След вечерята родителите влязоха в стаята на Настя.
— Дъще, — каза бащата, — трябва да поговорим с теб.
Те седнаха на дивана.
Майката тежко въздъхна и започна:
— Помниш ли, че баща ти и аз обещахме да продадем апартамента на баба и да разделим парите между Света и теб.
Но сега ситуацията малко се промени.
Няма да продаваме апартамента — Света ще живее в него.
Тя се омъжва.
Настя леко се учуди:
— А какво променя това? Ще разделим парите и нека Света с мъжа си да си купят апартамент, а ако не им стигне, да вземат кредит.
— Проблемът е, че Валера не получава кредит, а Света не работи.
Освен това е бременна.
— Мамо, но това са техни проблеми и грешки, защо аз трябва да плащам за тях?
— Ти не плащаш за никого, просто се постави на мястото на сестра си.
— А аз през целия си живот правя точно това.
Когато Света не събра достатъчно точки, за да постъпи на бюджет, вие започнахте да плащате за нея.
А когато след две години аз се оказах в същата ситуация, ми казаха, че няма пари.
Записах се на задочно обучение и започнах да работя.
Света завърши университета и все още не може да намери работа, но пък намери Валера и вече е бременна.
Аз работя вече шест години и още от първата си заплата започнах да ви давам пари за част от комуналните и за храната.
Света никога не е правила това — първо „тя е студентка, откъде ще има пари“, после — „тя търси работа“.
Настя много разчиташе на парите от продажбата на апартамента на баба, още повече че майка ѝ, когато получила наследството, веднага обещала да го раздели между дъщерите.
Настя спестяваше от всяка заплата, за да купи собствен апартамент, и вече имаше прилична сума, но за първоначална вноска за двустайния апартамент все още не ѝ стигаше.
Ако майка ѝ беше изпълнила обещанието, Настя щеше да може да вземе ипотека още тази година.
А сега това се отлага отново за неопределено време.
— А погледни ситуацията отстрани, — каза бащата, — Валера живее с родителите си в едностаен апартамент.
Ние имаме двустаен.
Къде да живеят?
— Татко, защо аз трябва да мисля за това къде да живеят те? Според мен Валера и Света трябваше да помислят за това, преди да имат деца.
— Ти не разбираш, — възкликна майката, — ако сега не се оженят, Света ще се окаже на нашия гръб с детето!
— Искаш да кажеш, че Валера ще се ожени за Света само ако му дадете двустаен апартамент като приданого? — засмя се Настя.
— Познавам Валера.
Не помня да е работил някъде повече от два месеца.
Така че, страхувам се, че ще си докарате на врата не само Света с детето, но и Валера.
Пригответе се, че той ще ви харчи пари за бира и цигари.
Света се омъжи, те с Валера се нанесоха в апартамента на баба.
Скоро им се роди дъщеря, която кръстиха Милана.
Половин година по-късно се омъжи и Настя.
Тя работеше в банка като оператор, а мъжът ѝ — Евгений — имаше собствена агенция за недвижими имоти.
Истината е, че той я управляваше сам само две години, преди това го правеше баща му.
Те веднага взеха ипотека за тристаен апартамент в строеж, а докато го завършат, живееха в двустаен апартамент на Евгений.
След година Настя роди син и двамата с мъжа ѝ решиха да купят вила.
Дълго търсиха къща.
Настя искаше да е в населено село, не в градинско сдружение, и да има малък двор.
Евгений смяташе, че до вилата трябва да води добра пътна настилка и близо да има река или поне голямо езеро — той обичаше риболова.
Затова им се наложи да обиколят доста.
Накрая намериха къща.
Малка — само две стаи и кухня.
Дворът беше занемарен — ясно се виждаше, че никой не е живял там отдавна.
Още една година трябваше да прекарат, за да оправят вилата — ремонтираха къщата, посадиха ягодови храсти.
Градина Настя не искаше да прави, каза, че две лехи за зеленина ѝ стигат.
Направиха зона за отдих с беседка и място за барбекю, ливада и детска площадка, където планираха да сложат люлка, пясъчник и пързалка за сина.
Лятото тази година беше горещо.
Настя искаше по-скоро да избягат с Матвей на вилата, но Евгений имаше отпуск чак след две седмици.
Въпреки това, когато температурата скочи над тридесет, Евгений реши да закара жена си и сина извън града.
— Не се тревожи, ще се справя отлично и ако трябва, мама ще ми помогне, — каза Настя.
Причината беше, че още през май майка ѝ поиска разрешение да живее на вилата.
Баща ѝ излезе в пенсия, двамата зимата бяха болни и искаха да прекарат лятото на чист въздух.
Мъжът на Настя не възрази, но се договориха, че когато той има отпуск и те с Настя дойдат на вилата, гостите ще си тръгнат.
Закупиха продукти, за да не ходи Настя в селския магазин в началото, и тръгнаха.
Първият, когото видяха, когато влязоха през портата, беше Валера.
Той спеше на разтегателен стол в сянката на старата ябълка.
До него на тревата имаше няколко празни бирени кенчета.
Света седеше до пясъчника и играеше с малката Милана.
Когато сестра ѝ стана, изненадана от неочакваното им появяване, Настя забеляза, че Света отново е бременна.
Родителите бяха в къщата — майката готвеше нещо в кухнята, а бащата гледаше телевизия.
— Казахте, че ще дойдете след две седмици, — изненада се майката.
— В града е много горещо, — обясни Настя, — аз и Матвей ще живеем на вилата, а Женя ще дойде, когато може.
— Кажи ми по-добре, мама, какво правят тук Света и Валера? Не се бяхме разбрали така.
— Ти сама каза, че в града е горещо.
А Света е бременна.
— Света има мъж, ако имат нужда от вила, нека той наеме къща за тях.
Защо ги докарахте тук без да питате? И Валера е тук.
Той отново не работи ли?
В този момент в къщата влезе Светлана.
Тя чу последното изречение и се нахвърли на Настя:
— Какво ти пука дали мъжът ми работи или не?
Погледни си собствения по-добре.
— Ти дойде без покана на вилата ни, живееш тук най-вероятно за сметка на родителите си, докара мъжа си безделник и още ми крещиш? — възмути се Настя.
В този момент в разговора се включи Евгений, който тъкмо влезе в къщата:
— Наистина, — обърна се към тъщата, — защо доведохте семейството на по-голямата дъщеря без разрешение? Когато се разбирахме, ставаше дума само за вас и Никола Петков.
Очаквахме, че вие двамата няма да нанесете щети на къщата.
Току-що обходих двора: люлките са счупени, ливадата е замърсена, на някои места изсъхнала, а ние се разбрахме да включвате поливната система.
Навсякъде по двора има празни бирени кенчета, а край пясъчника — парчета от счупена бутилка.
Не мисля, че вие сте го направили.
— Евгений, но моля те, разбери… — започна да говори майката.
— Не мисля да разбирам зет ти алкохолик, — каза Женя.
— Света, събери си нещата и моля те, напусни този дом в рамките на час.
После отново се обърна към тъщата:
— Можете с Никола Петков да останете още две седмици, както по-рано се разбрахме.
— Не, тогава и ние ще си тръгнем, — обиди се тя.
— Мамо, може ли ти и татко да останете? Женя ще замине утре, ще остана сама тук.
Аз всъщност разчитах на твоята помощ, — обърна се Настя към майка си.
— Без да се надяваш, — каза майката, — и в бъдеще не разчитай.
Родителите и Света със семейството си събраха багажа и отидоха на автобусната спирка.
Настя, разстроена от случилото се, седеше на верандата.
— Не се тревожи, — успокояваше я Евгений, — майка ти, колкото разбирам, цял живот се отнасяше така към Света, а баща ти просто не вникваше във вашите отношения.
Нищо няма да направиш по въпроса.
Вече съм виждал това — моята братовчедка също безумно обичаше по-малкия си син, а по-големият — Ромка — винаги беше на „подай-дай“.
Сега той замина за Санкт Петербург, не остави на майка си нито адрес, нито телефон.
Оженен е, работи, има деца и всичко му е наред.
А по-малкият, любимият, седи в затвора.
Питах Ромка какво ще прави, ако майка му има нужда от помощ.
Той каза, че ще ѝ помага, а брат си дори не иска да вижда.
Разбира се, при вас не е толкова зле, но вземи пауза в отношенията — не звъни, не идвай.
Нека сами си решат проблемите, а после ще видим.
Съботата прекараха в почистване на къщата и двора, а на следващия ден отидоха до реката.
Този път Евгений не успя да хване риба, но каза, че по време на отпуска ще навакса.
Настя послуша съвета на мъжа си и не звъня на родителите.
Майка ѝ сама ѝ се обади през октомври — попита дали няма да даде на Света креватче и количка.
— Не, — отказа Настя.
— Матвей спи в креватчето, а количката ни е трансформър и още я ползваме.
Майката сложи слушалката, без да се поинтересува как е Настя, без да пита за Матвей.
След това Настя няколко пъти звъня на родителите — честити им рождените дни и празниците, но разговорите бяха кратки и сухи.
След година от приятелка, която живееше в същата сграда като родителите на Настя, тя научи, че Валера е напуснал Света, а баща ѝ отново е започнал работа, за да издържа семейството на по-голямата дъщеря.
