Уляна и Матвей се ожениха преди пет години.
Нито един от тях нямаше собствен апартамент, затова първоначално планираха да живеят при родителите на булката.
Първо, защото родителите на Матвей живееха доста далеч – в Перм, а второ – родителите на Уляна имаха собствена къща в града.
Живееха мирно – къщата беше голяма, нямаше конкуренция за пространство или за бутон на дистанционното за телевизията.
Майката и дъщерята заедно готвеха големи семейни обеди и вечери в голямата кухня, по празници тъпяха мъжете си с кулинарни шедьоври.
Матвей, въпреки че имаше юридическо образование, не беше белоръкав и не беше „битово инвалид“.
Той спокойно можеше да поправи кран, да отстрани теч, и заедно с тъста поддържаха дома в добро техническо състояние.
А гаражът с две коли беше тяхното най-любимо място.
На сватбата роднините дариха на младите доста солидна сума.
Уляна и Матвей решиха да не я харчат за дреболии и я внесоха в банка.
И като я допълваха постоянно, успяха след четири години да вземат ипотека за хубав двустаен апартамент.
Но и тук не се разминало без помощ от страна на родителите, защото шест месеца след сватбата Уляна забременя и навреме роди Егорка, който бе любимец на всички членове на семейството.
Ако Уляна бе била в отпуск по майчинство всички три години, естествено нямаше да успеят толкова бързо да съберат пари за първата вноска.
Но я спаси майка й.
Вера Александровна, която не работеше вече две години, сама предложи на дъщерята да се върне на работа, когато Егорка навърши една година.
– Аз още не съм стара и напълно ще се справя с внука – каза тя.
Разбира се, Уляна се зарадва – за година вече й липсваше бързият ритъм, с който беше свикнала да живее.
Особено след три години, през които щеше да изостане професионално спрямо колежките си.
Сега при тях всичко е наред: живеят в собствения си апартамент, Уляна работи почти три години, Егор посещава детска градина.
А днес при тях с Матвей е празник – Дървена сватба, петгодишнина от семейния им живот.
Сутринта съпругът й честити – поднесе букет.
Любимите ѝ гербери – точно пет на брой.
Явно ги купи вчера.
Интересно къде ги беше скрил?
И каза, че втората част от подаръка ще бъде вечерта.
„Ремонт на техника“.
„А аз имам подарък и за него“, – помисли си Уляна.
След работа Матвей посрещна Уляна и каза, че първо ще отидат вкъщи да се преоблекат, а после ще отидат в ресторанта, където бе резервирал маса предварително.
– А Егор? – попита Уляна.
– А той вече е при родителите.
Ще го вземем в неделя, майка ти ни покани на обяд.
Те прекараха чудесна вечер в ресторанта, а вкъщи Уляна съобщи на Матвей своята новина:
– Нашето семейство скоро ще се увеличи.
Вече бях при лекар – срокът е осем седмици.
Искам да е момиченце.
А ти?
Матвей се замисли за момент, усвоявайки неочакваната новина:
– Момиче.
Добре, нека този път да е момиче, а после отново момче.
– Не бързай, трябва още с тези да се справим.
Сега майка няма да е край нас – ще ти се наложи да ми помагаш повече, – леко охлади запалението на Уляна.
– А аз не ти помагам ли? – учуди се Матвей.
Наистина, в почивните дни той пускаше прахосмукачката в целия апартамент, изнасяше боклука, купуваше продукти по списък, който му даваше Уляна.
И цялата дребна поддръжка на дома също беше в негови ръце.
– Разбира се, помагаш, но ще ти се наложи да се занимаваш повече с децата.
– Това не е въпрос! – заяви Матвей.
В неделя новината съобщиха на родителите.
– Много навреме – каза майката – разликата между децата ще бъде около пет години – това е точно, което трябва.
Ти, Уляна, ще излезеш от майчинство преди да навършиш тридесет години – а след това спокойно можеш да отглеждаш децата без прекъсвания и да работиш.
– А Матвей вече мисли за трето дете – пошегува се Уляна.
– Нищо, с двама сега ще се упражни, може и да се откаже, – каза бащата.
Уляна роди момиче.
В чест на баба Матвея я кръстиха София.
Когато Сонечка навърши една година, майка му Инна Леонидовна дойде на гости.
Тя се смяташе за интелигентна жена, не се намесваше в домакинството, не даваше съвети на снаха си, няколко пъти седмично излизаше с количката, докато Уляна се занимаваше с домашните дела.
Обаче преди тръгване сподели някои свои мисли относно начина на живот на младите.
Оказаха се две.
Първо: смяташе, че не бива Егор да ходи на детска градина, щом Уляна все пак не работи.
– Едва ли чужди хора биха се грижили за детето по-добре от родната му майка.
Освен това таксата за градината е немалка, а докато изкарва само Матвей, трябва да живеете по‑икономично.
И второ:
– Забелязах, че щом Матвей се появи вкъщи, ти, Уляна, веднага го прехвърляш на децата.
А той е работил цял ден, трябва да почине, да е на тишина, да се отпусне.
Мисля, че ти, напротив, трябва към това време да си приключила всички домашни задачи и да разсееш децата, за да не пречат на бащата.
И още повече не трябва да го натоварваш с почистване в събота.
Ти си вкъщи през цялата седмица, можеш сама да чистиш в друг ден.
Уляна с учудване погледна свекървата си:
– Вече цял ден съм с децата, а кога тогава Матвей ще има време за тях?
– Може да отделите един почивен ден за това, – поясни свекървата.
– Ще помисля върху вашите думи, Инна Леонидовна, – отговори Уляна.
Не й се искаше да споря със свекървата, още повече че тя тръгваше след час и половина, а пътната й чанта вече стоеше в коридора.
Затова думите на майката внимателно чу и Матвей.
След време Уляна забеляза, че съпругът вече не помага толкова охотно.
Не се занимава с децата, а след вечеря се стреми да се залепи на дивана или да се настани в кресло пред телевизора.
За да го накараш нещо да направи, трябва да го помолиш няколко пъти.
Уляна реши да поговори с него:
– Матвей, много се промени напоследък.
След визитата на майка ти и нейните „мисли“ относно нашия семеен живот ти започна да се държиш така, сякаш Егор и Соня са само мои деца и ти нямаш никакво отношение към тях.
Престана да ми помагаш.
Дори боклукът изнасяш с вид, сякаш правиш голяма услуга.
И обърни внимание – кранчето в кухнята капе вече три дни.
Какво става? Реши ли да станеш „диванна украса“ в този апартамент, от която аз трябва два пъти седмично да бърша прах? Имей предвид – това не ме устройва.
– Уляна, но аз наистина се уморявам на работа.
Много ме боли гърбът.
– Сериозно? Те те преместиха от административна група в монтажен цех и ръчно вдигаш тридесеткилограмови детайли?
Ти за ден ръчен багаж не вдигаш, а гърбът те боли, защото целия ден седиш на „мадам сижу“, и вечер вместо да играеш с децата притискаш дивана.
– Знаеш ли, Уляна, и аз имам претенции към теб.
Престана да ми обръщаш внимание.
Снощи те чаках в леглото почти половин час, а ти дойде, хвърли се в леглото и веднага заспа.
И така вече няколко пъти.
– Казано беше правилно – „хвърли се“.
Наистина в края на деня пълзя до леглото и падна.
А после през нощта две‑три пъти ставам при детето.
Ти вече повече от месец не става при Сонечка, само аз.
Изобщо, предупредих те.
Ти не си падишах, а аз не съм Рабиня Изаура.
И ако възнамеряваш и занапред да живееш, ръководейки се от „мислите“ на мама ти, това не е с мен.
Това беше тяхната първа сериозна кавга.
Матвей разбираше, че Уляна донякъде е права.
И макар че много му харесваше безгрижният живот, той разбра, че жена му говори сериозно.
На сутринта, беше събота, той стана веднага щом Соня се събуди.
Взе дъщеря си и я заведе в кухнята.
Когато Уляна се появи, Сонечка вече беше нахранена, кранът – поправен, на масата имаше омлет и целият апартамент ухаеше на прясно сварено кафе.
Когато Соня навърши година и половина, се случи неочаквано – Матвей загуби работата си.
Новото ръководство на предприятието реши, че не е изгодно да има собствен юрист.
Защо да отпускаш заплата всяка месец, като можеш да ползваш аутсорсинг – договор с юридическа фирма и плащане по извършена работа.
Матвей получи всички законови обезщетения, но парите почти бяха на свършване, а той вече месец и половина не можеше да намери работа.
По-точно, обещаха му едно много добро място, но чак след половин година.
А тези шест месеца трябваше да оцелеят по някакъв начин.
Тогава Уляна предложи:
– Имаме само един вариант – аз отивам на работа за тези шест месеца, а ти оставаш у дома със Сонечка.
От друга гледна точка, иначе ще трябва да стоим на шията на родителите.
Разбира се, те няма да ни откажат помощ, но мисля – ти няма да се съгласиш.
И Матвей се превърна в „кърмещ татко“.
Уляна вечер му пишеше списък със задачи, водеше Егора в градината и отиваше на работа.
Първите дни Матвей не успяваше да свърши и половината от задачите.
После постепенно се научи да готви, глади и чисти в часовете, когато Сонечка спеше.
Неговият тест беше посещението при лекар – на дъщерята трябваше ваксини.
Но най-сложни бяха дните, когато Егор по някаква причина оставаше вкъщи.
Да се справиш с две деца и едновременно с домакинството беше истинско предизвикателство.
Към вечерта Матвей падаше избит.
Когато Уляна се връщаше от работа и децата тичаха радостно към нея, Матвей изпитваше огромно облекчение.
След около месец от този живот Уляна, вече в леглото, казва на съпруга си, който заспива:
– Скъпи, отдавна не ми обръщаш внимание.
– Уляна, честно казано, днес нямам сили, – промърмори той.
– Наистина? Нямаш сили за любимата си жена? А помниш как се обижда на мен?
На сутринта Уляна съобщи:
– Имам много добра новина: мама е в отпуск и каза, че ще вземе децата за седмица.
Тя и баща ще дойдат днес към обяд.
Така че следващата седмица ще можеш да се наспиш и да починеш.
Но чистенето и вечерята пак са твои.
Минаха пет месеца.
Матвей вече се справяше с децата и дома не по-зле от Уляна.
Един ден му се обадиха и го предупредиха да бъде готов да се върне на работа след две-три седмици.
Вечерта те с Уляна обсъждаха какво да правят.
– Мога да напиша заявление и отново да изляза в майчински отпуск за оставащата година, но толкова искам да работя.
Но твоето място не може да се загуби – такъв втори шанс може да няма.
Затова утре ще отида при шефа, – каза с тъга Уляна.
– Знаеш ли какво мисля – нека за една година вземем гледачка, – предложи Матвей.
– Гледачка? – учуди се Уляна.
Не знам каква ще попаднем.
Не бих поверила детето на чужда жена.
– Е, аз вече я намерих.
Помниш ли Сергей Ртищев, с когото работех? Жена му има салон за красота.
Никакъв майчински отпуск.
Та – с тях гледачката Каринка е гледала дъщеря им от три месеца.
Сега момичето е на четири и ходи в градина, гледачката вече не е нужна.
Аз помолих за нейния телефон.
Тя е на четиридесет години, има медицинско образование.
– Тогава утре да се обадя, да се срещнем и да решим всичко.
Но да попитам за цена – колко струва? – попита Уляна.
– Половината от твоята заплата.
Но обещават да плащат повече, отколкото на старата ми работа, – отговори Матвей.
Срещнахме се с гледачката в неделя и уредихме всичко.
С Уляна тя ѝ хареса, но тя все пак малко се притесняваше.
Но Матвей беше щастлив – след една седмица приключва неговото „заточение“, и той се връща на работа…
