Родена като езичничка, тя с радост се съгласи да стане християнка.
Да, Атинаида беше с шест или седем години по-възрастна от предполагаемия си съпруг.
Но колко разумно мислеше тя! Колко интересно беше да я слушаш! Пулхерия беше пленена от нея.
— Ако бях мъж, — каза веднъж тя, — бих се борила за сърцето на прекрасната Атинаида.
След като получи благословията на владетелката-принцеса, Атинаида се кръсти с името Евдокия и на 4 юни 421 година се омъжи за император Теодосий.
Следващата година роди дъщеря, а после и още една… Нейният статус се укрепваше, тя ставаше все по-влиятелна жена.
И Пулхерия започна да намръщва вежди.
Преди кротка и послушна, момичето изведнъж се държеше гордо и дори надменно.
Стигна се до там, че двете бяха уравнени по права.
Две Августи в един дворец! Столкновение между жените беше неизбежно.
— Време ѝ е вече да се оттегли – небрежно каза Евдокия, – тя вече направи каквото трябваше? Император Теодосий достигна необходимата възраст за управление.
Тогава какво прави неговата сестра във дворецa?
Разбира се, тези думи достигнаха до Пулхерия.
И тя се разгневи! Евдокия директно намекваше, че принцесата трябва да се оттегли в манастир.
В крайна сметка, Пулхерия някога беше обещала себе си на Бога… Тя даде обет за безбрачие.
Значи нямаше място за нея в резиденцията в Константинопол.
— Ще си плати – скърца със зъби Пулхерия.
Но все пак ѝ се наложи да напусне столицата на Византия – Теодосий беше като мек восък в ръцете на Евдокия.
Опасявайки се, че може да ѝ се случи нещо, Пулхерия не дочака нито изгнание, нито арест…
…А след няколко години отново се върна във двореца.
Същата Евдокия, която тя бе избрала за своя брат, бе обвинена от съпруга си в нарушаване на брачните обети.
Някои смятаха, че това е режисирано от хитрата Пулхерия, но в историята остана и тази версия:
„Един бедняк донесе на императора необичайно голяма и красива ябълка.
Изненаданият владетел даде 150 номисми на човека и изпрати ябълката на любимата си съпруга Евдокия.
А тя предаде плода на магистър Павлин, приятел на императора.
По това време Павлин беше у дома си, защото беше болен.
Виждайки необичайния дар, той реши да направи удоволствие на императора и… изпрати чудото-яйка при него.
Разбира се, Теодосий разпозна злощастния подарък! Императрицата беше незабавно призована, Теодосий наказа Павлин и изгони Евдокия.“
Оттогава Пулхерия стана главната съветничка на брат си.
Теодосий се разкая, че преди се съмняваше в нея и слушаше своята коварна съпруга.
Изглеждаше, че мирът в семейството е възстановен… Но през юли 450 година, по време на разходка на кон, императорът падна нещастно и умря.
Това не беше първият и не последният случай в историята.
Империята отново остана без владетел.
Полтора месеца след смъртта на Теодосий, отново официално възложиха на Пулхерия управлението на Византия.
Нямаше друг близък до трона човек.
Но сега тя вече не беше регент, а истинска императрица!
Тя навърши 51 години.
Непорочната девица, преживяла много придворни интриги, знаеше, че има нужда от опора.
Трябваше ѝ мъж, който да застане до нея и да сподели бремето на управлението.
— Тя даде обети! – говореха в Константинопол.
— Как може?
Изборът на Пулхерия падна върху пълководеца Маркиан, чието потекло беше съвсем простичко – просто син на пастир!
Новата императрица смяташе Маркиан за умен и достоен за власт човек, но му постави важно условие:
„Ще уважаваш моята девственост, която обещах на Бога, тогава ще те направя цар.“
Разбира се, Маркиан се съгласи.
Това беше брак по взаимно изчисление, така че съпрузите нямаха големи претенции един към друг.
Непорочната императрица управляваше още три години, след което дойде нейният ред да види Вечността.
Пулхерия напусна този свят с мирна душа: построи три храма и завеща огромно богатство на обикновените бедняци.
Маркиан управляваше сам още четири години, а когато угасна, владетел на Византия избираха от военачалниците.
Евдокия, която предпочиташе да прекарва по-голямата част от времето си в Йерусалим, само се усмихваше, когато научаваше за тази въртележка.
Все пак тя надживя и съпруга си, и омразната ѝ Пулхерия.
Между другото, по-късно Пулхерия беше канонизирана…
