене и да ускоряват крачката си на откритите пространства.
Градът, въпреки че все още не беше късно, беше почти пуст: никой не искаше да се бори със стихията, защото това не обещаваше нищо добро, включително повишен риск от настинка и пълна липса на удоволствие от разходките.
Татяна, с усилие преодолявайки поривите на вятъра и снежната пелена, отвори входната врата на блока и, влизайки вътре, почти веднага се натъкна на всеприсъстващата съседка от първия етаж.
– А, Танечка, здравей! Какво време само днес! – В гласа на местната клюкарка се усещаше желание за разговор.
– Здравейте, Роза Львовна – отвърна момичето, правейки опит да се шмугне към асансьора покрай пенсионерката.
Но побелялата жена, която беше излязла от апартамента си, за да изхвърли ненужни вещи в улея за боклук, хвана Рогова за ръката.
– Кажи, мила, всичко ли е наред с теб и съпруга ти? – попита Роза Львовна, втренчено гледайки право в очите ѝ.
– Разбира се, както винаги – отвърна Татяна, с усилие изтръгвайки ръката си от хватката на събеседничката.
– Странно – пенсионерката извърна очи в недоумение. – Защо? – автоматично попита Рогова.
– Не искам да те натъжавам, но вече не мога да мълча – Роза Львовна направи драматична пауза. – Разбираш ли, целият блок вече говори за роман между съпруга ти и онази… – Клюкарката кимна нагоре, намеквайки за някоя от горните етажи.
– Говорете по-ясно! – изиска Татяна, застанала пред съседката си в пълно душевно объркване. В главата ѝ започнаха да изплуват отвратителни сцени на изневяра, каквито беше виждала в мелодраматични сериали.
– Колко по-ясно? – Роза Львовна премина на шепот. – Антошка се е хванал с тази Лярва, Кривова. Омаяла го е, може би?
– Не може да бъде! – Рогова повиши глас. – Нашето семейство изобщо не говори с Олга! – Не знам какво ви е станало – пенсионерката погледна въпросително събеседничката – но още виждам и чувам, така че… – Роза Львовна, уверявам ви, моят Антоша не би направил нищо осъдително! – в гласа на Татяна звучеше праведен гняв.
– Хубаво, хубаво – отвърна съседката. – Внимавай, девойче, да не стане твърде късно. Момчето трябва спешно да се спасява.
Всички знаят що за човек е тази Кривова. Последната фраза беше изречена с явно презрение, защото според пенсионерката всички онези бизнесдами са от една и съща порода.
А Олга успешно се занимаваше с предприемачество в сферата на здравето и красотата. С други думи, тя държеше СПА-салон в същия жилищен район, където и живееше.
– Ние с нея не си говорим. Довиждане – отсече Татяна, решавайки за себе си, че старата клюкарка отново плете интриги.
Защо тези старци винаги се месят в живота на младите? Изглежда, че всички тези пенсионери, Божии глухарчета, би трябвало спокойно да се отдадат на духовно възвисяване и подготовка за вечността.
А погледни ги: не им стига телевизията, те непременно искат лично да участват в чуждата съдба.
В мислите на Рогова, докато се изкачваше с асансьора до етажа си, бушуваше възмущение. Спомни си и онзи случай, когато Костик неловко падна пред входа и удари с велосипеда си вратата на паркираната кола на Кривова.
„И кой сега ще оправи надрасканото?“ – крещеше тогава съседката на Татяна. „Вие винаги паркирате на забранено място, аз имам претенции към вас!“ – Рогова разбираше, че позицията ѝ е уязвима, но не можеше просто да преглътне обидата и мълчаливо да възстанови щетата.
„И кой е казал, че тук не може да се спре за няколко минути? Не виждам никакви забранителни знаци наоколо“ – бизнесдамата не възнамеряваше да отстъпи нито педя от територията си. „Винаги тук са паркирали, и нищо!“ – последният ѝ аргумент звучеше като железобетонен.
„Заради вас минувачите се налага да заобикалят колата по шосето, а децата не могат да карат колелета и тротинетки нормално!“ – Татяна продължаваше да отстоява позицията си. „Значи така: имате два варианта – или покривате финансово щетата, или се занимавате с полицията“ – Кривова беше уверена на сто процента в правотата си.
„Не се съмнявайте, няма да ви дам и стотинка!“ – момичето реши да отиде докрай, още повече че синът ѝ си беше наранил сериозно лакътя и трябваше да му сложат шевове в спешното. „Ще видим“ – Ольга демонстративно започна да търси в телефона си номера на кварталния полицай.
Тогава Татяна не узна финала на тази история, защото, за нейна голяма изненада, никой повече не повдигна темата, а отношенията със съседката бяха безвъзвратно развалени. „Значи Кривова се уплаши? Знаех си, че истината е на моя страна“ – мислеше си Татяна.
Учудващо, но тя дори не започна да пилее нервите на съпруга си, за да се разправя с тази вещица. Просто му каза вечерта на вечеря, че синът е паднал с колелото и е одраскал колата ѝ.
Антон изслуша мълчаливо и се впечатли само от превързаната ръка на сина. „Костян, недей така да караш из двора, където има коли“ – бащата грижовно потупа детето си по къдриците.
„Няма повече да правя така. Ще ми поправиш ли колелото? Рамата ми се е огънала“ – синът знаеше, че баща му е отличен автомеханик, който може да направи всеки ремонт.
„Разбира се, ще го направя още утре“ – Антон гледаше с нежност наследника си. „Ти си най-добрият!“ – извика детето и изскочи от масата.
„Палавник“ – с любов отбеляза майката, събирайки остатъците от храната и мръсните съдове. „Цял в мен“ – с гордост заключи глава на семейство Рогови.
А после животът продължи по старому. Само че с Кривова, която живееше етаж по-нагоре, Татяна вече изобщо не общуваше.
При среща тя винаги свеждаше глава и бързо минаваше покрай нея, дори без поздрав. Сега тези две жени в блока ги наричаха зад гърба им „заклети приятелки“.
Разбира се, Антон знаеше това, но реши да не рови в женското осиево гнездо. Младият мъж не се отличаваше с висока толерантност в междуполовите отношения и затова се придържаше към старото правило, че женската душа е мрак.
И още повече се убеди в това след поредната среща със стария си съученик, с когото все още поддържаше приятелство. „Серега, представи си какво става“ – Антон споделяше със своя приятел дори семейни тайни.
„Какви други тайни на Мадридския двор ще ми разкриеш?“ – приятелят отдавна беше разведен и гледаше на семейния живот с известно недоверие. Бившата му съпруга беше лекомислена жена и за три години брак успя да му сложи рога.
Дори Антон тогава настояваше за развода, наричайки приятеля си елен и мекушавец. Добре поне, че в бившето им семейство нямаше деца, иначе те щяха да са обречени на живот в постоянна конфронтация между родителите.
„Знаеш ли собственичката на салона за красота „Слънчице“?“ – Рогов погледна въпросително събеседника си. „Кой не познава мадам Кривова? Тя е местна знаменитост!“ – Сергей замислено почеса брадичката си.
„Какво се загледа? Харесва ли ти?“ – Антон прекрасно разбираше магията на женските чарове, особено при такива наивни мъже като приятеля му. „А на кого не би харесала?“ – съученикът гледаше някъде над главата на Рогов.
„Събуди се, женкар такъв!“ – мъжът, за да приведе приятеля си в съзнание, дори размаха ръка пред замъгления му поглед. „А, какво каза?“ – Сергей се измъкна от плен на мечти и нереализирани фантазии.
Говори, че не иска да наема бригада за козметичен ремонт: и скъпо е, и нецелесъобразно, а мен ме познава и може да разчита на резултат.
При това, тя посочи доста солиден бюджет.
А Танюша скоро има рожден ден, всичко сякаш си идва на мястото, ако не беше тази караница с Олга – в гласа на младия мъж липсваше обичайната му увереност.
„Ами помири ги, толкова ли е сложно“ – жизненият оптимизъм на Сергей започна да се завръща.
„Аха, да беше видял лицето на жена ми, когато наскоро споменах Олга“ – Антон направи изражение, наподобяващо разочарованието на обесен преди екзекуцията.
„Тогава просто изкарай нормални пари и бъди щастлив“ – бившият съученик вече не се опитваше да крие, че завижда на приятеля си за близките му отношения с атрактивната съседка.
„Страх ме е, че Роза Львовна и останалите съседи от входа ще изгорят офиса ми“ – Антон замислено набръчка върха на носа си.
– А толкова ми се иска да направя нещо хубаво за Танюша…
Въпроси, които уж не струват и пукната пара, а човек си блъска главата заради тях.
„Да, братле, двойният живот винаги завършва със скандал“ – обобщи Сергей, в чиято глава се беше затвърдило убеждението, че приятелят му си е паднал по Кривова с всички произтичащи последствия.
„Самият ти си двойният живот, а още се наричаш приятел“ – Рогов реши да рискува и все пак да приеме икономически изгодния проект.
„Хубаво е човек да е сръчен“ – язвително отбеляза другарят му, като разбра, че Рогов няма да пропусне такава очевидна полза.
„И приказлив също“ – Антон сложи точка както на този разговор, така и на съмненията си.
После се състоя онзи ужасен разговор между Татяна и Роза Львовна във входа.
Именно той стана отправната точка, която задейства веригата от последвали взаимосвързани събития.
„Здрасти, Танюш!“ – стара приятелка се обаждаше на мобилния телефон.
Момичето живееше в същия жилищен квартал и познаваше лично много от съседите на Рогови.
В гласа на приятелката се усещаше желание за душевен разговор и обсъждане на общи познати.
„Здрасти“ – Татяна се настани удобно в креслото и се приготви за бурни дискусии.
„Наскоро ходих в ‘Слънчице’.
Чуй ме, твоята съседка се е развихрила! Много ми хареса шоколадовото обвиване.
После два дни се чувствах като нова.
Не искаш ли да ми правиш компания?“ – Катя говореше с голямо въодушевление.
„Не ми говори за тая Кривова, трън в задника ми“ – Рогова дори се намръщи при споменаването на СПА салона, сякаш от зъбобол.
„Между другото – игнорирайки думите на бившата съученичка, продължи момичето, – там си поговорих с една жена, която познава добре собственичката на заведението, и тя ми разказа какви ли неща“.
„Катя, знаеш, че информация, получена на такива места, винаги трябва да се проверява“ – прекъсна я Татяна.
„Не казвай така, звучи много правдоподобно…
Плюс това сама видях някои неща“ – приятелката направи многозначителна пауза и продължи.
– С една дума, тази Олга е много близка с твоя Антоша.
Не знам точно какво ги свързва, но… Слушай, нашето приятелство започва ли да ти тежи? – Татяна нетърпеливо прекъсна Катя.
„Аз, между другото, се старая заради теб“ – обиди се момичето.
„Добре, какво точно знаеш за Рогов?“ – Татяна си спомни думите на Роза Львовна и реши да свърже фактите.
„Аз самата го видях да влиза при нея в кабинета в ‘Слънчице’ и остана там доста дълго, може би около половин час.
После тя много любезно го изпрати до самата врата и каза нещо като: ‘Ще те чакам утре у дома’“ – в гласа на приятелката се усещаха нотки на интригантка.
„Аз познавам Антоша по-добре от теб, за него не съществуват други жени, освен мен“ – думите прозвучаха като предизвикателство.
Още в училище Катя се беше опитвала да стане момичето на Рогов, когато той вече се грижеше за Татяна.
Тогава приятелката получи добър житейски урок, и то в доста груба и унизителна форма.
Антон умишлено ѝ отказа пред Татяна, за да не се повтаря случката.
„Тань, представи си, Катя иска да се разделя с теб и да стана нейният приятел.
Нормално ли е?“ – Рогов не беше дипломатичен, затова постъпи според собствената си логика.
Изглеждаше, че това е достатъчно, за да се превърне старата вражда в открит конфликт.
Но Танюша не беше злобна и отмъстителна, и прости на Катя.
След този случай темата „Антон“ стана табу в отношенията им.
И ето пак ситуация, при която се поставя под съмнение верността на мъжа.
„Чакай, аз ти казвам само фактите, които сама съм видяла, а не чути от други.
Те се срещат.
Ако не знаеш, значи е тайна…
А нататък можеш сама да събереш две и две“ – гласът на Катя беше максимално убедителен.
„Чух те“ – Рогова затвори, без да се сбогува.
„Добре, няма какво да гадаем по утайка от кафе.
Важно е да получим потвърждение или опровержение на чутото.
Ще се наложи да поиграя на шпионин“ – Татяна твърдо реши да проследи съпруга си.
Младата жена разработи ясен план, който включваше и намесата на полицията.
Рогова разпита мъжа си кога смята да се прибере, под претекст, че има много работа в сервиза, и започна да следи внимателно асансьора.
И ето, тя видя как съпругът ѝ влиза в апартамента на Кривова.
Жената го посрещна радостно и го пусна вътре като стар познат.
Сърцето ѝ биеше като лудо, а гласът ѝ трепереше от страх и неизвестност, когато набра номера на кварталния полицай.
Но сега не звънеше в участъка, където можеше да го няма заради късния час.
Преди няколко месеца Рогова случайно беше научила личния контакт на Капустин, когато той имаше нужда от нея като свидетел.
Тогава полицията претърсваше апартамента на един съмнителен наемател на втория етаж.
Той се занимавал с незаконен оборот на нещо си.
И Рогова трябваше да изпълни гражданския си дълг по молба на участъковия.
„Олег Станиславович!“ – в гласа на Татяна звучаха истерични нотки.
– В апартамента над нас може би се случва нещо незаконно, чуват се страшни викове.
Трябва спешно вашето участие! Татяна… Гавриловна… – полицаят очевидно наслуки каза бащиното име.
„Чакайте ме, не ходете сами при съседите отгоре“ – отговори той.
„Добре, побързайте“ – младата жена затвори.
Рогова бързо си оправи косата и облече топъл пуловер върху тениската…
Излезе в коридора, качи се пеша на етажа над апартамента си и зачака участъковия.
За изненада, доста пълничкият капитан Капустин излезе от асансьора само пет минути след обаждането.
Очевидно още не се беше прибрал от служба.
„Продължават да крещят“ – съобщи Татяна.
Полицаят извади от кобура пистолет Макаров и натисна бутона на звънеца.
„Продължават“ – потвърди Рогова.
Татяна с нетърпение чакаше в проема да се покаже омразното лице на съседката.
След няколко секунди, които ѝ се сториха вечност, вратата се отвори и на прага застана Антон.
Младият мъж гледаше с изненада и уплаха към въоръжения полицай и съпругата си.
„Какво се е случило?“ – Рогов се отдръпна в коридора, пропускайки посетителите.
„Къде е собственичката на апартамента?“ – попита Капустин.
„В банята“ – автоматично отговори Антон.
„Ах ти, мръсник!“ – Татяна се хвана за косата на съпруга си.
„Не ви е срам!“ – полицаят вече разбираше, че са го използвали като дете в семейна драма.
„Какво правите?“ – от банята излезе Кривова.
„Стойте на място!“ – участъковият се опита да дръпне разгневената Татяна от Антон и разумно прецени, че приближаването на Олга само ще влоши положението.
Кривова ококори очи и мълчаливо гледаше сцената в коридора.
На някого ситуацията можеше да се стори забавна, но не и на собственичката на апартамента.
Тя отлично осъзнаваше, че репутацията ѝ е под сериозно изпитание…
Десет минути по-късно в просторната кухня на Кривова, където наскоро беше направен козметичен ремонт, седяха семейство Рогови, капитан Капустин и самата Олга.
Тази пъстра компания вече беше разбрала всички подробности за присъствието си тук в този състав.
Сега както гостите, така и домакинята бурно обсъждаха инцидента.
След като всички обстоятелства станаха ясни, много неща си дойдоха на мястото.
Татяна разбра, че Антон тайно е ремонтирал колата ѝ в сервиза си, а когато Олга се обърнала към него с молба за ремонти в дома ѝ, той решил да използва допълнителния доход, за да ѝ направи подарък за рождения ден.
Да, изненадата не се получи, но от този момент Татяна се сдобри с Олга и приятелството им вече не беше „заклето“.
А капитан Капустин влезе в положението и не повдигна административно дело за фалшив сигнал.
Между другото, той беше ерген и от този момент нататък реши открито да ухажва Кривова…
