Къде си? – крещеше мъжът в слушалката.
— Не знам какво да правя – Шурка крещи като обезумяла! Кога ще дойдеш?
„Никога“, много искаше да каже Алиска.
Но не го направи: защо веднага да плашиш човек до смърт?
Затова каза:
— Не скоро, скъпи! Крещи, защото е гладна! Бебешкото мляко е на рафта, всичко останало – в хладилника: нахрани я! Целувки!
И затвори, защото през следващите две седмици не възнамеряваше да се връща: тя практически избяга от дома, оставяйки дъщеря си на шест месеца на мъжа си…
Да, нормалните майки не постъпват така.
Това е съдбата на най-отвратителните майки: те ги наричат кукувици или ехидни.
Но Алиска изобщо не беше лоша майка.
Въпреки че, бягаща от дома, изобщо не чувстваше угризения на съвестта, че мъжът може да не се справи.
А защо всъщност възрастен мъж с ръце, крака и глава, водещ специалист, да не може да се справи с дете?
На работа той се справя с всичко! А тук – какво?
Даде на дъщеря шише, детска храна от бурканче, смени пелената, изкара спящото дете на балкона и е свободен!
Освен това, скъпи, ти си във ваканция! Затова не трябва да ходиш на работа, вече е по-лесно: един проблем по-малко!
А грижата за детето е дреболия! Това винаги казваше, когато се оплаквах в края на деня: краката ми падат!
— Защо тогава краката ти падат, ако си бил цял ден вкъщи? – искрено недоумяваше Игоряша.
— Аз се уморявам на работа, а ти – какво?
— Какво? – учудваше се Алиска.
— Скача цял ден като заводен заек! Нито сън, нито почивка за изморената душа, както се казва.
Хайде, поседи с нея поне един ден: ще видим после как ще пееш…
— Как така – да седя? А кой ще печели пари? Не, хайде да не смесваме задълженията си!
И младата майка се справяше сама: майка ѝ все още работеше, свекървата не бързаше да помага на снаха си, а таткото, уморен след работния ден, трябваше да си почине преди следващия.
Така че, скъпа, сама, сама, сама… Да, някъде вече беше чувала това…
И сега Игоряша бе застигнат от справедливото възмездие.
Да, не банална отмъщение – иначе Алиска просто не би стигнала дотам.
А именно възмездие, което вече е юридическо понятие.
Ами какво? Ти си във ваканция.
Храната може да се поръчва онлайн – имаш пари.
Вкъщи има достатъчно храна за дъщерята.
И памперси също.
Това беше необходимо и достатъчно, както казват математиците.
Така че – флагът е в ръката ти, напред и с песен, татко!
Иначе ставаш само за рязане на деца, татко Карло дори не може да те реже.
И това е лесна работа.
Опитай се да се грижиш за детето! А останалото всеки може да покаже!
После, паднал на дивана с биричка, да гледаш телевизия: „Утре имам труден ден!“
Ах, Боже мой! Труден ден! Може да се помисли, че Игор е заседавал в Министерския съвет, а не е работил в обикновена строителна фирма.
И младата майка, след като помисли и претегли всички плюсове и минуси – това е на латински pro et contra, ако трябва – отиде при своята приятелка в близкия град.
Практически оставяйки дъщеря си на младия баща, абсолютно неспособен и потънал в своя богат вътрешен свят.
В който нямаше място за неприятната рутина като мръсни памперси, никнещи зъби и детски плач.
Защото такова поведение на мъжа започна да напряга момичето много.
Интересно защо участието му в съдбата на дъщерята се ограничи само до зачеването ѝ?
Мъжът дори не дойде да я вземе от родилния дом! Да, напи се, празнувайки важното събитие – „Дъщеря ми се роди!“ – и изпусна часа за изписване.
И за почти плачещата Алиска дойде тъстът.
И той топчеше под прозорците на родилния дом и крещеше:
— Алиска, излизай!
А тя вече отдавна беше вкъщи…
И какъв е той след това?
И после – никаква помощ, само приказки: поздравете ме – станах баща!
Да, ежедневните обаждания следваха едно след друго: от роднини до просто познати.
И докато майката се занимаваше с момичето, бащата само „говореше много“.
А да говориш много, гръб не те боли.
А тя, между другото, раждаше много трудно.
И не й направиха тази епизиотомия, както трябваше: всички момичета знаят това.
А Шурочка беше голяма – три килограма и деветстотин грама! Затова Алиска се разкъса малко…
Да, резултатът бяха шест шева.
Затова дълго време момичето не можеше да седи: само стоеше, лежеше и ходеше.
Дори се хранеше лежейки!
Но това, по някаква причина, мина покрай любимия ѝ мъж.
И този… вампир, както тя започна да мисли за симпатичния Игоряша, всяка вечер вместо да помага звънеше на всички и свикваше в слушалката:
— Поздравете ме, аз съм баща!
А преди това такова нещо при Игор нямаше.
Интересно защо?
Защото преди нямаше малката Шурочка, и живееха двамата.
А всички битови задължения жената поемаше на себе си.
А тук просто спря да успява.
А още момичето просто нервно се срина.
Причината бяха тежките раждания и стресът.
Затова, след като приключи с кърменето, младата майка реши да избяга от дома за няколко седмици, оставяйки малката Шурочка с напълно нахален мъж.
— Нищо – ще се справи! Ако трябва – ще позвъни на родителите си: майка му не работи – нека помогне да гледа внучката!
Или поне да даде добър съвет, което много обича да прави.
Сега нека се оправя сам!
И нека си представят, че я няма: тя може да се разболее – да хване вирус, да си счупи нещо или дори да умре, Господи пази.
И малко вероятно е и те да тръгнат след нея в отвъдното и да прекратят съществуването си: ще оцелеят и то как!
Нека опитат: това ще е генерална репетиция или проба преди премиерата.
Не, тя няма да умре – само ще поучи малко объркания Игор – само с възпитателна цел.
— Е, той не ти е пълен идиот! – казваше тази приятелка, канейки Алиска на гости.
— Казваше, че на работа го ценят.
И защо трябва непременно да изпусне детето по време на къпане?
И после – сега всичко има в интернет: не е миналия век, няма да се налага да се чудиш като сляпо котенце.
Но за всеки случай Алиска помоли майка си да пази зетя: тя се съгласи, макар и да не одобряваше идеята на дъщеря си за двуседмична отсъствието.
Но пазенето трябваше да е само по телефона: нека се оправя сам!
Свекървата на Игоряша позвъни първа:
— Не знам как да включа пералнята!
Кой да се съмнява…
— Няма страшно! – мило каза майката на Алиска.
— Не си мъчи главата – мий на ръка: в банята има детски сапун!
Накратко, всичко беше оправено веднага!
От другата страна на екрана леко въздъхнаха и казаха:
— Добре – ще опитам да се оправя с бутоните!
„Е, чудесно! – помисли добрата жена.
— Най-после нашият специалист започна да движи мозъчета, а не само да натиска дивана!“
Това беше първото и последно обаждане до свекървата: явно зетят разбра безперспективността на намеренията си и започна да тормози само своите роднини.
Но веднъж жената не издържа и в почивния ден отиде да види внучката си.
И това, разбира се, не беше загуба на време.
Не вярвайте – всички бяха живи и дори здрави! Но каква ужасна миризма имаше този Доширак!
— Надявам се, Игор, че не храниш малката с тази глупост? – попита бабата.
— Защо глупост? – учуди се зетят.
— Опитайте – много е вкусно.
И е лесно за приготвяне – вече съм овладял! А за Шурочка варя каша!
— Какво той е варил, каша? – не повярва Алиска, на която майка ѝ отговаряше по телефона.
— Нещо си се объркала: той никога не е мислил в тази посока.
Но ти – каша!
Но се замисли: може би нещата потръгнаха? Вероятно трябваше да избяга по-рано…
Две седмици минаха бързо: дойде време да се върне.
Игор се зарадва искрено.
И дори не я порица, че ги е оставила за толкова дълго на произвола на съдбата.
А тя гледаше забързания си мъж и мислеше, че се радва само на срещата с дъщеря си: мъжът престана да я интересува.
Да, напълно.
И се появи онази неприязън, когато дори не можеш да ядеш заедно: повдига ти се…
А къде изчезна онази любов до гроб? Когато очи в очи, ръка за ръка и в скръб, и в радост?
Изчезна в бързането? Скри се между тиганите? Затаи се в една от изцапаните пелени?
Трудно беше да се каже, но фактът беше налице: не те обичам, не те обичам!
И вече често на поканата на мъжа да отидат да спят, която подразбираше изпълнение на брачен дълг, на Алиска ѝ се искаше да отговори с думите на известния човек-куче Шариков: Махай се, …да…
Да, толкова ѝ беше дошъл в повече симпатичният Игоряша… Ще се наложи ли да се развеждат?
Или това е следродилна депресия, която се проявява така? Може би! Психиатрията е тънка наука, не всичко се развива по класическата симптоматика…
Главата на мъжа се появи в стаята, където тя дремеше до спящото си дете, и прошепна:
— Хайде да пием чай – аз съм го приготвил.
Помислете само – той го е приготвил! Научи се, бе – не е минала година! Вижте само!
Преди можеше само да вари каша, която тя трябваше да яде после.
„Виждаш ли, може и питки да се научи да пече.
Може би да изчака с развода?“ – помисли Алиска и стана срещу щастието си.
Или срещу нещастието: както се случи…
