– Сергей Викторович, не разбирате – утре е рожденият ден на приятелката ми! Как да замина сега?
– Максим, ти си възрастен човек, всичко сам разбираш…
Ясно беше, че шефът изобщо не се интересува от личния живот на подчинените.
За него винаги работата беше на първо място.
Разбира се, Максим можеше да възрази, можеше да откаже пътуването – в крайна сметка, командировката беше в почивен ден и не беше задължителна.
Но не можеше да си го позволи.
Скоро го очакваше повишение, с което се надяваше не само да получи по-престижна позиция, но и значително увеличение на заплатата.
Сега не беше моментът да проявява характер.
Сергей Викторович очевидно го разбираше и затова натискаше.
– Добре – предаде се Максим. – Ще замина. Какво друго ми остава?
– Моля те, извини ме пред приятелката си, но това наистина е важно.
Максим, разбира се, нямаше намерение да се извинява от името на шефа. Но знаеше: Даша ще се ядоса.
Даша беше от онези момичета, които обожават да са в центъра на вниманието.
Рожденият ѝ ден за нея беше истински празник, който тя планираше месеци наред, до най-малкия детайл.
А Максим трябваше да бъде главният герой на тържеството.
Как да ѝ обясни, че работата е по-важна?
Едно беше ясно – разговорът няма да е лесен. И предчувствието не го излъга.
– Значи работата е по-важна от мен? Ще ме оставиш сама на такъв ден?
– Даша, моля те, разбери, не можех да откажа! Скоро ще ме повишат, трябва да се докажа. Правя го за нашето бъдеще! С новата позиция ще мога да ти осигуря по-добър живот.
Но нито един аргумент не успокоява разстроено момиче.
Тя му беше обидена няколко дни, игнорираше всички опити за примирие.
Нито предложението да отпразнуват по-късно, нито обещанието за романтична вечеря не ѝ повлияха.
В крайна сметка, обаче, нямаше друг избор. Когато дойде време да се сбогуват, Даша все пак го прегърна.
– Ще ми липсваш – каза тя.
– И ти на мен. Още веднъж, прости ми. Забавлявай се, почини си! После ще празнуваме заедно, става ли?
– Добре – каза Даша нехотелно.
Максим също се чувстваше неудобно в тази ситуация.
В дълбините на душата си и той искаше да бъде с нея в този специален ден, но обстоятелствата диктуваха друго.
На самия рожден ден той не я забрави – обади ѝ се, изпрати цветя с куриер, опита се поне малко да компенсира отсъствието си.
Даша му каза, че ще вечерят в ресторант, а после ще отидат с приятелки в клуб да празнуват.
Тази идея не се понрави на Максим. Въпреки че напълно ѝ вярваше, се тревожеше за безопасността ѝ.
Но реши да не се меси – след всичко, което се случи, трябваше да прояви разбиране.
През деня работеше, а вечерта получи фантастична новина – ще се прибере още същата нощ!
Това много го развълнува. Веднага пренасрочи билета и почти се обади на Даша, за да ѝ каже.
Но се спря – беше почти полунощ, а тя все още щеше да е в ресторанта.
Тогава му хрумна идея – ще ѝ направи романтична изненада! Ще украси апартамента, ще приготви нещо вкусно – ще създаде празнична атмосфера у дома.
Максим беше сигурен, че този неочакван обрат ще я зарадва.
В края на краищата, тя го очакваше едва на следващия ден – значи всичко ще е навреме.
Около един през нощта се прибра вкъщи, но Даша все още не беше там.
За да разбере колко време има, ѝ се обади.
Едва я чу – наоколо се чуваше силна музика и гласове: очевидно все още беше в клуба.
– Още ли си там? – попита той, опитвайки се да не издаде изненадата.
– Да, в клуба сме!
– Още колко ще останеш?
– Може би още два часа.
– Пиши ми, когато хванеш такси, става ли?
– Става!
Максим организира всичко, въпреки умората си. Поръча всичко с нощна доставка.
След час и половина всичко беше готово. Въпреки че беше смъртно уморен, търпеливо чакаше.
Апартаментът блестеше – любимите божури на Даша във ваза, масата подредена, свещи навсякъде – всичко беше идеално.
Съобщението „Вече съм в таксито“ дойде точно навреме.
Максим ѝ пожела лека нощ и зачака с нетърпение момента на изненадата.
След двайсет минути ключът превъртя ключалката.
С букет цветя в едната ръка и телефона в другата – искаше да заснеме реакцията ѝ, защото знаеше, че тя обича такива моменти.
Но това, което видя, го вцепени. Даша влезе с гръб към вратата и страстно се целуваше с непознат мъж.
От шока дори не пусна телефона.
Когато Даша най-накрая го видя, по лицето ѝ се изписа ужас.
Отдръпна се от мъжа. Максим се съвзе и остави телефона.
Погледът му премина от момичето към непознатия, който веднага разбра, че е време да си тръгне.
– Амии… аз ще вървя… съжалявам, братле – измърмори той и бързо си тръгна.
Даша обърна очи, после се огледа в украсения апартамент.
– Изпитваше ли ме? – каза тя първа, отбранително.
– Освободих се по-рано. От два часа съм си у дома. Исках да те изненадам.
– Е, успя.
В гласа ѝ се усещаше алкохол.
– Кой беше този? – попита Максим, сочейки към вратата.
– Просто един пич… запознахме се в клуба.
– И ми го казваш така, все едно нищо не е станало?
Изглеждаше, че Даша е напълно загубила връзка с реалността – извиненията ѝ бяха абсурдно слаби.
Тя безразлично сви рамене и мълчаливо го подмина.
– Ти си виновен! – извика от банята. – Остави ме сама в такъв ден! Тъжно ми беше… А той беше до мен, подкрепи ме. Просто исках ти да си с мен.
– И веднага щом се обърнах, намери някого на моето място!
След като първоначалният шок премина, Максим почувства ярост – гореща, разрушителна ярост.
– Това беше глупава грешка… Пих много. Прости ми. Нищо не се е случило!
Максим горчиво се усмихна.
– Само защото се прибрах навреме.
– Това не можеш да го знаеш със сигурност! Не съм планирала нищо! И все пак – днес е рожденият ми ден!
Максим не можеше да повярва на ушите си. Даша говореше така, сякаш нищо особено не се е случило.
Сякаш не се беше целувала страстно с непознат на прага на дома им.
Може би не беше за пръв път? Кой знае?
В гласа ѝ нямаше капка вина. Искаше веднага да я изгони.
Но фактът, че беше пияна, го спря – ако нещо ѝ се случи, той щеше да се чувства виновен.
Не можеше дори да говори с нея, не можеше да е под един покрив с нея.
Затова Максим отиде в хотел. Не можа да заспи.
А Даша му звъня безкрайно, докато накрая не изключи телефона си.
На следващия ден тя беше съвсем различна. Когато изтрезня, осъзна колко сериозно е станалото.
Със сълзи на очи поиска прошка, закле се, че това е първият и последен път, просто се била разстроила.
Но Максим вече не можеше да ѝ вярва.
След като изслуша всички обяснения, ѝ каза да събере нещата си и да напусне.
Не можеше да разбере как е възможно това. Те се обичаха, планираха бъдеще заедно.
Той винаги се стараеше да бъде добър партньор: подкрепяше я, грижеше се за нея, защитаваше я.
Оказа се, че не е достатъчно.
Даша се опита още няколко пъти да го върне, но Максим – макар и някога мек човек – сега беше непреклонен.
Доверието беше загубено завинаги, а с него и чувствата.
Тази история остави дълбока следа в него – сега вярва, че не може напълно да се доверява на хората.
И това със сигурност ще се отрази на бъдещите му връзки.
Освен ако някой ден не срещне човек, който отново ще го научи да вярва.
