Всички гости на партито се присмиваха на бедно облеченото момиче и нейната майка, докато шумът не привлече вниманието на заможен мъж.
Медисън Ландо отглеждаше сама дъщеря си Труди.
Жената на 33 години беше омъжена за миньор на име Джо Ландо, докато той не загина в мистериозен инцидент в мината заедно с няколко колеги.
Тя обичаше този упорит мъж почти през целия си съзнателен живот, тъй като чувствата ѝ към него се зародиха още в гимназията.
Двойката имаше дъщеря Труди преди да се оженят, но скоро след раждането ѝ сключиха брак, за да избегнат проблеми с консервативните си родители.
Медисън никога не харесваше работата на съпруга си в мината.
Той преди това беше археолог, но след като изгубил работата си, бил принуден да стане миньор.
Тя смяташе това за прекалено опасно и често спореше с него.
Въпреки това, той винаги печелеше спора, напомняйки, че заплатата в мината е по-добра от нищо.
Когато той загина, Медисън дълго му се сърдеше.
„Казвах ти да се откажеш от това!“, мислеше си тя всеки път, когато си го спомнеше.
Инцидентът се случи преди две години, когато дъщеря им беше само на три.
Труди трябваше да расте без баща.
Но дори след години Медисън остана сама, съсредоточена върху оцеляването заедно с детето си.
Животът им беше труден, особено след като свършиха малките спестявания на съпруга ѝ.
Дори за обикновена храна едва им стигаше, но някак си Медисън се справяше.
Така живееха, докато един ден съдбата не промени всичко.
По това време Труди беше завършила детската градина, и едно от богатите ѝ съученички покани всички на рождения си ден.
Поканата бе обявена от иконома на рожденичката.
— Госпожица Бела Ла Фонтейн организира специално парти за рождения си ден.
Всички сте поканени, но има едно условие, — каза той, след като виковете на радост утихнаха.
— Всички тоалети трябва да бъдат закупени от магазин за дрехи „Фонтейн“. Разбира се, ще има отстъпки.
Разбрала за партито, Труди развълнувано каза на майка си:
— Мамо, всички ще бъдат там! Задължително трябва да отида! Трябва да ми изберем рокля.
— Да, разбира се, — отвърна Медисън, прикривайки тревогата си.
Тя почти нямаше пари, освен 100-те долара бакшиш от ресторанта, където работеше сутрин.
„Ще измислим нещо“, помисли си тя и заведе дъщеря си в магазина.
Но щом видя етикетите с цените на роклите, разбра, че парите ѝ не стигат дори за една пета от тях.
Накрая те тихо напуснаха магазина, докато останалите купуваха спокойно.
Медисън я заболя от разочарованието в очите на дъщеря си, но измисли изход.
Отиде в магазин за платове, избра материал, подобен на този от роклите във „Фонтейн“, и го занесе у дома.
— Почакай малко, скъпа, скоро ще имаш рокля — обеща тя.
Цялата нощ отиде за ушиването, но резултатът беше зашеметяващ.
— Благодаря ти, мамо, много ми харесва! — каза Труди с радост. — Нямам търпение да я покажа на всички!
Но когато дойде на партито, много богати деца и техните родители започнаха да се смеят на облеклото ѝ.
Труди се разплака и изтича навън от сградата. Тя плачеше толкова силно, че не гледаше къде върви и се блъсна директно в бял лимузин, спрял
пред входа.
Тя стоеше зашеметена, когато шофьорът излезе и започна да ѝ се кара. Но веднага млъкна, щом пътникът от задната седалка отвори вратата и
слезе.
Това беше красив мъж на около четиридесет години. Беше елегантно облечен и огледа внимателно момичето, за да се увери, че е добре.
— Внимавай повече, малка — каза той с глас, който ѝ се стори познат.
И тогава тя чу гласа на майка си зад гърба си.
— Джо?
При това име мъжът трепна и с изненада погледна жената.
— Наистина ли си ти? — попита Мадисън, приближавайки се.
— Мади? — прошепна изненадан той, след това погледна Труди и произнесе името ѝ.
След миг тримата се прегръщаха силно. Това беше нейният съпруг, когото тя смяташе за мъртъв от пет години.
— Труди, това е баща ти!
— Най-сетне ви открих!
— Какво се случи? Къде беше? — попита съпругата, без да го пуска.
— Хайде да влезем вътре, тук съм, за да предам подарък на дъщерята на бизнес партньор. Ще поговорим вътре — предложи той.
— Не можем да се върнем там, Джо, след всичко, което се случи…
— Какво се случи?
След като изслуша съпругата си, Джо се върна с тях в залата на партито.
Когато майките отново започнаха да се присмиват, той защити дъщеря си:
— Нашата дъщеря може и да няма скъпи дрехи като вашите деца, но има добро сърце. А вие, изглежда, нямате никакви души.
Никой не намери какво да отговори. А тези, които имаха думи, се страхуваха да противоречат на богатия мъж.
Джо заведе съпругата и дъщеря си у дома, където те обсъдиха всичко.
Оказа се, че в деня на катастрофата той е бил с якето на приятеля си. Огромен камък го ударил по главата и той загубил съзнание.
Когато се събудил, не помнел нищо. Поради документите, намерени у него, го взели за приятеля му, който нямал нито семейство, нито близки.
Паметта му не се върнала веднага. А когато се върнала, Мадисън и Труди вече били се преместили.
— Наложи ни се да го направим, — каза тя през сълзи. — Загубихме дома си заради дългове.
Джо се опитал да ги открие. През това време открил собствен бизнес в минната индустрия, работил много и станал милионер.
Сега, когато отново беше намерил семейството си, той беше решен да навакса изгубеното време.
Той премести Мадисън и Труди в луксозния си апартамент, където се надяваше да живее щастливо с тях и най-накрая наистина да опознае дъщеря си.
