Тамара Александровна, началник на отдел в една от големите фирми, седеше в кабинета си и преглеждаше бележките в тефтера.
Наскоро беше навършила четиридесет и девет години, но никой не й даваше повече от четиридесет – винаги поддържана, с акуратна прическа, леко гримирана и приятна усмивка, тя излъчваше впечатление на щастлива жена.
Всъщност преди половин година и самата тя се смяташе за такава.
Но един ден Тамара, отишла по работа в част от града, където рядко посещаваше, случайно навлезна в търговски център.
Чудесната аромата на кафе я примами, и жената влезе в едно малко и уютно кафене.
Тамара вече допиваше капучиното, когато видя съпруга си.
Искаше да го повика, но към Арсений с радостни викове се затичаха двама абсолютно еднакви шестгодишни момченца.
– Татко! Татко! – викаше едно от тях, – а ние вчера с мама се качихме на въртележката!
В същия момент към тях се приближи една симпатична млада жена – ниска, леко закръглена, с рошава коса, разсипана по раменете.
Усмихна се на Арсений, целуна го по бузата, и цялото това щастливо семейство си тръгна.
А Тамара остана да седи пред чашата с вече изстинало кафе.
– Повторете, моля, – каза тя на приближилия се сервитьор.
Трябваше да помисли.
Че това са децата на Арсений, се виждаше с просто око – твърде много приличаха на Андрей – техния син, какъвто беше като малък.
Значи, най-малко от шест-седем години Арсений я изневерява и всъщност живее в две семейства.
А ако се вземат предвид неговите доходи през този период, излиза, че издържа второто семейство с нейни пари.
Чудесно!
«Изглежда, време е да се подготвям за развод, – помисли си Тамара, – но да не бързаме, първо трябва да разбера всичко точно.»
На този ден тя направи две непланирани посещения: едно при своя адвокат, и второ – при частен детектив, когото адвокатът й препоръча.
И така, минаха половин година, изглежда всичко е готово.
Разбира се, жалко, че всичко свършва така.
Тамара осъзнаваше, че отчасти и тя е виновна – прекалено много е работила и е отделяла малко време за съпруга и децата си.
Но в тяхното семейство още отначало се наложи така, че основен «изхранвач» е тя.
Когато се омъжиха, Тамара вече завършваше университета, а на Арсений оставаха още две години обучение.
Беха връстници, просто Тамара постъпи веднага след гимназията, а Арсений – след две години армия.
На Тамара й се падна късмет – успя да се наеме на работа по специалността си в една малка, но много перспективна фирма.
Затова, когато забременя и роди Андрей, решението беше, че съпругът й ще премине на задочно обучение, а тя ще продължи да работи – иначе младото им семейство, което дори нямаше собствена стая в общежитието, просто нямаше да оцелее.
Андрей вече беше започнал детска градина, а Арсений все не можеше да си намери работа.
И тогава Тамара отново забременя.
Съпругът отново остана вкъщи.
После, разбира се, Арсений работи – ту в строително управление, ту в архитектурно бюро, но някак не му се отдаваше.
Ту фирмата фалира, ту го съкращаваха, а веднъж собственикът на ИП, където работеше, почина, а наследниците решиха да не продължават бизнеса и просто разделиха активите.
Но дори когато Арсений оставаше без работа, Тамара не го притискаше.
Честно казано, тя беше доволна от ситуацията – вкъщи винаги беше чисто, уютно, децата бяха нагледани, а вечерта я чакаше вечеря, приготвена от съпруга й.
Да, това й устройваше, но явно не и Арсений.
Сега Тамара отново четеше доклада на частния детектив.
Когато го видя за първи път, беше много изненадана – детективът успя да събере доста подробни сведения за дамата на Арсений, просто разговаряйки със съседи, приятелки и колеги на Ирина – така се казваше жената.
При това никой от тях дори не се досети, че този приятен усмихнат мъж се интересува точно от нея.
– Николай, – обърна се Тамара към мъжа, – вие ги измъчвахте ли?
– Какво сте, действах изключително хуманно.
Знаете ли, че ако искаш да разбереш всичко за една жена, трябва просто да я похвалиш в присъствието на нейна приятелка?
Ако се обобщи накратко, излиза следното: Ирина Лисицина, тридесет и пет годишна.
Работи като медицинска сестра в детското отделение на градска болница.
Живее с майка си и двамата си шестгодишни синове в двустаен панелен апартамент.
Никога не е била омъжена.
Два пъти е забременявала – веднъж докато учеше в колеж, втори път – вече работеща.
И двата пъта прекъснала бременността.
Казват, че на предишното й работно място – в областната болница – избухна скандал: съпругата на един от лекарите хвана мъжа си с Ирина в, да се каже, много двусмислена ситуация, но момичето бързо се уволни, така че казусът се заглади.
С Арсений се вижда от седем години.
Родила е близнаци.
Бащата издържа семейството: плаща сметките, дава на Ирина по двадесет и пет – тридесет хиляди месечно за разходи.
Няколко пъти им е купувал почивки на море.
Два пъти летял с тях.
Една от приятелките й попитала защо бащата на децата й не се жени за нея.
Ирина обяснила, че могат да се оженят по всяко време, но тогава Арсений вече няма да може да ги издържа така, както са свикнали.
Съпругата му печели много и не контролира разходите му.
«За мен просто е по-изгодно така», казала Ирина.
Днес Тамара покани сина и дъщеря си за шест часа.
Помоли Арсений да е вкъщи за важен разговор.
– И децата ще дойдат, каза тя на съпруга си.
Когато всички се събраха в хола, където на масата имаше само чисти чаши и няколко бутилки минерална вода, Тамара без никакви предговори съобщи, че знае всичко за втория живот на Арсений, и предложи присъстващите да се изкажат.
В стаята се понесе напрегнато мълчание.
Всички гледаха Арсений, но той мълчеше.
Тогава започна Андрей:
– Мамо, извини ме, но в голяма степен ти си виновна.
Ти непрекъснато работеше, а татко ни завеждаше в детската градина, помагаше ни с домашните, дори палачинки и сладки у нас печеше татко, а не ти.
Смятам, че ти си виновна, че татко се влюби.
Карина подкрепи брат си:
– Наистина, мамо, татко винаги беше вкъщи, а ако работеше, пак прекарваше вечерите с нас.
А на него също му се искаше да те вижда до себе си.
А ти се прибираше без сили, а освен това донасяше документи, с които работеше до късно.
И през уикендите по всяко време можеха да те повикат на работа, защото някъде беше станал инцидент.
Затова, когато татко се запозна с Ирина…
– Интересно, прекъсна я Тамара.
– Излиза, че ти си наясно със ситуацията.
Откога?
– От две години, отговори дъщеря й.
– А ти? – майката погледна сина си.
– Също.
Карина ми каза.
Виждали сме Ирина и братята, бяхме поканени на рождения им ден – забавни момчета, каза Андрей.
Тамара замълча за известно време.
– Значи, на вас не ви харесваше, че работя много? По-добре ли щеше да е, ако и аз седях вкъщи с вашия баща и ви помагах с домашните? А откъде щеше да вземеш пари за ипотеката и скромната ти «Лада Веста», сине? А ти, Карина, сега щеше да си завършила шивашкия колеж и да ръкосиш някъде във фабрика, печелейки си парчето хляб и живеейки в работническо общежитие.
А сега учиш в един от най-добрите университети в страната, а мама ти наема апартамент, защото поиска да живееш отделно от родителите си.
А ти какво ще кажеш, Арсений, съпруже мой? Децата те пожаляха, бедничкия.
Тогава им кажи честно, че мама цял живот сероти като вол, защото ти, техният баща, не можеш да издържаш семейството.
Аз може би също исках да се омъжа и да пека пайове и да плета косички на дъщеря си.
Но тогава какво щяхте да ядете?
А ти, Арсений, нямаше ли възможност да развиваш кариера, когато децата пораснаха и вече не се нуждаеха от гледане?
Но явно не поиска.
Защо? Жената работи, не контролира разходите, може и да си похапваш настрана.
И знаеш ли, ако преди седем години ми беше казал, че се влюбваш и напускаш за Ирина, щях да те разбера и нямаше да кажа дума.
Но това, което направи, е подло: упреквайки ме, че работя много, ти с моите пари издържаш любовницата си и извънбрачните си деца.
Без да дочака обяснения от Арсений, Тамара каза:
– Всичко, Андрей и Карина, можете да си вървите.
А ти, остани, моля.
Когато децата излязоха, Тамара даде на Арсений да прочете доклада на частния детектив.
Докато той четеше, тя се обади:
– Игор Владимирович, елате нагоре, – покани тя адвоката.
– Общо взето, Арсений, ние се развеждаме.
Непълнолетни деца нямаме, така че ще е бързо.
Заявлението подадох преди месец.
Ето ти уведомлението.
Срещаме се във вторник при съдията.
Адресът и часът са посочени.
Адвокатът подаде уведомлението на Арсений, сбогува се и излезе.
– Решила ли си окончателно за развода? – попита Арсений.
– Разбира се. Ти живееш с друга жена от седем години и не намери време да ме уведомиш.
Не смяташ ли, че е странно?
– Но имай предвид, че ще искам разделяне на имуществото, каза Арсений.
– И какво точно смяташ да делиш?
– Апартамента, колата… всъщност двете коли – моята е стара, а ти си купи луксозна преди половин година.
Нея ще я разделим.
Смятам, че имаш солидни суми по сметките – ще ги поделим също.
– Добре, подавай иск в съда сам.
Ако съдът постанови, ще продадем апартамента и ще разделим парите.
А засега този апартамент е мой – когато го купувах, го регистрирах на себе си, и ти тогава, спомням си, не възрази.
Така че събирай вещите си и напускай.
Арсений натъпка няколко неща в чанта и се запъти към вратата.
Преди да излезе, каза:
– А апартамента пак ще ти го открадна.
– Цял – едва ли, но половината – напълно възможно.
Само какво ще правиш с тези пари? Ще купиш някоя рухнатина в провинцията? Или в най-добрия случай ателие в бивш общежитие?
– Чух как преди половин година разправяше на приятелката си, че ти предложиха да купиш акции от фирмата ви.
Купи ли ги? Ще ги поделим и тях.
Разводът на Тамара и Арсений мина бързо, но съдът за разделяне на имуществото продължи близо два месеца.
Страната на Арсений подаваше искове за все нови и нови неща.
Но в крайна сметка разделиха само апартамента – съдът прецени, че Арсений има право на половината, тъй като през периода на изплащане на ипотеката той все пак работил от време на време.
Тамара не спори с това.
Разделиха и колата на Арсений.
Но що се отнася до луксозната кола, с която се возеше Тамара, се оказа, че тя не е личен транспорт, а фирмен.
Арсений искаше да разделят акциите и парите по сметките, но се оказа, че Тамара не е купувала акции, а е обикновен нает служител – предоставили са документи, потвърждаващи това.
А по заплатната ѝ сметка имаше само 24 117 лева.
Когато възмутеният Арсений заяви, че Тамара умишлено е изтеглила парите, за да не ги делят, адвокатът й представи извлечения за движенията по сметките през последните шест месеца.
Там бяха изброени: месечните вноски по ипотеката за апартамента на сина, наемът на дъщерята и нейното обучение, преводи по картата ѝ… и това бяха само големите разходи.
– Освен това, към тази сметка имаше свободен достъп и съпругът, който превеждаше пари на позната – най-малко 30 000 лева месечно, и плащаше нейните сметки.
Всички документи бяха предоставени на съда, заяви адвокатът.
Накрая апартаментът беше продаден, а парите разделени.
Арсений получи малко по-малко – изкупи частта на Тамара от своята кола.
Тамара веднага вложи получените средства в нов апартамент на ипотека – тя беше го набелязала предварително и кредитът беше одобрен, така че след две седмици вече подреждаше новите си мебели.
А ипотеката изплати за три години, след като изтече срокът, през който бившият ѝ съпруг можеше да претендира за имуществото ѝ.
След известно време след съда децата й се обадиха – първо синът, на когото банката изпрати напомняне за забавяне на ипотечната вноска.
– Мамо, нещо не си превела пари? – попита той.
– Какви пари, сине?
– За ипотеката.
– Съжалявам, аз си купих нов апартамент, така че сега сам се справяй с кредитите си.
На следващия ден дъщеря й се обади:
– Мамо, време е да платим следващия семестър, а и наемодателката дойде вчера – каза, че не е получила наема.
И още – може ли да ми пратиш малко повече пари този месец? Искам да обновя гардероба си.
– Скъпа, май няма да мога да ти помогна.
Обади се на баща ти.
Може би ще ти даде за наема, и за обучението, и за дрехи.
А ако не – ето един съвет: има една дума – «работа».
Обикновено към 23-годишна възраст хората я знаят.
P.S.
Тази история не свърши много щастливо.
Но каквото е, това е.
Тамара продължи да работи в компанията си и с времето стана собственик на акции и член на управителния съвет.
За нов брак не се стремеше – решаваше да живее за себе си, започна да посещава фитнес и басейн.
И всяка година пътуваше.
Например, тази година се приготвяше за Байкал.
Арсений, след като проучи «биографията» на Ирина, изгуби желание да живее с нея.
Купи си едностаен апартамент в покрайнините, работи в някакво жилищно управление и една трета от скромната си заплата дава за алименти.
Ирина отглежда синовете си и търси нов спонсор.
Съпругата на Андрей трябваше да започне работа, иначе банката заплаши да им отнеме апартамента.
Карина се преведе на задочно обучение, намери работа и споделя апартамент с две други студентки.
Вече сама си плащаше таксите.
И това беше всичко.
