Арина за първи път видя Максим на рождения ден на Света, тяхна обща приятелка.
Купонът беше в разгара си.
Но на Арина ѝ омръзна и излезе да подиша въздух.
Градът се простираше пред нея, искрящ в хиляди светлини.
И тогава тя го забеляза.
На ръба на балкона стоеше брюнет с обикновена бяла риза.
Замислено гледаше надолу.
Нещо в стойката му привлече вниманието на Арина.
Тя плахо се изкашля.
Заприказваха се.
Оказа се, че имат изумително много общо.
Харесваха стари филми, особено черно-белите комедии.
И двамата мечтаеха да отидат в Исландия и да видят северното сияние.
И също да си вземат котка.
Времето отлетя неусетно.
Гостите започнаха да се разотиват.
Максим предложи да изпрати Арина.
Разходиха се в нощния парк, а после Максим се сбогува малко несръчно.
И накрая предложи да се видят отново.
Арина, разбира се, се съгласи.
Докато се качваше в апартамента си, се улови, че с нетърпение очаква следващата среща.
Седмица по-късно Максим се обади и я покани на кино.
Година по-късно Максим предложи брак на Арина.
Тя не можеше да откаже.
След сватбата купиха малък апартамент в центъра на града.
Не печелеха много, но им стигаше за живот.
Понякога дори можеха да си позволят пътуване.
Арина работеше като ветеринар.
Обожаваше животните.
И желанието да ги лекува ѝ дойде съвсем естествено.
А Максим беше музикант.
Свиреше на саксофон в джаз оркестър.
Животът течеше спокойно.
Скоро си взеха котка на име Рыска.
Малкото пухкаво топче веднага спечели сърцата им.
Аринa се грижеше за нея като за дете.
Скоро се роди и истинската им дъщеря.
Аринa малко се измори от постоянните грижи за детето.
Максим правеше всичко възможно да помага.
Но репетициите и концертите отнемаха много време.
Риска стана по-нежна и често се търкаше в краката на Аринa, сякаш се опитваше да я утеши.
И ето, Катя най-сетне заспа.
– Умори ли се? – попита Максим.
– Малко, – въздъхна Аринa.
Много.
– Хайде да отидем някъде за уикенда? Само ти и аз.
Ще оставим Катя при моите родители.
Отдавна не сме ходили никъде заедно.
Аринa се замисли.
От една страна, й се искаше да си почине, да остане насаме с Максим.
От друга – да остави дъщеря си дори за няколко дни й се струваше немислимо.
– Не знам, – несигурно произнесе тя.
– Понякога трябва да помислим и за себе си, – Максим се усмихна нежно.
Решиха да отидат в Исландия, както бяха мечтали.
Аринa прерови целия интернет в търсене на най-добрите места за наблюдение на северното сияние.
Родителите на Максим с радост се съгласиха да гледат внучката.
Исландия ги посрещна с пронизващ вятър и заснежени пейзажи.
Дните минаваха неусетно.
Почивката свърши.
Минаха още няколко години и Аринa забеляза, че Максим все по-често се задържа.
Оправдаваше се с допълнителни репетиции или внезапни участия.
Ставаше разсеян, забравяше уговорките.
Отговаряше на въпросите на Аринa едносрично.
Ставаше раздразнителен и затворен.
Аринa първоначално го отдаваше на умора и напрегнат работен график.
Опитваше се да бъде търпелива, поемаше повече домакински задължения, за да го облекчи.
Предлагаше да отидат на кино или просто да се разходят в парка, както правеха преди.
Но той отказваше.
Все казваше, че е зает или че не се чувства добре.
А когато тя се опитваше да поговори, той махваше с ръка.
Казваше, че всичко ѝ се струва.
Веднъж, докато подреждаше нещата на Максим, Арина случайно попадна на малък тефтер.
Изпусна нотите му, а той изпадна.
Арина знаеше, че не трябва, но нещо я накара да отвори тефтера.
На първата страница видя името „Олга“.
Арина настръхна.
Следваха стихотворения, пълни с нежност и любов.
И съответното посвещение.
Арина четеше и не вярваше на очите си.
Светът около нея се сриваше.
Всички тези късни репетиции, разсеяността, студенината… Всичко изведнъж си дойде на мястото.
Сълзите замъглиха погледа ѝ.
Арина не знаеше какво да прави, как да продължи напред.
Излезе на балкона.
Стоя там около половин час.
Мислеше какво да прави.
Когато се върна в стаята, видя, че Катя се е събудила.
Отиде до нея и я прегърна.
В този момент разбра, че не може да се предаде.
Заради Катя, заради себе си, тя трябваше да бъде силна.
Арина не знаеше как да говори с Максим.
Всеки път, когато се опитваше да започне разговор, думите заседваха в гърлото ѝ.
Страхуваше се да чуе потвърждение на страховете си.
И така, те отидоха на вилата при майката на Максим.
Нина Петровна помоли за помощ в градината.
Пролетта беше ранна и трябваше спешно да се сади картофи.
Може би физическият труд щеше да ѝ помогне да се успокои.
Сутринта тръгнаха.
Катя тичаше развълнувано след пеперуди, въпреки че баба ѝ се опитваше да я включи в работата.
После дъщеричката се умори и Арина отиде да я приспи.
Тъкмо излезе на верандата, когато чу гласове.
— …и колко още ще продължава това? – чу се раздразненият глас на Нина Петровна.
– Кога най-накрая ще се разведеш?
На Арина й секна дъхът.
Значи било вярно.
Всички нейни страхове, всички подозрения се потвърдиха.
– Мамо, недей да започваш, – уморено отвърна Максим.
– Знам всичко сам.
Но сега не е моментът.
– Не е моментът?! – възмути се Нина Петровна.
– А кога ще е? Когато тази ти изсмуче всичките пари ли? Апартаментът е записан на твое име!
И вилата също! Докато още имаш нещо, трябва бързо да се разведеш! И тогава тръгвай при твоята флейтистка.
Преди жена ти да те остави с празни ръце.
Думите на майката на Максим удариха Арина като плесница.
Значи такава била истината.
Не само любов, но и корист.
А за нея, за внучката, никой дори не мисли.
Арина тихо се отдръпна от прозореца.
Тя трябва да бъде силна.
Заради Катя.
Тя трябва да защити дъщеря си.
Но как? Какво да прави сега? Накъде да поеме?
След няколко дни Арина си спомни за своя позната – Вика.
Адвокат по семейни дела.
Арина взе телефона и с треперещи пръсти набра номера.
– Вика… Имам нужда от твоята помощ.
Тя разказа всичко.
– Успокой се, мила, всичко ще бъде наред, — увери я Вика.
– Най-важното е да не изпадаш в паника.
Ще ти помогна.
Ела утре сутринта при мен, ще обсъдим всичко подробно.
На следващата сутрин Арина отиде при Вика.
– Ще трябва да подготвим документите за апартамента и вилата, за да защитим твоите интереси.
Ще видим кой колко е вложил.
Ще постигнем справедливо разделяне на имуществото и издръжка за Катя.
Вика обясни какви документи трябва да се съберат и какви стъпки да се предприемат.
За първи път от дни Арина почувства надежда.
Вика се оказа истински професионалист.
Тя подробно обясни на Арина правата ѝ и как да защити своите интереси и тези на дъщеря си.
Оказа ѝ морална подкрепа.
Арина събра всичко необходимо.
А Вика написа молбата.
С исковата молба трябваше имуществото да се раздели поравно между съпрузите.
Никакви хитри манипулации на Максим нямаше да проработят.
Съдебният процес продължи дълго.
Адвокатът на Максим се опитваше да докаже, че Арина не е участвала във финансирането на апартамента и вилата.
Но Вика беше добре подготвена.
А Максим се обърка в показанията си и само влоши положението си.
След развода Арина се стараеше да не мисли за бившия си съпруг.
Съсредоточи се върху дъщеря си и работата.
Постепенно болката започна да отшумява.
Арина разбра, че животът продължава.
Тя намери нова работа във ветеринарна клиника, по-близо до дома.
Катя порасна и тръгна на детска градина.
Арина създаде нови познанства, намери нови интереси.
Започна по-често да се вижда с приятелките си.
Животът сякаш влезе в ново русло.
Един ден във ветеринарната клиника доведоха голям риж котарак със счупен крак.
Лечението беше дълго, и с неговия стопанин разговаряха много.
И някак между тях пробяга искра.
Олег поиска контактите на Арина.
Настояваше за срещи.
Отначало Арина се отнасяше с предпазливост към Олег.
Страхуваше се да не се изгори отново.
Спомените от предателството на Максим бяха още твърде пресни.
Но с търпението си Олег постепенно спечели доверието ѝ.
Не бързаше, даде ѝ време да свикне.
След година се ожениха.
Той стана като истински баща за Катя, а скоро им се роди и син.
