Алиса постепенно идваше на себе си, усещайки как страхът бавно обгръща цялото й тяло.
Главата й се пукаше от нетърпима болка, а в устата й се усещаше метален вкус — смес от кръв и нещо горчиво.
Тя лежеше на студения бетонен под, покрит с мухъл и влажна плака.
Над нея проблясваше тускла лампичка, хвърляща зловещи сенки по сивите стени.
Опитвайки се да помръдне, тя разбра, че ръцете и краката й са здраво вързани с груб въже, впито в кожата.
Сърцето й се сви от паника.
Къде се намира? Как е попаднала там? Алиса огледа — пред очите й бяха същите сиви стени, ръждясали тръби, локва вода в ъгъла.
Обикновен мазе, но за нея то се беше превърнало в килия.
Опита се да си спомни какво се беше случило.
В главата й прелитаха откъслечни спомени: лицето на Сергей, болката в шията, тъмнината… По бузите й потекоха сълзи, когато разбра колко безнадеждна беше ситуацията.
Мислите й се объркваха, страхът я парализираше, а студена пот се стичаше по гърба й.
Паметта сякаш беше покрита с мъгла — в главата й звучеше глух шум, всяко дишане беше трудно, сякаш въздухът беше станал твърде плътен.
Преди три дни Алиса се прибра вкъщи по-рано.
Искаше да направи изненада на мъжа си — купи му любимите сладкиши и бутилка хубаво вино.
Тиха отвори вратата с ключа си и чу женски смях от спалнята.
Сърцето й се спря, оставяйки ледена празнота след себе си.
В стаята Сергей беше с друга жена — красива блондинка на около трийсет години.
Толкова се бяха увлекли, че не я забелязаха веднага.
Мъжът скочи, опитвайки се да обясни нещо, но Алиса безмълвно се насочи към изхода.
Пликът със сладкишите изпадна от ръцете й и падна на пода.
— Изчакай! — извика той, облечен в халат.
— Това не е това, което си помисли!
— А какво тогава е? — попита Алиса, спирайки в рамката на вратата.
Гласът й звучеше спокоен, но в него имаше стомана.
Сергей се запъна, търсейки думи, явно мислейки как да се измъкне.
— Аз те обичам!
— Любов ли, или пари? — погледна го тя с горчивина и презрение.
— Спомняш ли си условията на брачния договор? Ако ми изневериш — няма да получиш нищо.
Утре подавам молба за развод.
Тя излезе, хлопвайки вратата.
Сергей остана да стои, лицето му се изкриви от ярост.
Алиса не можеше да повярва, че това се случва наистина.
Вътрешно всичко кипеше, но външно тя остана спокойна.
Качвайки се в колата, тя запали двигателя.
Ръцете й трепереха, но решимостта беше стоманена — трябваше да отиде при адвоката.
Не възнамеряваше да прощава изневярата.
Но внезапно остра болка прониза шията й.
Алиса се обърна — Сергей стоеше до нея със спринцовка в ръка.
— Прости ми, скъпа, — прошепна той, усмихвайки се.
— Но няма да остана без пари.
Светът започна да се размазва.
Силите бързо я напускаха, крайниците станаха тежки, съзнанието се замъгли.
Последното, което усети, беше как пада на седалката и всичко потъна в тъмнина.
Когато Алиса се събуди, вече се намираше в това влажно мазе.
Сергей седеше на стар стол, пушеше и я гледаше с насмешка.
В очите му нямаше и капка съжаление.
— Най-после се събуди, — каза той, тръскайки пепелта.
— Вече ти поръчах погребение.
Един познат съдебен лекар ще изготви смъртен акт за инфаркт.
А аз ще стана богат вдовец.
— Изгуби разсъдъка си! — прошепна Алиса, опитвайки се да се освободи.
— Не, напротив — най-накрая се събудих.
Мислиш ли, че ми харесваше да се преструвам на обичащ съпруг? Да слушам твоите упреци? Да търпя твоите изблици? По-добре да взема всичко веднага.
Той стана, сгащи цигарата си в пода и се насочи към изхода:
— Ще се върна скоро.
Помисли как искаш да напуснеш този свят — бързо или мъчително.
Алиса се бореше с въжетата, но силите я напускаха.
Отчаянието и страхът притискаха гърдите й — тя разбираше, че е на ръба между живота и смъртта.
След няколко часа Сергей натовари вързаната Алиса в багажника на колата.
Пътят беше дълъг и трясък — всяка дупка предизвикваше болка в тялото й.
Тя се опитваше да запомни завоите, но в тъмнината това беше безполезно.
Накрая колата спря.
— Пристигнахме, скъпа, — каза Сергей, изкарвайки я навън.
Около тях се простираше гъста гора.
Борът ги обгръщаше плътно, създавайки почти непрогледна стена.
Никакви следи от хора.
Той върза Алиса за дебело дърво, проверявайки здравината на възлите.
— Тук никой няма да те намери, — прошепна с жестоко удоволствие.
— А дивите зверове бързо ще се справят с тялото.
Аз пък ще скърбя за любимата си съпруга и ще взема цялото й състояние.
После седна в колата, запали двигателя и тръгна.
Алиса извика за помощ, но в отговор чу само ехо и шумолене на листа.
Когато гласът й притихна, а силите свършиха, тя зарида.
Гората изглеждаше безкрайна и безмилостна.
Мълчанието тежеше, а всеки шум караше сърцето да бие по-бързо.
От дърветата изведнъж излезе огромна тъмна сянка.
Сърцето на Алиса спря — беше вълк! От ужас тя извика и изгуби съзнание.
Тя се събуди от усещането, че някой внимателно развързва въжетата на ръцете й.
Пред нея стоеше мъж на около четиридесет години с добро, но изтощено лице и внимателни очи.
До него седеше голям немски овчар — точно него Алиса беше взела за звяр.
— Как се казвате? — попита меко мъжът.
— Казвам се Егор, аз съм местен ловен пазач.
Това е Джек, моят пес.
Той те намери.
— Алиса…, — прошепна тя, все още не вярвайки, че е жива.
— Мъжът ми… искаше да ме убие.
Егор намръщи челото си, но не попита веднага.
Внимателно й помогна да стане — краката й трепереха, бяха слаби.
Той я подкрепяше, докато бавно вървяха по тесен път към малка дървена къщичка, която на Алиса й се стори истинско спасение.
Вътре царяха топлина и уют.
Миришеше на дърво и горски билки.
Егор я настани в меко кресло до камината, обработи раните на китките й и й поднесе горещ чай с мед и билки.
— Пийте, — каза грижовно той.
— Това ще помогне да се успокоите.
Вече сте в безопасност.
Алиса отпи първата глътка и за първи път от много часове усети спокойствие.
Той не задаваше излишни въпроси, не изискваше подробности.
Просто беше до нея.
Гласът му, увереността му станаха опора за нея.
Тя усети, че отново може да има доверие в хората.
На следващия ден Алиса му разказа своята история.
Как срещнала Сергей на бизнес вечеря, как се влюбила.
Как изгубила баща си в младостта си и получила в наследство неговия бизнес.
За брачния договор, който трябвало да я защити, но не помогнал.
— Баща ми казваше, че парите привличат опасни хора, — въздъхна тя, гледайки огъня в камината.
— Но бях твърде наивна, за да го разбера.
Егор слушаше мълчаливо, само от време на време слагаше дърва на огъня.
В очите му тя видя разбиране и дълбока болка.
Той също знаеше какво е предателство.
— Много съжалявам, че сте преживели това, — най-накрая каза той.
— Но вие сте жива.
— А това означава, че имате втори шанс.
В онзи нощ Алиса спа без кошмари.
Джек лежеше до нея на пода, а Егор дремеше в съседното кресло.
За първи път от дълго време тя се чувстваше в пълна безопасност.
На сутринта Егор каза тихо, но решително:
— Скриването тук не е безопасно.
Сергей може да се върне.
Трябва да се действа бързо.
Те се върнаха в града с остарял УАЗ.
В болницата лекарите установиха следи от насилие, а в полицията Алиса подаде жалба.
Следователят изслуша внимателно и обеща помощ.
Започна разследване.
Междувременно в ресторант „Златната рибка“ продължаваха поминките за „умрялата“ Алиса.
Сергей, облечен в скъп черен костюм, изкусно изиграваше скръбен вдовец.
До него седеше Светлана — неговата любовница.
— Алиса беше невероятно добър човек, — говореше той пред присъстващите, театрално изтривайки невидима сълза.
— Не мога да си представя живота си без нея…
Светлана милостиво галеше ръката му, преструвайки се на съчувствие.
Всички бяха развълнувани от неговата „мъка“.
Но внезапно вратата се отвори с трясък.
На прага стоеше жива и здрава Алиса, в съпровод на полицията.
Залата замря.
— Надявам се, че много ми липсвахте? — с ледена усмивка каза тя, влизаща вътре.
— Особено ти, скъпи съпруже.
Лицето на Сергей побледня.
Чашата се изплъзна от пръстите му и се строши на пода.
— Разкажи на всички точно как умрях, — изиска Алиса, приближавайки се.
Сергей започна нервно да се оправдава, но гласът му предателски трепереше.
Полицаите му сложиха белезници.
Заедно с него арестуваха и подкупения съдебен лекар, който беше сред гостите.
— Не исках да убивам! — крещеше Сергей, отвеждан под ръка.
— Това Светлана ме накара!
Но никой вече не го слушаше.
Гостите го гледаха с отвращение.
Алиса стоеше в средата на залата и усещаше как многомесечният страх се сваля от раменете й.
Кошмарът свърши.
По-късно Алиса научи от участъковия за миналото на Егора.
Някога той бил успешен бизнесмен, собственик на строителна компания.
Но най-добрият му приятел и партньор го предал и го въвлякъл в съдебно дело.
Егор загубил всичко — бизнеса, свободата, репутацията.
Три години прекарал в затвора за престъпление, което не е извършил.
След освобождаването си не успял да възстанови стария живот.
Разочарован от хората, той се оттеглил в гората и станал ловен пазач.
Много години прекарал в самота, само с верния си пес Джек.
Когато Алиса дошла при него, той тъкмо цепел дърва.
— Благодаря ти за всичко, — каза тя, протягайки чек.
— Моля, вземи го.
Егор поклати глава:
— Не искам пари.
— Помогнах ти, защото така трябваше.
— Тогава ме вземи със себе си, — изненадващо поиска тя.
— Не искам повече града.
— Не искам да бъда нечия награда или средство за постигане на цели.
Егор я погледна изненадано и за първи път от много години се усмихна.
— Ще можеш ли да живееш далеч от всичко?
— Ще се науча, — отвърна Алиса.
— С теб се чувствам жива.
Минали две години.
Алиса продаде по-голямата част от наследството си, запазвайки малко за стабилност.
Сега живееше в гората с Егор.
Научи се да готви на печка, да чете следите на животните, да предсказва времето по небето.
Те се обикнаха искрено и честно — двама души, загубили вярата в света, но намерили я отново в прегръдките си.
Един ден Алиса се върна от лекаря и с радостна усмивка показа ехография:
— Виж.
Семейството ни скоро ще стане по-голямо.
Егор я прегърна нежно.
Те стояха дълго така, мълчаливи.
Джек радостно махаше с опашка, сякаш също разбираше — скоро ще има нов приятел…
