Отново съм бременна, – радостно обяви Женя на родителите си по време на закуска.
– Ще раждам, децата са щастие.
– Какво означава бременна? – задави се Максим Николаевич с яйцата.
– Женя, първото ти дете расте без баща и под нашето пълно покровителство.
Защо второ?
– Какво предлагаш? – скочи Женя от стола.
– Знайте, че това дете ще се роди, независимо какво казвате.
Искам много деца.
– Женя, но не можеш да ги издържаш, – обърка се майка ѝ Маргарита Сергеевна.
– Татко и аз сме на 44 години и не сме готови отново да ставаме баба и дядо.
Вече прекарах година в майчинство заради теб с Вова.
– Мамо, не бъди егоистка, – възмути се Женя.
– Мислиш само за себе си.
Женя беше единственото дете на младите си прогресивни родители.
Преди четири години бяха доста щастливо семейство.
Студентката успяваше добре в университета.
Родителите ѝ се радваха, че изплатиха кредита и вече не трябва да се изтощават на работа.
Но един ден второкурсничката Женя призна на родителите си, че е бременна.
– Как така, дъще? – изненада се Максим Николаевич.
– Кой е бащата, знае ли за детето?
– Моят съкурсник Витя, – въздъхна Женя.
– Той е готов да признае бащинството.
Но майка му забранява брак, казва, че е рано.
– Каква мъдра позиция, – възкликна Максим Николаевич.
– И ние трябваше да ти забраним нещо.
Но сега няма връщане назад, трябва да отглеждаш детето.
– Нищо, ще родя, мама ще бъде в майчинство с бебето, – усмихна се Женя.
– Нашите момичета така направиха.
Ще взема диплома, ще си намеря работа.
– Чакай, защо аз трябва да съм в майчинство? – попита Маргарита Сергеевна.
– Обещаха ми повишение, а с твоите идеи ще ме уволнят или ще отстъпят мястото на конкурентка.
– Мамо, не искаш ли да остана без диплома? – попита Женя капризно.
– А и въобще, родителите на другите се радват на увеличението на семейството.
А вие само ми се карате.
Как може така да се отнасяте с бременна жена?
Маргарита Сергеевна и Максим Николаевич обсъдиха ситуацията и се примириха.
Разбира се, не бяха планирали да стават баба и дядо толкова рано.
Но нямаха друг избор, трябваше да приемат.
Направиха ремонт в стаята на Женя, купиха креватче и цялото необходимо бебешко облекло.
След седем месеца в семейството се появи малкият Вова.
Първоначално синът забавляваше Женя, тя играеше с него, разхождаше го и го хранеше.
Понякога, плахо усмихнат, бащата идваше и в дома им.
Витя носеше малко пари, веднъж донесе пакет памперси.
Този нещастник изглеждаше жалко.
После Женя омръзна да стои вкъщи с бебето.
Все по-често молеше родителите си разрешение да излиза или да отива при приятелки.
Изведнъж реши да се върне към учението.
Премести се при приятелка в наетата стая, оставяйки Вова при баба и дядо.
Те първоначално дори не разбираха, че Женя се е изнесла.
Когато разбраха, беше късно.
– Какво означава, че пак учиш, а аз трябва да взема майчинство? – попита дъщеря си Маргарита Сергеевна.
– Знаеш, че имам работа.
– И аз съм заета сега, – махна с ръка Женя.
– Вие самите ми казахте, че е нужно да имам образование и професия.
Ето това правя, но пак не ви харесва.
– Ние очаквахме първо да сложиш детето в детска градина, после да продължиш учението, – отвърна ядосано майка ѝ.
– Но явно това бяха напразни надежди.
– Омръзна ми да седя с него, Вова слуша теб, но не и мен, – жалваше се Женя.
– Добре, стига спорове.
– Върни се у дома веднага, – нареди Маргарита Сергеевна.
– Поне вечер се грижи за сина си, бъди добра.
– Мамо, той ми пречи да уча, – възмути се Женя.
– Позволи ми понякога да го гледам през уикенда.
Маргарита погледна дъщеря си и после просто махна с ръка.
Нямаше смисъл да се разговаря.
Те едва се справяха с детската градина, Маргарита Сергеевна дори напусна работата, за да гледа внука.
След година Женя отново напусна университета, заявявайки, че е променила решението си и не иска да бъде маркетолог.
Реши да стане специалист по вежди, завършвайки седмични курсове в близък салон за красота.
Тук Максим Николаевич не издържа.
– Какви курсове? – изкрещя той.
– И така си ни товар на мен и на майка ти, а сега и дете си направила.
– А ти се разхождаш по клубове и партита.
– Ще си намеря работа, – заяви на баща си Женя.
– И вие най-сетне ще спрете да ми се натяквате с парите си.
– Започни да живееш със своето дете, той расте като сирак с живи родители, – изиска Максим Николаевич.
– А бащата не бърза да плаща издръжка.
– Не сме се договаряли, майката на Витя беше против, – промърмори Женя.
– А аз я се боя малко.
– По-добре да се бояше да лягаш с момчета, – махна с ръка Максим Николаевич.
– С две думи, трябва сама да издържаш детето.
Майката изобщо не я нае да гледа детето денонощно.
Няколко месеца Женя наистина изигра послушна дъщеря.
Нощуваше вкъщи, водеше сина в детската градина и го прибираше сама.
Работеше в салон в съседния квартал, постепенно събираше клиенти.
Родителите се радваха, че Женя най-сетне се е осъзнала.
Но после пак поиска разрешение да излиза с приятели на село, после вечер предпочиташе дискотеки пред скучното приспиване на сина.
Родителите се притесниха, но решиха да не натоварват повече.
Те прекрасно разбираха, че Женя може отново да се ядоса и да напусне дома.
Току-що бяха успели малко да си поемат дъх.
Но ето, че Женя обяви новата си бременност.
Тогава родителите разбраха, че са глезили дъщеря си прекалено дълго.
Обсъдиха ситуацията помежду си.
Вечерта след работа Женя беше посрещната от баща си, майка си, сина си и натоварени куфари.
– Каква демонстрация е това? – попита Женя Маргарита Сергеевна и Максим Николаевич. – Тръгваме ли някъде?
– Да, ти сина си тръгваш при бащата на децата си.
Оттук нататък това ще бъде негов проблем, а не наш.
– Полудяхте, – отдръпна се Женя.
– Майка му ще ме разкъса жива и няма да се задави.
– Не, ти си полудяла, ако си мислеше, че можеш безкрайно да се разхождаш и да раждаш като котка.
Вие сте на по двадесет и три години.
Време е да поемете отговорност за действията си, – строго каза дъщеря си Максим Николаевич.
Те накараха нежелаещата Женя да се качи в колата, натовариха куфарите и тръгнаха към адреса на Витя.
Той живееше в частна къща, не много далеч.
Не отвориха портата веднага.
Зад нея се появи много недоволна жена, на възрастта на Маргарита и Максим.
– Какво искате, защо доведохте това момиче тук? – попита тя.
– Витя не е вкъщи.
– И това е добре, ще се върне – ще има изненада, – енергично започна да товари куфарите Максим Николаевич.
– Разбирате ли, дъщеря ни е отново бременна.
От вашия син, както сама призна.
Но не сме готови да носим отговорност за две внучета.
Затова я поверяваме на бащата им, вашия Витенка.
– Ние не искаме никого тук, – възмути се жената, представила се като Алла.
– Не знаем къде е забременяла дъщеря ви.
– Ако отказвате, добре, значи ще правим ДНК тест, вече може и на плода, а после чакайте дело в съда и издръжки.
– Ако Витенка не плаща – ще има забрана за излизане от страната, дори затвор.
– Чудесен ред в автобиографията, мисля.
Вашият син знае да прави деца, – усмихна се Маргарита Сергеевна на бъдещите роднини.
– Но да отговаря за действията си – още не.
– Ние не отказваме, – отстъпи Алла.
– Нека живеят, нека опитат, може пък да се получи.
– Не, вече сме минали през това, – поклати глава Максим Николаевич.
– Три години гледахме внучето.
Сега само сватба и официално признаване на бащинството.
Нека се замислят малко.
Родителите на Женя не приеха повече възражения.
Оставиха дъщеря си да живее при Витя, макар че майка му не беше доволна от тази ситуация.
Скоро Женя щеше да ражда.
Тя и бащата на детето се ожениха бързо и без помпозност.
Витя работи като куриер и се опитва да издържа младото семейство.
А Женя вече няма време за партита – при свекървата е принудена да се подчинява на новите правила.
Сега тя с носталгия си спомня живота при родителите.
Но те вече не са готови да поемат чужда отговорност.
