За Олга и Антон майските празници винаги са били дългоочаквани.
Последните четири месеца работиха неуморно, за да спестят пари за лятната почивка.
Двойката беше в добро настроение, когато телефонът звънна — обаждаше се свекървата.
– Здравей, скъпа! – прозвуча весело гласът на Лариса Алексеевна. – Какви са ви плановете за майските празници? Може би да се видим? Елате на вилата, ще направим малко шишчета!
Поканата звучеше изкушаващо – прогнозираха топло време, а малко почивка след тежък период определено щеше да бъде добре дошла.
Само една дума – „вила“ – накара Олга леко да се напрегне.
Тя винаги беше нащрек, когато ставаше дума за вилата.
Лариса Алексеевна обожаваше своята вила и прекарваше там почти цялото си свободно време.
През петте години, откакто Олга беше омъжена за сина ѝ, свекървата не пропускаше възможност да я „замъкне“ там.
Докато Антон понякога ѝ помагаше, Олга упорито отказваше.
– Защо да копая в градината цял ден, когато мога да работя и със заплатата си да си купя картофи за цялата зима? Безсмислено е! – често казваше тя на мъжа си.
Когато Лариса Алексеевна питаше защо Олга не е дошла, синът ѝ честно ѝ предаваше думите на жена си.
Свекървата само стискаше устни и клатеше глава.
– Та ще дойдете ли? – весело попита Олга. – Не забравяйте да вземете месото и всички продукти за барбекюто.
– Разбира се, защо не? – зарадва се Олга. – Обещават хубаво време, без дъжд.
– Значи утре в единайсет! – радостно извика Лариса Алексеевна.
Всичко звучеше приятно и семейно.
Изглеждаше, че ги очакват приятни часове с вкусна храна и хубави разговори.
Но реалността се оказа съвсем различна…
На следващата сутрин времето беше слънчево и топло — точно както прогнозата бе обещала.
Двойката се приготви, спряха в магазина за храна и тръгнаха към вилата.
Щом слязоха от колата, свекървата ги посрещна усмихната:
– Ах, колко се радвам! – прегърна сина и снаха си. – Оставяйте чантите и се преобличайте!
– Защо? – попита с подозрение Олга.
– Как защо? Това е хубавата ти рокля, ще се изцапа – усмихна се Лариса Алексеевна, доволна от себе си.
– Няма страшно. Ще внимавам как ям, а и роклята не е скъпа – засмя се Олга, но вътрешно усети тревога.
– Е, преди барбекюто, малко работа няма да навреди. Антон, ти нарежи дървата. Олга, ти полей цветята, тук трябва да се прекопае, а онзи храст – да се подреже. Сега ще донеса инструментите! – завърши Лариса Алексеевна и плесна с ръце.
Олга застина – не вярваше на ушите си. Бяха дошли да почиват, а получиха списък със задачи.
Денят, който започна с надежда за отмора, бързо се превърна във физическо изпитание.
– Значи ни измами? – попита на глас Олга. – Ако знаех, за нищо на света нямаше да дойда…
– Физическият труд е полезен! Цял ден седиш на компютъра – отвърна свекървата с лукава усмивка.
Антон взе страната на Олга – тихо прошепна на майка си:
– Мамо, защо трябва толкова много работа за един ден? Дойдохме да си починем, да съберем сили…
– Имате още четири почивни дни, Антоша. Сега имам нужда от помощ. Като свършите, ще има барбекю и сауна – спокойно отговори Лариса Алексеевна.
Всички спорове с нея завършваха еднакво: изслушваше те, но ставаше това, което тя иска.
Олга въздъхна дълбоко, отиде при мъжа си и му прошепна на ухото:
– Втори път няма да се оставя да ме измамят!
Облече работни дрехи, взе лопата, мотика и ръкавици, и започна работа.
– Сега започва истинската почивка! Само час и половина, максимум два! – радостно извика Лариса Алексеевна, доволна, че е „впрегнала“ снаха си.
Скоро ръцете на Олга се покриха с мазоли.
Антон, след като приключи с дървата, се включи в копаенето.
Стигнаха пет следобед, докато всичко приключи.
Олга се чувстваше така, сякаш я е прегазил камион – не усещаше ръцете и краката си, гърбът я болеше ужасно.
Изтощена, но в сауната успя леко да се отпусне, а после Антон изпече месото – стана вкусно и сочно.
Олга дъвчеше бавно, наслаждавайки се на вкуса, но горчилката в душата ѝ разваляше удоволствието.
Разочарованието ѝ бе отнело настроението – очакваше почивка, а се почувства така, сякаш е работила цял месец без прекъсване.
Толкова бяха уморени, че решиха да пренощуват на вилата.
Но в девет вечерта Лариса Алексеевна отново ги повика: трябваше да се полива градината.
– Не – твърдо каза Олга. – Не мога повече. Не мога и една крачка да направя.
– Просто не си свикнала. Виж мен – как се движа! – гордо отвърна свекървата. – Колкото повече работиш, толкова по-малко се изморяваш.
– Аз и не искам да свиквам – отвърна Олга. – Излъгахте ни. Веднъж ми стига.
Докато Олга отказа, Антон все пак излезе да помогне.
Когато се върна, Олга вече дълбоко спеше.Сутринта си събраха нещата и се прибраха в града.
И двамата бяха разочаровани и раздразнени.
Вместо заслужена почивка, денят се превърна в тежък физически труд.
– Представях си барбекю, чист въздух… А получих градински маркуч и лопата. И най-много ме обиди, че майка ти откровено ни излъга… – въздъхна Олга.
– Да, не беше най-добрият уикенд – съгласи се Антон. – Но ти сама отказа вечерта. Можеше и в началото да го направиш.
Олга го изгледа изненадано и нацупи устни.
Той беше прав – тя самата беше направила компромис.
Две седмици по-късно Лариса Алексеевна отново се обади на снахата си.
Гласът ѝ беше меден:
– Оленка, няма ли да дойдеш пак? Чистият въздух липсва, нали?
Олга веднага разбра, че на вилата я чака нов капан.
Едва се сдържа да не се усмихне иронично:
– Благодаря, но не. Миналия път дишах толкова „свеж въздух“, че ще ми стигне до пролетта.
– Е, скъпа, малко поработихме, починахме, изядохме шишчета – засмя се Лариса. – Да повторим? Сега наистина има малко работа.
– Не знам какво ще прави Антон, но аз със сигурност няма да дойда – хладно отговори Олга, сбогува се и затвори.
Едно беше сигурно – никога повече нямаше да попадне в капана на свекървата.
Лариса Алексеевна беше разочарована, че синът ѝ дойде сам през уикенда.
– Къде е Олга? Не пожела ли да дойде? Страх я е? – подхвърли тя с ирония.
– Мамо, добре знаеш, че Олга не обича вилата. И също така добре знаеш, че не беше честно да ни излъжеш. И на мен не ми хареса. Помагам ти, защото си ми майка, и защото те съжалявам – отговори Антон хладно.
– Не те ли е срам? – възмути се Лариса. – Благодаря, разбира се, но ако е така, по-добре недей идва…
– Ще помогна. Но защо ти е толкова много картофи? Цяла армия не би изяла толкова. Не е ли по-лесно просто да си купиш? Защо всяка година така се мъчиш?
– Не ме учи. Знам какво трябва да се засади – измърмори тя и взе мотиката да продължи плевенето.
Денят мина почти в мълчание – майка и син почти не си говориха.
Затова вечерта Антон предпочете да се прибере.
Продължи да ѝ помага в градината, но Олга така и не стъпи повече на вилата.
Беше си взела поука и не искаше повече „почивни дни“ по този начин.
