Без да посмее да се обърне, тя гледаше как старецът се съблича.
Очаквайки и страхувайки се от това, което трябваше да се случи, Сонечка броеше наум скъпоценните секунди.
Междувременно Кузма Фьодорович свали сюртука си, нехайно го хвърли на креслото и започна да разкопчава жилетката…
Гледайки как делото върви уверено напред, Соня потръпна от ужас: да не би да се е излъгала?
Старецът вече посягаше към ризата си, но внезапно спря.
Хвърляйки жаден поглед към момичето, замръзнало до вратата, той промърмори:
— Не стой като чужда, помогни да се съблека!
Тежко отпускайки се на леглото, Кузма Фьодорович протегна краката си, обути в лъснати ботуши, и кратко нареди:
— Събуй.
Когато Соня коленичи пред него, той благо я потупа по главата.
— Не се бой, моя сладичка, няма да те нараня.
Нощта ни ще е дълга… — той захихика и внезапно, сякаш се задави от смях, с хрип се отпусна назад на леглото.
Изчакала няколко мига, Сонечка се изправи и пристъпи по-близо, вглеждайки се в лицето на стареца.
И най-сетне, дочула тихото му похъркване, отстъпи назад.
Прахчето, подложено във виното, подейства: Кузма Фьодорович беше заспал дълбоко.
А това означаваше, че тя ще получи наградата си!
Откакто Яков Степанович Синев срещна Маря Ивановна Крапивина, загуби покой.
Стройна като брезичка, с тъмна копна тежка коса, с вежди като изрисувани с въглен, Маша гледаше света с красиви тъжни очи, и усмивка рядко докосваше устните ѝ.
Впрочем, Яков Степанович скоро узна, че тя има малко поводи за радост.
Останала рано без родители, тя от милост била приета в Санктпетербургския Николаевски сиропиталищен институт, където приемали дъщери на починали чиновници и младши офицери.
Момичетата, които нямаха настойници или имот, се обучаваха в различни науки и езици, получаваха опит в домакинството, запознаваха се с ръкоделие — шиене, плетене на дантели…
След завършването, институтките ставаха възпитателки, учителки, фелдшерки, шивачки.
С две думи, можеха да изкарат парче хляб.
Но не всички умееха да се устроят добре, щом напуснеха института.
Не на всеки съдбата беше благосклонна.
Така и Маря Ивановна започнала работа като гувернантка на дъщерята на някакъв господин, но по някаква причина не се задържала дълго.
Сега едва преживявала, давайки уроци по френски език.
Тежка е съдбата на бедната, но честна девойка, останала сама с неволите!
Без много да мисли, Яков Степанович реши да ѝ подаде ръка.
Работейки като застрахователен инспектор, получаваше четири хиляди рубли годишно, а освен това наследи малко състояние…
Без да се лишава, можеше да се ожени по любов: зестрата на невестата не беше от значение.
Самата Маря Ивановна също не остана равнодушна към ухажването.
Висок и здрав, с гъста руска брада, Синев, вече отпразнувал тридесет и петия си рожден ден, само с вида си вдъхваше доверие.
Солиден и виден мъж: зад такъв — като зад каменна стена!
Затова и всичко стана бързо: Маша Крапивина, сияеща и просветнала в лицето, каза заветното „да“.
Не се подготвяха за пищна сватба — венчаха се тихо в малка църква в присъствието на няколко близки приятели, дошли да ги подкрепят.
Отпразнуваха събитието на богато наредена маса и заминаха за дома на улица Серпуховска, където живееше Синев.
Отпратил прислужницата Анюта, която поднесла лека вечеря, и заръчал да не ги безпокои, Яков Степанович и Маша останаха сами…
А доволната от свободата си Аннушка вечерта се измъкна при познат фелдфебел.
Върнала се от срещата, прислужницата се промъкна тихо в каморката си.
Но още не легнала, когато чула викове на господаря.
— Ех, какво било това нещо! — шепнеха си на сутринта с перачката.
— Той ѝ: къде и с кого? А тя — да плаче и на колене.
А той я хваща! Бие я, а после сам на колене и краката ѝ целува.
Явно девойката се е паднала повредена.
Не се запазила до сватбата!
От онази фатална нощ в дома на Синеви нямаше мир.
— Отдавна да бях си тръгнала, ако не плащаха толкова — жалваше се Анюта.
— Няма минута покой с тях.
Редуват се — карат се, плачат, целуват се.
А тия дни — ужас! — госпожата едва не скочи през прозореца.
Едва я удържа.
— Ех, няма да излезе нищо добро от такова семейство! — пригласяше перачката.
— Да не я умори бедната.
— Така си е! — въздъхна Анютка.
— А ако узнае кой е повредил Маря Ивановна — чакай беля.
Нито бъбривата прислужница, нито сърдечната ѝ приятелка знаеха, че Яков Степанович Синев вече беше узнал горчивата история на Маша.
Задъхана от сълзи, тя разказала как постъпила гувернантка при дъщерята на вдовец, а той я изнасилил и после я изгонил.
И колкото и да се държала Маря Ивановна, в крайна сметка казала на мъжа си името на насилника — Кузма Фьодорович Кузнецов.
— „Моя сладичка“ ме наричаше — признаваше Маша, трепереща от ридания…
А в главата на Яков Степанович зреел план.
След този злополучен разговор Синев започнал да осъществява замисъла си.
И за да направи първата крачка, му трябвала хубава девойка с лек нрав.
Очарователната блондинка Сонечка, гледаща на света с широко отворени сини очи, той забелязал в кафене, разпознал в нея една от онези девойки без морални скрупули.
— Искаш ли, мила, да спечелиш петдесет рубли? — обърна се Яков Степанович към Соня.
— А кой не иска — усмихна се тя, показвайки трапчинки на бузите си.
— А какво трябва да направя?
— Глупост! Едно нищо! Има един богат старец, който се преструва на светец, а ние с приятели искаме да го разобличим.
Омай го, доведи го в хотелска стая и го приспи.
Щом заспи — тръгвай си.
Ние ще чакаме в съседната стая.
Като изчезнеш — ще влезем и ще го разобличим! Ще стане хубава шега!
Парите изглеждаха лесни на Соня.
Да омае Кузма Фьодорович, преструвайки се, че търси работа като гувернантка, не беше трудно.
Да уредят среща в хотел в задушна августовска вечер — още по-малко.
Преди да се съблекат, Сонечка предложи да пийнат вино, щедро добавяйки в чашите тогавашно достъпно приспивателно.
Старчето отпил, легнал на леглото, започнал да се съблича… и заспал, без дори да свали ризата си.
Изпълнила обещаното, Соня се измъкнала от стаята, като поръчала на прислугата да не будят барина до девет часа.
Щом Сонечка напуснала хотела, съседната врата, свързваща двете хотелски стаи, се открехнала.
Да я отключат не било трудно — използвали сгъваемо ножче.
В стаята влязъл Яков Степанович, а след него — покорната му жена Маря Ивановна, държаща свещ.
Заедно се приближили до леглото, където лежал дълбоко заспалият враг.
Няколко удара с нож — вече не толкова тънък, колкото сгъваемия — и делото било свършено.
Рано сутринта Синеви напуснали хотела, изплъзвайки се с няколко часа преди пристигането на полицията, повикана от коридорния, който дошъл да събуди госта и открил ужасяваща гледка…
Петербургската полиция успяла да разплете историята.
Личността на убития била установена бързо: за изчезването на Кузма Фьодорович Кузнецов, богат хазяин и почтен вдовец, възпитаващ единствената си дъщеря — четиринадесетгодишната Лиза, съобщили слугите.
Лакеят и камериерката открито разказали, че баринът, макар и буен гуляйджия, дори и да не нощувал вкъщи, винаги се връщал сутрин.
Друга следа подала самата Сонечка: сериозно изплашена от историята за намушкания барин в хотелската стая, разпространена по вестниците, тя споделила с приятелки.
А оттам слуховете стигнали до агентите, събиращи информация из Петербург.
Соня не мълчала, разкрила всичко, което знаела за наемателя.
— Не чух името му, но е от чиновническото съсловие! — уверявала тя.
Оставало да се дежури пред министерства, управления, кантори и банки, докато свидетелката, виждала Синев в лице, не го посочила уверено с пръст.
Делото на Синеви предизвикало голям шум в Петербург.
Мнозина искрено съчувствали на прекрасната в своята покорност Маря Ивановна, с която животът се бе отнесъл така сурово и несправедливо.
Със съжаление гледали към бледния и слаб Яков Степанович, който постоянно нервно приглаждал русата си брада.
Светлокосата Соня, гледаща към съдебните заседатели с широко отворени от страх сини очи, изглеждала като уплашено момиче, объркано и загубено.
Историята за падението на Маря Ивановна и безумната ревност на Яков Степанович, разказана от адвоката им, трогнала сърцата на съдебните заседатели.
Но доказателствата били неопровержими: вината на Синеви била доказана.
А присъдата се оказала изненадващо строга: нея осъдили на 12, а него — на 18 години каторжен труд.
Що се отнася до Сонечка, съблазнила Кузма Фьодорович и примамила го в хотела — тя била оправдана…
