Акулите имат 360-градусово зрение и могат да отварят устата си под ъгъл до 180 градуса.
Окото на акулата възприема два пъти повече кадри в секунда от човешкото око.
Ухапването на акула може да окаже натиск до 6 тона на кв.
см и е едно от най-силните ухапвания в света.
Акулите използват електрорецепторни сетивни органи (ампули на Лоренцини), за да намират жертвите си и да се ориентират в океана.
За една година на акулите могат да пораснат до 6000 зъба.
Ако акула изгуби или счупи зъб, той се възстановява за по-малко от ден.
Зъбите на акулите са разположени на редове.
Бялата акула може да живее 3 месеца без храна.
Организмът на акулите може да произвежда специални вещества за регулиране на солеността на водата.
За да намали съпротивлението при движение във вода, цялата ѝ кожа се „смазва“ със специална мазна секреция.
С помощта на ампулите на Лоренцини, акулата може да улавя промени в температурата на водата до хилядна от градуса и чрез мускулно натоварване да загрява кръвта си до 11 градуса над температурата на водата.
Като „компас“, акулите използват електромагнитното поле на Земята, чиито промени долавят чрез уникалните си рецептори – ампулите на Лоренцини.
С помощта на страничната линия, която улавя всички водни вълни, акулата може сама да създава нужните ѝ вълни – махайки с перките около изследвания обект, от отразените вълни тя може да извлече почти цялата необходима информация – затова често обикаля около потенциалната си жертва.
Акулите умеят да блокират болковите импулси, за да не усещат болка.
Акула може да усети миризма на кръв, разредена в морска вода, на разстояние до 5 км.
Голямата бяла акула развива скорост до 65 км/ч.
