Петнайсетгодишната Настя седеше на кухненската маса пред купа с овесена каша, опитвайки се да улови аромата ѝ.
Този ден беше решила твърдо да направи първата стъпка към здравословен начин на живот и тялото на мечтите си.
— Пак ядеш тази гадост? Мислиш, че ще отслабнеш от нея? — нацупи се Наталия Ивановна, отпивайки от кафето си.
— Ако искаш да отслабнеш, просто трябва да ядеш по-малко!
Настя въздъхна, извъртя очи и побутна чинията настрани:
— Мамо, това е просто овесена каша… Освен това диетолозите препоръчват денят да започне със здравословна закуска!
Майка ѝ презрително изсумтя и поклати глава:
— Да, сутрин каша, а после цял ден ядеш бисквити! Твоето тяло всичко превръща в мазнина, Настя! В татко си се метнала…
Добре, че вече не е между нас. Мир на праха му… Нина е друга работа. Тя е като мен — слаба като майка си!
Настя гледаше майка си обидено и изведнъж се изправи от масата. Наистина беше като баща си.
Константин Валериевич беше висок, хубав мъж, но със здрава, масивна фигура.
Настя се бореше с излишните килограми от години — бавно, но сигурно вървеше към целта си.
През това време майка ѝ и сестра ѝ Нина не спираха да ѝ напомнят колко е закръглена и гордо се хвалеха с фините си фигури.
— Но никога няма да станеш като нас — подиграваше се Нина, мързеливо хрупайки зелева салата.
На двайсет години Настя вече не се обиждаше от техните думи — приемаше ги като част от реалността.
Но когато се влюби, роднините ѝ започнаха да я подиграват още по-остро.
И направо полудяха, когато разбраха, че Михаил ѝ е предложил брак.
— Той на теб ли ти е предложил? — невярващо попита Наталия Ивановна. — Не мога да повярвам…
— И на мен ми се струва странно — добави Нина, докато дъвчеше парче ябълка.
— Защо да лъжа? — сви рамене Настя. — Ако не искате да вярвате — ваша си работа…
Жените млъкнаха едва когато Кирил дойде лично да вземе Настя с новата си кола и потвърди новината.
Оттогава Наталия Ивановна и Нина започнаха още по-често да споменават фигурата ѝ.
— Време е да отслабнеш! — изсъска сестра ѝ. — Бас държа, че твоят годеник гледа други момичета…
— Първо, откъде знаеш, щом никога не си била с нас, и второ — той ме обича такава, каквато съм! — избухна Настя, уморена от постоянните упреци.
Наталия Ивановна погледна по-голямата си дъщеря над очилата си и сухо отбеляза:
— Обича… преувеличаваш. Ако качиш още малко, ще си тръгне. Изобщо не знам какво е видял в теб.
Думите ѝ я удариха право в сърцето. Настя отново се почувства като онова малко, срамежливо, вечно критикувано момиче.
— Можем ли да говорим за нещо по-важно? — опита се да смени темата с овладян тон.
— Предстои ми защита на дипломна работа, под стрес съм, трудно е винаги да се храня правилно. По-добре да ме подкрепиш, вместо да ме критикуваш…
— Стресирана си, защото си такава — прекъсна я Нина.
Настя изгледа сестра си ядосано, после студено отвърна:
— И личи колко си щастлива с тази твоя слабост! Тъмни кръгове под очите, променливо налягане, развалени зъби — сигурно от гладуване. А твоето гадже? Отдавна не сме го виждали…
— Не смесвай нещата! Нина се концентрира върху себе си, не се хваща за първия срещнат само да не остане сама — защити я Наталия Ивановна.
— А ти вместо да мечтаеш за мъже, иди поне два пъти седмично на фитнес!
Тук търпението на Настя се изчерпа. Стисна юмруци, погледна редуващо майка си и сестра си и изведнъж каза:
— Писна ми от вашите забележки! Ям — не ви харесва, мълча — пак не е добре! Аз съм на двайсет, сама решавам какво е здравословно за тялото ми. Между другото, Кирил също каза, че вие ме правите несигурна и нервна!
Наталия Ивановна отвори уста да каже нещо, но се спря. Погледът ѝ се замисли, сякаш търсеше нови аргументи.
Щом не намери думи, хвърли кухненската кърпа на стола и с гръм и трясък излезе от кухнята.
Няколко дни в къщата цареше тишина — никой не споменаваше теглото на Настя.
Но веднага щом се определи датата на сватбата, старите подигравки се върнаха с нова сила.
Майка ѝ и сестра ѝ завъртаха очи, поглеждаха се многозначително и се кикотеха.
— Не мога да повярвам, че така реагирате на щастието ми! Ние роднини ли сме изобщо? Понякога си мисля, че ме мразите или просто ми завиждате…
— Глупости! Кой би ти завидял? — изсумтя Нина, изчервена от яд.
Разговорът за сватбата пак замря — докато Настя не покани майка си и сестра си на проба на сватбената рокля.
За нейна изненада двете проявиха интерес и дойдоха с нея.
Сред десетките рокли Настя избра кремава, с фина дантела.
Тя подчертаваше фигурата ѝ, прикриваше несъвършенствата и подчертаваше предимствата.
Пред огледалото Настя сияеше от щастие, гледайки отражението си.
Но реакцията на майка ѝ и сестра ѝ беше далеч от възторг:
— О, Настя, погледни се! Какъв чувал е това? Без форма, и ти стърчат сланинките! Няма да успееш да отслабнеш до сватбата…
Под техните критични и пронизващи погледи радостта ѝ се стопи и отстъпи място на тревога и напрежение.
Нина, младата и енергична студентка, не пропусна случая да подлее масло в огъня:
— Да, мама е права. Вземи нещо по-просто. За твоята фигура… няма да изглеждаш добре.
Настя пое дълбоко дъх, опитвайки се да не покаже колко я болят думите им. Но осъзна, че няма как да им угоди.
— Няма да купувам нищо засега — каза кратко, с напълно развалено настроение.
На връщане към дома тя взе тежко, но категорично решение: повече няма да поддържа връзка с майка си и сестра си.
Разбра, че на сватбата си не иска да се преструва, че не я боли от техните думи.
Събра си нещата, премести се при Кирил и не ги покани. Сватбата се състоя без роднините.
За първи път от дълго време Настя наистина почувства покой и щастие.
Не се страхуваше от нова подигравка, не се защитаваше постоянно.
И този ден яде с удоволствие от празничната трапеза, без да чака ничие одобрение.
