През юли той навърши 61 години. Половин век в киното, над сто седемдесет роли, признание от двете страни на океана — това е творческият багаж на Алексей Серебряков.
Но животът му не е просто успешна кариера, а истински роман с резки обрати. Той напусна Русия заради Канада, но след десет години се завърна, окончателно обвързвайки се с родината.
Той намери своята единствена съпруга, отмъквайки я от чужденец, създаде семейство, осиновявайки двама братя, но така и не стана баща на биологични деца.
Каква е тайната на тази ярка, талантлива и запомняща се личност? Нека надникнем зад кулисите на живота му.
Случаен баян и „Вечният зов“: как започна всичко
Алексей Валерьевич се появи на бял свят на 3 юли 1964 г. в Москва, в семейство на авиационен инженер и лекар.
Детството на бъдещия актьор премина в района на ВДНХ, където се увлече по музиката, а не театъра. Виртуозното свирене на баяна се оказа съдбовно.
На 13 години снимка на Алексей с инструмента се появи във „Вечерняя Москва“ — репортаж за музикалното училище.
Снимката беше забелязана от асистентите на режисьора Валери Усков, които търсеха типаж за филма „Вечният зов“.
Така Леша Debюtира в киното, изигра младия Димка Савельев. До 17‑годишна възраст той вече имаше десетки роли („Алите погоны“, „Последното бягство“).
Провал в „Щука“ и сызранския театър
Но пътят към славата се оказа трънлив. Уверен в актьорските си умения, Алексей реши да кандидатства в театралния институт „Щукин“, но провали изпитите.
Ударът по самолюбието го принуди да замине за Сизран, където за 50 рубли месечно Серебряков играеше в местния драматичен театър и живееше в разпадащо се общежитие.
Но да „сееш разумно и вековечно“ в провинцията се оказа по-трудно, отколкото мислеше.
„Провинцията бързо ме върна на място“, — впоследствие си спомня той.
След година младият мъж се върна в Москва, прие се в Щепкинското, а после се прехвърли в ГИТИС — в легендарната школа на Олег Табаков.
„Фен“, „Адвокат“ и отказ от принципи
След ГИТИС (1986 г.) Серебряков 5 години работи в „Табакерка“ на Табаков, но през 1991 г. премина в киното.
„Не ме устройваше това, което се случваше с театъра“, признава артистът.
По екраните първият пробив дойде с ролята на каратистa Егор Ларин („Малыш“) в екшън филма „Фен“.
Филмът стана боксофис рекордьор, а хонорарът на актьора надхвърли няколко годишни театрални заплати.
Когато режисьорите предложиха продължение, Алексей отказа — наричайки сценария слаб, и не сгреши: втората част провали грандиозно.
Но истинската народна слава дойде в началото на 2000‑те, когато той изигра авторитета Олег Званцев („Адвокат“) в криминалния сериал „Бандитски Петербург“.
Интересно е, че първоначално Серебряков отказа ролята, но приятелите му Дмитрий Певцов и Ольга Дроздова го убедиха.
По-късно дойдоха култови роли: комбат Твердохлебов в „Штрафбат“ (2004), собственикът на хижа в „Груз 200“ (2007).
За ролята в драмата „Серп и чук“ (1994) получи наградата „Киношок“, въпреки че сам нарече работата си „провал“.
Увлече жената на канадец: Мария, деца и разрушен брак
Личният живот на актьора е готов сценарий на драма. Със своята единствена съпруга Мария Алексей се среща два пъти.
През 1980 г. на парти се запознава с Мария, танцьорка в ансамбъл Моисеев. Но момичето заминава за Канада по контракт, омъжва се там и ражда дъщеря Дария.
След десет години те се срещат случайно в Москва. Мария е омъжена и отглежда дъщеря Даша, но между тях пламва роман.
„Захапах я — не се откъсвах! Прекрасихме деня заедно. Казах ѝ, че я обичам“, спомня си актьорът.
Скоро Мария се развежда и се връща с Даша в Русия. Алексей осиновява Даша, а по-късно двойката взема от детдом двама момчета — Данил и Степан.
Децата имаха здравословни проблеми, но благодарение на грижите на родителите ги преодолЯха.
Семеят им не имаше собствени деца — две бременности на Мария завършиха с неуспех.
Актьорът се отказа от идеята за биологични наследници, за да не изложи жена си на риск.
„В Канада животът е два пъти по‑евтин“: преместване в Канада и живот между две страни
През 2012 г. народният артист на Русия (получава титлата през 2010 г.) изненада колеги: неочаквано замина със семейството си за Торонто, Канада.
Причините бяха различни: „В Канада животът е два пъти по‑евтин“; „В Русия във въздуха витае агресия и грубост“; „Искам децата ми да станат граждани на света“.
В същото време актьорът запази руското гражданство и продължи да снима в родината.
През 2014 г. излезе „Левиатан“ на Звягинцев, в който Серебряков изигра главната роля. Филмът спечели Златен глобус и номинация за Оскар.
Обаче колеги и почитатели останаха разделени относно подобно решение: „Храни се от Русия, но живее чужбина!“.
Ситуацията се изостри през 2018 г. след поредно интервю, в което Серебряков говори крайно нелицеприятно за страната, в която продължаваше да работи.
Междувременно в Канада кариерата му не потръгна.
Серебряков получава предимно епизодични роли и участия в сериалите като „МакМафия“ или „зли руснаци“ в холивудски филми (например „Никой“).
Връщане у дома: „Никъде не съм заминавал!“
През 2021 г. Алексей неочаквано заяви: „Завинаги се върнах в Русия. И изобщо не бях заминал — просто учех децата в Канада.“
Дъщеря му Даша и внучката му също се върнаха в Москва. Момчетата останаха в Канада, а Мария живее на два континента.
Актьорът обясни, че емиграцията е била опит да даде на семейството „идеология на доброжелателността“, но копнежът по родината надделя.
След завръщането кариерата му процъфтя: през 2023–2025 г. участва в 15 проекта, включително трилърa „Бяс“, драмата „Спаси единствения син“, комедията „Юг“ и оскараносната „Anora“, където изигра руски олигарх.
Заключение: „Аз съм руснак, и се предавам“
Неговият герой в „Левиатан“ казва: „Сдавам се, защото съм руснак.“
Самият актьор обаче явно не се предава. На 61 години, с над 170 роли, репетира в театъра, снима се в 4–5 проекта годишно и възпитава внуците си.
Завръщането му в Русия не е покаяние, а осъзнат избор. Както казва: „Човек трябва да живее там, където може да реализира най‑доброто от себе си.“
Неговият път е огледало на едно поколение: от съветския „Фен“ до канския триумф; от емиграция „заради грубостта!“ до завръщане с „не бях изобщо заминал!“.
И макар думите му за Русия да предизвикват спорове — талантът му е признат дори от критиците…
