Великият драматург Александър Николаевич Островски (1823–1886) е служил като мирови съдия в Кинешемския окръг на Костромската губерния.
Драматичните обрати на някои съдебни дела, с които се е запознал по време на юридическата си практика, авторът многократно е използвал в своите произведения.
Например, в познатата на всички от училище пиеса „Гръмотевична буря“.
Важно е да се разбере, че реалната история е използвана само като основа за сюжета.
Диалозите, характерите на персонажите, драматургията — всичко това е плод на таланта на самия Островски.
Пиесата „Без зестра“ е вдъхновена от убийството на млада съпруга от местен чиновник Иван Коновалов, извършено от ревност.
Първоначално главният герой е трябвало да бъде неуспелият съпруг.
Но в процеса на писане акцентът се премества върху съдбата на Лариса Огудалова, която се превръща в жертва на мъжкия егоизъм, безразличие и похот.
Но ние ще разкажем реалната история, която се случва 20 години след публикуването на „Без зестра“.
И това съдебно дело има прилики със сюжета на безсмъртната пиеса.
Само че финалите са различни…
На 5 май 1900 година сградата на съда в град Ростов-Ярославски (тогава така се е наричал Ростов Велики) била препълнена.
Разглеждало се дело, по което местният мирови съд вече бил произнесъл решение, но то не удовлетворило пострадалите.
И сега, по апелация, изнесеното заседание на Ярославския губернски съд щяло да постави окончателна точка в най-скандалното наказателно дело на онези години.
Публиката, натъпкана в съдебната зала, избухнала в аплодисменти…
Всичко започнало малко повече от година по-рано.
Дъщерята на заможен селянин, 17-годишната Катерина Коростельова, се готвела за сватба.
Младата годеница, въпреки че не била от знатно или богато семейство, се считала за една от най-желаните булки в 14-хилядния Ростов.
Цялото мъжко население на града, от малки до големи, се възхищавало на красотата ѝ.
Броят на кандидатите, мечтаещи да минат с нея под венчило, растял с всяка година.
Но самата девойка не давала поводи – държала се скромно и почти не общувала с никого, освен със съученичките си.
Строгите родители не я пускали никъде от дома, дори в гимназията, в горните класове, ходела с по-малкия си брат.
Бащата вероятно по своему обичал дъщеря си, но като човек от времето си, се вълнувал само от едно – да ѝ намери най-изгодната партия.
За такава хубавица можели да се кандидатират потомствени дворяни, орденоносци и богати търговци.
За разлика от Лариса Огудалова, нашата героиня имала зестра – и то немалка.
Бащата не пестял.
Чрез изгоден брак той планирал да се сроди с „бащите на града“, да влезе в кръговете на местния елит.
Дъщерята-годеница била просто една обикновена инвестиция…
Женихът бил намерен доста бързо.
Местен фабрикант, вдовец без деца – господин Гаврилов.
По-възрастен от булката с „само“ 10 години.
Но сам издигнал малка дъскорезница, а оборотите му били такива, че съвсем скоро щял да стане търговец от първа гилдия.
Бащата и бъдещият зет бързо се разбрали.
Определили дата за венчавка.
Одобрили списъка на зестрата.
Семейство Коростельови поели всички разходи по сватбата.
Женихът настоял сватбената рокля да не бъде купена в захолустния Ростов, а в губернския център.
Сам щял да закара избраницата си в Ярославъл и да ѝ покаже най-добрите магазини в големия град.
Пътуването било дълго, изборът – труден, затова нямало как да се справят за един ден.
Бъдещите младоженци щели да отседнат в най-добрия хотел, разбира се, в отделни стаи.
А за цялата тази разточителност щял да плати бащата на булката.
Бъдещият тъст не възразил, защото бъдещият зет бил човек на думата и се ползвал с уважение в уезда.
Освен това нямало да пътува сам, а с майка си, която щяла да помага на бъдещата си снаха.
Сватбата била след седмица.
За пръв път в живота си Катерина напуснала родния дом сама, без роднини.
Върнала се на следващия ден.
Веселият и любезен Гаврилов я оставил пред дома, отказал се от обяд, позовавайки се на заетост, и бързо отпътувал с каретата си.
А Катерина се държала странно…
Първо се разплакала, после получила истерия.
Умолявала родителите си да не я разпитват какво се е случило.
Крещяла, че вече е опозорена пред целия град, никой няма да я поиска, и животът ѝ е безсмислен…
В Ярославъл бъдещите младоженци наистина обиколили магазините, купили рокля, було, голямо количество свещи и посуда за гостите.
Майката на жениха отишла при познати, а в хотела се настанили двамата заедно.
Настойчив и хитър, Гаврилов убедил Катерина, че няма нужда да чакат сватбата – нали и без това вече са мъж и жена…
А на сутринта, както във филма „Жесток романс“, богатият кавалер шокирал любимата си с новината, че сватба няма да има.
Отдавна искал да ѝ признае, но заслепен от страст, не устоял на красотата ѝ.
Но бил готов да изкупи вината си.
Никой нямало да научи, сватбата щяла да бъде отменена по незначителна причина, а несъстоялият се жених щял да плати обезщетение.
Освен това, разчитал и на бъдещи срещи с Катерина – разбира се, не безплатни…
