Щях да изгоря розовата свещ, издълбана като роза, вместо да я оставя да се топи в килера.
Щях да говоря по-малко и да слушам повече.
Бих поканила приятели, дори и да има петно по килима и диванът има нужда от почистване.
Щях да ям пуканки в “правилната” стая и нямаше да се притеснявам толкова много за саждите, когато някой иска да запали огън в камината.
Бих отделила време да слушам как дядо ми разказва истории от младостта си.
Никога не бих карала със затворени стъкла на колата в прекрасен летен ден, само защото косата ми е била току що оформена и фризирана.
Щях да лежа на поляната с коса вплетена в тревата.
Щях да плача и да се смея, по-малко гледайки телевизия и повече гледайки живота, но най-вече, за да имам втори шанс за живот, бих ценила всеки миг, наистина бих го погледнала.
Бих го изживяла.
Не бих се притеснявала толкова за малките и дребни неща.
Не се притеснявайте за тези, които не ви харесват, или по-скоро не трябва да ви пука кой какво прави.
Вместо това, нека ценим приятелите, които имаме и хората, които ни обичат.
Да мислим за нещата, с които Бог ни е благословил.
И това, което правим всеки ден, за да подобрим ума, тялото, душата, емоциите си…
