– Льоша, имам страхотни новини! Видя ли съобщението ми? – извика тя радостно, влизайки в апартамента.
– Льоша, къде си?! – извика отново притеснено.
В отговор се чу рязка, напрегната кашлица от банята.
– Льоша, какво ти е? – Маргарита отвори вратата.
– Да, получих го… Направо съм разбит, – измърмори Алексей, бършейки потта от челото си и държейки се за корема.
– Жалко, бях намерила горещи оферти за Тайланд за уикенда… – каза тя с раздразнение.
– Ще видим как ще се чувствам, – измънка съпругът и се просна на дивана.
Цялата вечер Маргарита не се отделяше от него: носеше чай, проверяваше челото му, завиваше го с одеяло – понякога това започваше да дразни Алексей.
– Добре, че си в отпуска, – прошепна тя, докосвайки леко челото му с устни.
– Ще си полежиш, ще се оправиш…
След няколко дни Алексей съобщи, че макар да му е малко по-добре, все още се чувства зле.
– Още не си по-добре? – приближи се тя и седна до него на дивана.
– Не особено, – простена той, тежко въздъхвайки.
– Донеси вода, от въпросите само ми става по-зле.
Докато Маргарита беше в кухнята, той бързо извади телефона и изпрати съобщение, след което го скри преди тя да се върне.
– Мери ли си температурата? – попита тя, подавайки му чаша.
– Беше 37,5, – отговори мрачно той.
– Ще трябва да пътуваш сама…
– Как така сама? Не мога да те оставя, – учуди се съпругата.
– Пакетите ще пропаднат, – промълви той.
– Полети, ще си починеш и за двама ни.
Ще кажа на мама да ме наглежда.
– Не ми е спокойно да тръгна сама.
А ако ти стане по-зле? – Маргарита грижливо оправи одеялото.
– Извикай приятелка или сестра си.
Да не пропадат билетите.
Ти заслужаваш почивка, а аз… не издържах.
Намалиха ми заплатата, не очаквах.
Не се наложи да я уговаря дълго – Маргарита се съгласи и започна да се приготвя.
– Ще пътувам с Алина, тя е във възторг, – каза тя на съпруга си преди да тръгне.
– Приятна ви почивка, – отговори той с видимо облекчение.
Маргарита беше заета с багажа и не забеляза как „болният“ се развесели.
На следващия ден сестра ѝ дойде да я вземе и двете тръгнаха към летището.
Щом вратата се затвори зад нея, Алексей скочи и грабна телефона.
– Не викай! Казах, че не мога да говоря! Изпратих жена си в Тайланд, – говореше той шепнешком.
– С теб летим за Турция.
Излитането е след пет часа.
Ще се срещнем на входа на летището.
След като затвори, започна трескаво да събира багажа.
– Къде Марго е скрила шортите ми?! – ругаеше раздразнено, обръщайки гардероба.
Час по-късно вече беше готов и от симптомите нямаше и следа.
След още три часа пътуваше с такси към летището с куфар в ръка.
На входа го чакаше стройна блондинка.
Щом го видя, тя пусна куфара и се затича към него.
– Чакам те от половин час! – каза тя с укор, оправяйки косата си.
– Защо закъсня толкова? Няма ли да изпуснем полета?
– Не, – намръщи се Алексей.
Не му харесваше, когато Милана започваше да мрънка.
Позната му беше едва от два месеца – тя дойде на стаж в отдела му и веднага забеляза стегнатия, женен мъж.
Пръстенът не я спря – настоятелно го ухажваше и един ден Алексей се предаде.
Започнаха да се срещат тайно.
Милана беше с пет години по-млада и го увличаше със своя енергичен свят.
Същия ден, когато Маргарита купи билетите, Милана му съобщи за своята „гореща оферта“ – само няколко часа по-рано.
Уговори го той да плати пътуването и Алексей започна да мисли как да се отърве от съпругата си.
Изведнъж му хрумна, според него, гениална идея – да се престори на болен.
И му провървя – Маргарита се съгласи да замине с сестра си.
Алексей беше сигурен, че всичко е обмислил.
Взе куфара на Милана и двамата влязоха в сградата на летището, качиха се на втория етаж и предадоха багажа.
– Е, добре ли изглеждам? – прошепна съблазнително Милана.
– Добре си, – измърмори той, досещайки се, че пак се притеснява за външния си вид.
– А сигурен ли си? Тези двете метли ме гледат, – посочи тя с пръст.
Алексей се обърна машинално – и изпусна куфара.
На десет метра стояха Маргарита и Алиса.
Очите им бяха приковани към Алексей и блондинката.
– Така ли боледуваш, а? – студено каза Маргарита и се насочи към него…
– А защо не излетя? – изпусна Алексей първото, което му дойде на ум.
– Полетът беше отложен.
И знаеш ли – слава Богу! Иначе нямаше да видя целия този цирк, – изсъска Маргарита, вперила леден поглед в съпруга си.
– А тази пък коя е?
– Просто позната, – промълви Алексей, пребледнял.
– Скъпи, какво става? – нацупена се намеси Милана, ефектно оправяйки косата си.
– Още една с горещи оферти ли?
– Това е съпругата ми, – отсече Маргарита.
– По-точно, вече бившата.
Алина, обявиха полета ни, тръгваме! – извика тя, хвана сестра си за ръка и решително се отдалечи.
Алексей, осъзнавайки катастрофата и че лъжата е безсмислена, въздъхна тежко, грабна куфара и прошепна на Милана:
– Край, прибирам се.
Забавлявай се сама тук.
Надяваше се, че след почивката Маргарита ще се успокои и може би ще му прости.
Но стана друго.
Щом прекрачи прага на апартамента, тя веднага каза:
– Събирай си нещата и освободи жилището.
Веднага.
– Почакай, мога всичко да обясня! – опита се той да спечели време.
– Не ми трябват обясненията ти, – прекъсна го студено Маргарита.
– Знаеш ли, веднъж чух една добра фраза: „Не позволявай на ушите си да вярват в това, което очите ти не са видели.“
А аз всичко видях.
Така че няма нужда да обясняваш.
От интонацията Алексей разбра – това е краят.
Няколко часа по-късно той вече изнасяше куфара си от апартамента и отиваше да живее при майка си.
А месец по-късно бракът официално приключи с развод…
