– Сине, защо е толкова слабичка? – тихо попита Лидия Павловна Дмитрий, докато той ѝ помагаше в кухнята.
– Мамо, за какво говориш? Катя е чудесно момиче, аз я обичам много. Именно затова исках да те запозная с нея – отвърна Дмитрий.
– Добре, ще я подхраним – усмихна се майката.
Връщайки се на масата, Лидия Павловна започна да разпитва Катя.
По-големия си син, Олег, тя вече бе оженила, но снаха ѝ не ѝ допадна – според нея се оказала студена и пресметлива.
Сега Олег работеше на смени, а жена му го държеше изкъсо и синът почти престана да общува с майка си.
Втория си син Лидия Павловна не смяташе да губи, затова към избора на бъдеща снаха подхождаше особено придирчиво.
– Катенце, кажи, умееш ли да готвиш? – присви очи тя.
– Мамо, Катя е отлична домакиня! – намеси се Дмитрий.
– Почакай, Димочка. Твоята глава е пълна с любов, а на мен ми трябва трезво мнение. Нека се разберем така: другата седмица ще се запозная с родителите ти – заяви Лидия Павловна, обръщайки се към Катя.
– Удобно ми е в сряда вечерта.
– Но моите родители свършват работа късно. Едва ли мама ще успее да приготви всичко. Може би по-добре в неделя? – плахо предложи Катя.
– Тогава ще има време да организира всичко.
– Така ли? – повдигна вежди Лидия Павловна.
– Вече разпорежда ли се?
– Никакви разпореждания – спокойно отвърна Катя.
– Нека бъде по твое – снизходително кимна свекървата.
– Неделя, тогава неделя.
Родителите на Катя живееха в покрайнините, в стар дом.
На Лидия Павловна се наложи да отиде при тях с такси, което я подразни.
Като видя изтърбушената врата на апартамента, тя се намръщи.
Дмитрий пристигна по-рано, за да помогне с подготовката.
Апартаментът беше стар, но уютен и чист.
– Дима, те съвсем бедни ли са? – прошепна майката, оглеждайки обстановката.
– Това няма значение – строго отвърна той.
– Разбира се, че няма! – възкликна тя.
– Олег вече се мъчи заради същата… нуждаеща се. И ти ли искаш да съсипеш живота си?
От коридора излезе доброжелателна жена на около петдесет години.
– Здравейте, аз съм Марина Сергеевна, майката на Катя.
– Много ми е приятно – сухо отвърна Лидия Павловна.
В хола ги чакаше мъж с очила.
– Добър ден. Аз съм Андрей Викторович, баща на Екатерина – любезно се представи той.
Той веднага не ѝ хареса – седи и нищо не прави.
Тя не знаеше, че мъжът получил тежка травма във фабриката и сега трудно ходеше.
На масата разговорът вървеше трудно.
Андрей Викторович се опитваше да поддържа беседата, но Лидия Павловна отговаряше студено и сухо.
Едва когато Марина Сергеевна сложи на масата патица с ябълки – рядко угощение за тяхното семейство – атмосферата леко се смекчи.
– Много сме щастливи, че децата ни ни запознаха – топло каза домакинята.
– Скъпа, не бързайте – прекъсна я Лидия Павловна.
– Те дори не са сгодени.
– Мамо, аз вече направих предложение на Катя – неочаквано призна Дмитрий.
От изненадата Лидия Павловна изпусна чашата – виното заля роклята ѝ.
– Дима! – извика тя.
– А майка ти? А моят съвет?
– Това е моят живот. Искам да го изживея с Катя – твърдо каза Дмитрий.
Катя под масата нежно стисна ръката му.
– Тя бременна ли е? – рязко попита майката.
– Не! – възмути се Дмитрий.
– Тогава защо ти е това бедно момиче? Тя не ти е равна! – извика Лидия Павловна.
Марина Сергеевна не издържа:
– Станете и си тръгвайте от моя дом! Няма да позволя да унижавате дъщеря ми!
– По-добре е да си вървите – добави Андрей Викторович, запазвайки спокойствие.
– Както искате! Дима, тръгваме!
– Ти върви. Аз оставам – твърдо отвърна синът.
– Ще замениш майка си за тази… – просъска Лидия Павловна.
– Това е моята бъдеща съпруга. Пази си думите! – рязко я прекъсна Дмитрий.
Майката тресна вратата и си тръгна.
Два месеца по-късно младите направиха скромна сватба.
Олег дойде със семейството си, но Лидия Павловна отказа да присъства – според нея бракът беше грешка.
На тържеството родителите на Катя подариха ключове от двустаен апартамент.
– Спестявахме с години за дъщеря си. Сега ще имате свой дом – каза Андрей Викторович.
Катя не можа да сдържи сълзите си – щастието ѝ нямаше граници.
Младоженците започнаха да живеят отделно, близо до дома на родителите на Катя.
Марина Сергеевна често идваше, помагаше в домакинството, подкрепяше.
Когато Лидия Павловна разбра, че апартаментът е подарен от родителите на Катя, я обхвана злоба.
Опита се да възстанови отношенията, но Марина и Андрей вече бяха разбрали истинската ѝ същност и държаха дистанция.
След година, на годишнината от сватбата, Лидия Павловна неочаквано се появи на тяхната врата.
Катя я посрещна с видимо закръглено коремче.
– Виж ти! Вече всичко сте успели! – с язвителна усмивка каза свекървата.
– Не казахме, защото се страхувахме от вашата реакция – спокойно отвърна Катя.
– Значи аз съм последната, която разбира? – с горчивина и сарказъм попита Лидия Павловна.
– Да. Защото не умеете да се радвате за другите. Време е да си вървите – отвори вратата Катя.
– Ти ме изгонваш? – засмя се тя.
– Да – твърдо каза Катя.
Оттогава Лидия Павловна повече не се появи.
Дмитрий ѝ звънеше понякога, но предишната близост вече я нямаше.
А родителите на Катя с трепет и любов очакваха раждането на внука.
Една вечер Марина Сергеевна предложи момчето да бъде кръстено на дядо си.
Дмитрий и Катя с радост се съгласиха – това стана символ на крепкото, топло семейство.
Когато в апартамента им прозвуча първият детски плач, а сълзите на щастие блестяха в очите на всички, те разбраха: техният дом ще бъде изпълнен с любов, грижа и разбирателство.
Място за злоба, завист и студенина вече нямаше.
