— Сега ще бъдем съседи с теб! — възторжено обяви по-голямата сестра на Инеса.
— Аз и Митя най-накрая купихме онзи апартамент.
Ще се виждаме много по-често!
— Е, чудесно — сдържано отвърна Инеса, с усилие принуждавайки се да се усмихне.
Всъщност тя не изпитваше особена радост от това, че Уляна щеше да живее толкова близо.
Инеса отлично си спомняше колко егоистична и безцеремонна можеше да бъде сестра ѝ.
Уляна не се свенеше да използва близките си за своя изгода и неведнъж между двете избухваха скандали — особено когато по-малката сестра се осмеляваше най-сетне да постави граници.
Веднъж конфликтът възникна, защото Уляна сметна, че току-що дипломиралата се учителка трябва да гледа децата ѝ безплатно.
Отначало Инеса се съгласи да помогне, но осъзна, че няма да ѝ останат пари за собствените ѝ нужди, и помоли сестра си да намери друга помощ.
Уляна прие това като предателство, обвинявайки роднината си в безсърдечност и че обича парите повече от семейството.
Сестрите не си говориха половин година, но след смъртта на баба им отношенията им започнаха малко по малко да се подобряват.
Постепенно отново започнаха да поддържат връзка, а после Уляна внезапно обяви, че скоро ще бъдат почти съседи.
Отначало Инеса реши, че е шега, но скоро разбра — сестра ѝ говори напълно сериозно.
— Наистина ли се радваш? — почти с трепет прошепна Уляна.
— Днес ще ви дойдем на гости!
Инеса се канеше да възрази, но като видя колко настоятелна беше сестра ѝ, замълча.
За тежките отношения между сестрите Виктор знаеше още от самото начало на запознанството им.
— Днес ще дойде Уляна — съобщи му съпругата, щом прекрачи прага.
— Какво? Защо? Мислех, че не поддържате връзка — намръщи се Виктор.
— Откъде изведнъж толкова топли отношения?
— Купили са апартамент наблизо — обясни Инеса.
— Е, нека живеят дори и в съседния вход.
Но вие преди почти не си говорехте! А сега — гости, приятелство? Не ми се вярва — погледна я мъжът с недоверие.
— А какво трябваше да направя? Да откажа? Как щях да обясня това? — обърка се Инеса.
— Щеше да стане неловко…
— А преди защо се обиждаше? Отново реши да търпиш всичко и да ѝ позволиш да се държи както иска? — Виктор цъкна с досада.
— Всичко ще бъде наред — успокои го Инеса.
— Този път няма да ѝ се поддам.
Не успяха да продължат разговора — точно в осем звънецът иззвъня на вратата.
Инеса побърза да отвори и по радушния ѝ възглас Виктор веднага разбра: Уляна е пристигнала.
— Ох, имаме беда — в целия блок няма топла вода.
Може ли да се изкъпя у вас? — попита жената, надниквайки вече в банята.
— Инеса, напълни ми вана, с много пяна, обичам да е пищно.
А дотогава — чай.
Какво вкусно имате?
По-малката сестра толкова се обърка от този напор, че мълчаливо се втурна да изпълнява “молбите” на сестра си.
Виктор раздразнено наблюдаваше как съпругата му отново се подчинява на поведението на Уляна, сякаш забравила собствените си граници.
Щом ваната бе готова и Уляна отиде да се къпе, той се приближи към Инеса.
— Разбра ли какво току-що стана? Отново ѝ се подчини, все едно по команда? — с иронична усмивка попита той.
— Кога най-сетне ще ти издържат нервите?
— И какво от това? Изкъпа се — и толкова — отвърна Инеса, махвайки с ръка.
Докато Уляна сушеше косата си с кърпата на сестра си, тя се настани на масата.
— Какво имате за ядене? — попита тя без притеснение и сама започна да рови в тенджерите на печката.
— О, кюфтета?! Това ми е точно по вкуса! — възкликна тя, грабвайки пържените полуфабрикати с ръце.
— Може би първо трябваше да попиташ? — не издържа Виктор.
— А не да грабиш, сякаш си в чужд дом?
— Съжали кюфтето, така ли? — Уляна захвърли недоедения къс обратно в тигана.
— Сега ми е ясно защо не се разбираме, Инеса.
Всичко е заради мъжа ти! Той те настройва срещу мен! — заяви тя, пак грабна кюфтето и го изяде докрай.
— Помисли добре какво става.
С тези думи тя хвърли мократа кърпа на стола и се насочи обратно към банята да довърши сушенето на косата.
— Защо мълчиш? Съгласна ли си с нея? — с изненада погледна жена си Виктор.
— А какво трябваше да кажа? — сви рамене Инеса.
Когато Уляна най-накрая си тръгна, в апартамента остана напрежение.
Виктор бе раздразнен, че жена му не го защити, а позволи на сестра си да го обижда в собствения му дом.
До края на седмицата в семейството отново настъпи мир.
Но не за дълго — в петък Уляна отново се появи на прага.
Този път — не сама.
Донесе със себе си съпруга си Леонтий и двете им деца.
— Все още нямаме топла вода — обяви тя още от вратата.
— Деца, аз ще се къпя първа!
— Гладни сме! — извикаха момчетата и без да обърнат внимание на домакините, се втурнаха към кухнята.
— Какво има там? — извика им Уляна.
— Пържени картофи! — отвърнаха децата и започнаха да грабят храната с ръце, дрънкайки със съдовете.
Инеса се опомни едва след няколко минути.
Кашля силно и влезе в кухнята.
— Не са ли ви учили, че трябва първо да питате за разрешение, преди да вземете? — строго попита тя, но племенниците ѝ само ѝ показаха език и продължиха да пируват.
През това време Леонтий извади цигари, седна на табуретка в коридора и запали.
— Тук не се пуши! — Виктор рязко му изтръгна цигарата.
— Само малко… — измърмори Леонтий, мръщейки се.
— Пуши навън — рязко каза домакинът.
— Събирай децата и си вървете.
Стига сте се възползвали от добрината ни!
— Какво? — объркано се почеса по главата зетят.
— Казах — вкъщи! Броя до пет.
После ще ви изнасям един по един! — Виктор го погледна с такава решимост, че веднага стана ясно — не се шегува.
Леонтий веднага изръмжа на децата и те, сякаш по команда, застанаха до него.
След секунди цялата тройка вече тичаше по стълбите надолу.
— Тръгнаха ли си? — прошепна Инеса на Виктор.
— Да — кимна той.
— А сега побързай със сестричката.
След половин час от банята излезе доволната Уляна.
— Леонтий, ела тук! — извика тя, изтръсквайки вода от косата си на пода.
— Той си тръгна! — пред нея застана Виктор.
— И за теб е време.
— Как така си е тръгнал? А децата? — паникьоса се Уляна, оглеждайки се.
— Тръгнаха си.
Хапнаха и си тръгнаха! — Виктор ѝ прегради пътя.
— Сега е твой ред.
— Не — нацупи се тя.
— Ще изпия чай, ще хапна, ще се подсуша и тогава ще си тръгна.
— Не — твърдо каза Виктор.
— Нашите „услуги“ приключиха.
Повече няма храна, няма вода за вас.
Сестра ти не може да те спре, но аз мога.
Нямаш какво повече да правиш тук.
Уляна първоначално се обърка, не разбирайки веднага какво се случва.
Но щом осъзна казаното, веднага започна да вика, обвинявайки Инеса и Виктор в алчност и бездушие.
— Знай, Инеса, няма да имаме мир, докато си с него! — тропна с крак Уляна.
— Трябва да се разделите, той те е направил подвластна!
— Да се разделим, за да можеш ти да командваш всичко? Няма да стане! — студено отвърна Виктор.
— Вън оттук!
Жената му хвърли злобен поглед, изплю се на пода и, тръшкайки вратата, излетя от апартамента.
Оттогава Уляна повече не се появи.
Тя дори заобикаляше дома на сестра си, сякаш никога не е възнамерявала да става съседка…
