Малко вероятно е, помислих си, терористите да държат обувките си там, където имат взривни вещества.
И определено щяха да сгрешат в надписа.
А тук ясно и правилно е написано какво има вътре.
Мисля, че е истина.
Отварям и виждам: наистина, хамстер.
Малък, риж и много космат – ангорски може би, ако хамстерите могат да бъдат ангорски като котки.
И заедно с хамстера – парченца салфетка, люспа от семка и една стотинка.
Добър момент, предполагам.
Много сръчен хамстер.
Помириса пръстите ми – мустаците потрепнаха – и реши да излезе от кутията.
Но не му позволих, затворих капака и го занесох в апартамента.
Мисля, че жив хамстер не може да живее в кутия на стълбите – и не мога да го оставя при мен.
Кисa, котката, определено ще го изяде.
Киса, сива котка, по природа е страстен ловец.
Понякога дебне гълъб, друг път – врабчета.
Как такъв характер би издържал в дома на хамстер?
Поставих кутията на пода, сложих в нея зърнени храни и макарони, за да не скучае хамстерът, и започнах да звъня на всички, които може би ще искат хамстер.
Но по някаква причина никой не пожела – то към вилата отишъл, то котка вкъщи, то куче, а баба се страхува от гризачи.
Само един приятел обеща да даде стара клетка за птици, за да може хамстерът да се скрие от Киса.
Тъй като така стана, отидох при него да взема клетката.
Мисля, че хамстерът ще трябва да живее при мен засега, докато хората от вилата се върнат и всичко се измисли някак.
Изминах четиридесет минути, не повече.
Като се прибрах вкъщи, точно да направя нов дом на хамстера, отварям кутията – няма хамстер, няма зърнени храни, няма макарони.
В ъгъла има перфектно изядена кръгла дупка.
А Киса седи на библиотеката и прави такова лице, сякаш нищо не знае.
Е, намерих макароните с зърнени храни.
Хамстерът ги раздели на купчини и ги скри из целия апартамент за черен ден: купчина – под дивана, купчина – под гардероба, купчина – зад хладилника.
А къде е той – е напълно неясно.
Навсякъде където достигнах с фенерче, проверих – хамстерът изчезнал.
Никак не е изключено, че Киса – интелигентната питерска котка – го е хванала и изяла като дива мишка – дори кожа не е останало.
Съжалявах за хамстера, събрах му тайния склад и реших, че няма да има други живи създания в къщата освен Киса.
Но бях сгрешила.
Пет дни по-късно седя в кухнята вечер с лаптопа.
Работех и чаках кафеварката да заври.
А Киса подремваше наблизо, на столче.
И внезапно чувам тихо-тихо шушукане – като мишка, която крачи на пръстите си.
Този шум се движи от газовата печка до кофата за боклук.
Веднага си спомних за хамстера и внимателно погледнах над ръба на масата.
И виждам: хамстер крачи по стената, зает и бдителен като шпионин, много целенасочен.
Стигна до тръбата към мивката, надраска я, стигна до кофата и започна усърдно да я изследва.
Обелих и изпържих картофи, изхвърлих обелките и затворих плътно кофата: хамстерът се изправи, бутна капака – и извади лента картофена обелка.
Точно тогава си помислих – ето къде си, малко гълъбче.
Само месецив разговора, той се изправи – и хамстерът падна на пода и прескочи печката.
Бяга, клати глава, а обелката се влачи зад него като мъртва зебра, преследвана от лъв.
Закъснях само малко.
Хамстерът издра обелката зад печката, където не можеш да стигнеш – и започна там да се прехранва, дори се чува как хрупка.
Добре де, съгласен съм.
Сега знам всичко за теб.
Никакви повече обелки за теб.
Нека видим какво ще направиш, когато огладнееш.
И това е всичко, никакъв боклук за него.
Каквото трябва да изхвърля, веднага изнасям навън.
Хамстерът живее зад печката и явно се храни с нещо.
Понякога го чувам как там върти нещо и чурулика.
Предполагам, че е взел зърнените и макароните зад печката.
Храни се с старите запаси.
Но и отново сгреших.
Имаше връзки с терористи, този хамстер.
Наричах го Косматко – най-бандитското име, като Изкривения или Лудия.
И той не се страхуваше от никого, този Косматко – нито от Киса, нито от мен.
Използваше и двама ни.
Когато хамстерът разбра, че му давам достъп до люспи, остатъци от моркови, семки от ябълки и всичко в боклука, той реши да се погрижи за Киса.
Не знам как се разбра с нея.
Може би тя беше впечатлена от неговата смелост.
Но Киса не го пипна – не се опита дори да го гони.
Той мина покрай нея, небрежно се обърна, все едно хвърляйки през рамо: „Ей, малката!“ – и тя го изпрати с поглед, учудена.
И той отиде до коритото ѝ.
А Киса, градската интелигентна котка, шокирана до мозъка на костите, гледаше как този бандит напълва бузите ѝ с храна за котки със чувствителен стомах.
И Косматко напълни устата си докрай, пълнейки бузите докъдето и се дължи за опашката – и занесе всичко зад печката.
След време хамстерът напълно изгуби своя срам и спря да се свени.
И аз го хванах за ръката, докато пак обираше котката.
Бях много доволна, че Косматко ще живее в клетка.
Може да очакваш всичко от такъв неукротим и безсрамен хамстер – ами ако прегризе кабели?
Поставих в клетката лакомства за гризачи, лист зеле, листа от глухарче, витаминизирани семена, сложих колело, за да не умре Косматко от скука в затвора – но всичко това, което би направило всеки хамстер щастлив, него изобщо не го интересуваше.
Той беше изключително любител на свободата.
Незабавно започна да планува бягство: пипаше вратата, катереше се по пръчките, клатеше ги и опитваше да ги хапе.
Бях убедена, че няма да избяга – наистина ли може да дъвче метал? – но истинското желание за свобода не се спира от пръти.
Косматко избяга седмица по-късно, когато разбра как да отключи ключалката на вратата на клетката.
Оказа се, че клетката не е предназначена за хамстери: вратата беше заключена с малка тел – и тази тел Косматко успя да я премести.
Нито една канарче не би го направило.
Хамстерът избра момента изключително точно: аз не бях вкъщи.
До укритието си зад печката занесе бисквити, мармалад, незаконно придобити от масата за кафе – и, мисля, много котешки бисквити.
И отново започна да води антисоциален живот, мислейки за дребни кражби и истинско разбоинство.
Ставайки изключително внимателен.
Косматко беше хванат единствено заради виновността на съседите отгоре.
Тяхната тръба се спука и вода потече от тавана в моята кухня.
Обычен аварий с кофи и кърпи.
Докато съседите се оправяха и викаха водопроводчик, аз поставих голям пластмасов буркан от брусници.
В този съд влезе хамстерът.
Не знам как влезе там.
Може би искаше да пие, може би от естествено любопитство и желание за риск реши да провери какво има в този съд, поставен на неподходящо място.
Независимо от това, пързаля се от края и падна във водата.
Добре, че тръбата на съседите беше поправена и водата беше малко.
На сутринта намерих Косматко – стоеше на задните си крака във водата, а предните притиснати в стената на буркана.
Изглеждаше отчаяно, като матрос от потъваща подводница, и леко трепереше от студ.
Тогава го подсуших с кърпички и го стоплих с сешоар – беше толкова мокър и окаян, че се притесних, че ще се разболее.
Подценявам Косматко.
Този хамстер беше жесток и закален.
След тази ужасяваща история, той дори не кихна.
Веднага щом беше хванат в клетката, веднага започна да планира ново бягство.
Косматко живя дълго при мен.
Вече не исках да го давам на приятели от уважение към силната му личност.
През целия си живот той избяга десет пъти, не се страхуваше нито от котката, нито от силните звуци, нито от моите крачки.
Беше готов на всичко за свободата, ясно роден в плен сред други пленници.
Той беше по природа авантюрист и мошеник.
А вие казвате, че хамстерите са глупави.
