„Първо решиха, че Наталия ще се „събира“ за сватбата на зълвата, после обявиха, че тя живее на гърба на мъжа си — а в отговор получиха куфар, сбогуване и кола в огледалото.“
– Коля, сериозно ли си? – Наталия гледаше мъжа си и не го познаваше, – Сам ли се чуваш поне?
– Наташа, вече обещах, – мрачно отвърна Николай, – Моля те, не ме изкарвай празнодумец пред семейството ми.
– Но защо си обещал нещо зад гърба ми? – възмути се Наталия, – Още повече, че ти с тези пари нямаш нищо общо!
– Нали сме семейство? – попита Николай, – Струва ми се, понякога заради семейните отношения си струва да се откажеш от принципите си.
– Само без манипулации! – от възмущение Наталия дори разпери ръце, – Колко удобно е да разпореждаш чуждо, прикривайки се със семейните отношения!
– Наташа, само веднъж, моля те, – Николай гледаше умолително жена си, – Само един път. За мен това е важно.
Наталия се колебаеше. Мъжа си го обичаше и не искаше да разваля отношенията си с него, но нещо в тази ситуация я смущаваше силно.
Звънна телефонът и на екрана се появи името на зълвата. Наталия прие обаждането.
– Е, какво, реши ли? – поинтересува се Катя, както се казваше по-малката сестра на мъжа ѝ, – Сроковете притискат.
– Не, още обсъждаме, – отговори Наталия.
– Какво има да обсъждате? – възмути се Катя, – Аз изобщо не разбирам защо Кольо реши да ти иска разрешение!
Всичко, което каза Катя по-нататък, Наталия слушаше с изумление на лицето си.
Николай не знаеше съдържанието на разговора, можеше само да предполага. Но по лицето на жена си разбра, че нищо хубаво не го чака.
– Наталия, трябва да водиш майсторски класове, – казваше Николай на жена си, когато тя се хвалеше с новия си телефон, – Обясни ми, как?
– А това вече е тайна, – отвърна Наталия.
– Талант, – усмихна се Николай.
– Всъщност това е система, Коля, – започна да обяснява Наталия, – Аз си поставям конкретна цел и после търпеливо вървя към нея.
– При мен изобщо не се получава, – призна мъжът, – Теоретично всичко разбирам, но на практика…
Темата на разговора на съпрузите за пореден път стана рядката способност на Наталия да спестява пари.
Тогава бяха женени от година и веднага се бяха разбрали, че и двамата ще внасят в общия бюджет определена сума, а останалите пари да харчат по свое усмотрение.
Всъщност подобна практика се използваше в много семейства.
Но работата беше там, че на Николай почти не му оставаха излишни пари.
И самият той не можеше да разбере къде за пореден път ги е прахосал.
При това печелеха с Наталия почти еднакво.
Но у жена му от време на време се появяваше то едно, то друго доста скъпо нещо.
Наскоро си купи ботуши от новата колекция, преди това – марково палто.
А сега обнови телефона си.
– Ако не е тайна, за какво ще събираш сега? – поинтересува се Николай.
– Колата искам, – призна Наталия.
От казаното Николай дори се задави с кафето си.
Разговорът беше в кафене, където съпрузите бяха дошли на обяд.
– Сериозно ли си? – гледаше я учудено мъжът.
– А какво толкова? – Наталия сви рамене, – Всичко е реално, ако си поставиш цел.
– Е, браво, – не без нотка завист каза Николай, нито за миг не се съмнявайки, че жена му ще успее, – Поне понякога ще ме возиш ли?
Или да си продължавам с автобусите?
– Ще видим, – засмя се тя.
Оттогава беше минала още една година.
Един ден Николай съобщи на жена си, че вечерта ще им дойде на гости майка му, Анна Сергеевна.
– Зажадняла ли е, или по работа? – веднага уточни Наталия.
– Някакъв важен разговор има, – отговори Николай.
– Значи визитата не ме засяга, – реши Наталия, – След работа купи торта за чая.
Но Наталия сгреши.
Оказа се, че свекървата иска да поговори и с двамата.
– Катя се омъжва, – каза Анна Сергеевна.
– Чудесно, – спокойно отбеляза Наталия, която никакви топли чувства към зълвата не изпитваше.
– Мамо, това е страхотна новина, – по-емоционално реагира Николай, – А кой е младоженецът?
– Ще се запознаете с него, – увери сина си Анна Сергеевна, – Работата е там, че решихме да правим сватба.
Истинска, както е при хората.
И за това ще се събираме поравно с другата страна.
– Справедливо е, – отбеляза Наталия.
– Ние с баща ти такива пари нямаме, – продължи Анна Сергеевна, – Затова се посъветвахме и решихме, че цялата рода трябва да помогне.
– Разбира се, мамо, какви въпроси? – отговори Николай, – Двайсетина хиляди ще мога да отделя.
– Но това е съвсем малко, – обидено заяви Анна Сергеевна.
– Колкото мога, – вдигна рамене Николай.
– А ти? – свекървата се обърна към снаха си.
– А аз при какво? – учуди се Наталия, – Това е ваша дъщеря и сестра на Кольо.
Аз нямам нищо общо.
– Но и ти си част от семейството, – настояваше Анна Сергеевна.
– Съжалявам, но си имам свои принципи, – каза Наталия, – Ние с Коля минахме без сватба.
И нищо.
Тоест, дори за своята не съм харчила пари.
Защо тогава да давам за чужда?
Ще направя подарък на младоженците в плик.
И това е всичко.
Анна Сергеевна обидено сви устни.
– Е, и алчна си, – прошепна свекървата.
– Не алчна, а практична, – отвърна Наталия, – Имам си свои планове за моите пари.
Анна Сергеевна си тръгна обидена.
– Защо беше толкова рязка с мама? – предпазливо смъмри жена си Николай.
– Коля, ти знаеш отношението ми към парите, – каза Наталия, – Аз смятам, че сватбата в наше време е глупава прищявка и пари на вятъра.
Но ако някой иска да поглези егото си, нека го прави за своя сметка.
Наталия мислеше, че темата е изчерпана.
Но се оказа, че това е само началото.
Зълвата Катя се обади на Наташа директно след седмица.
– Ние помислихме и решихме, че вие с Николай ще платите изцяло сватбата, – заяви младата особа.
– Това пък откъде накъде? – учуди се Наталия.
– Защото имате такава възможност, – продължи Катя, – Моя приятелка работи в автосалон.
Видяла е как онзи ден си оглеждала кола.
– Е, да речем, – отвърна Наталия, – А на теб какво ти е до това?
Защото сватбата ми е по-важна от твоите прищевки! – заяви Катя. Това е важно. Дори съдбоносно събитие.
Катя, твоето събитие ми е безразлично, – честно каза Наталия. Моите планове и желания са ми по-важни. Ясно ли ти е?
Ще видим! – не се предаваше Катя. Но Наталия вече се беше изключила от разговора.
А вечерта разказа на съпруга си за телефонния разговор с неговата сестра.
Малката ти е съвсем загубила мярка, – отбеляза Наталия. Говореше с такъв тон, сякаш ѝ дължа нещо.
Може да се разбере, – предпазливо отбеляза Николай.
Това наистина е важно събитие. Разбира се, тя се вълнува и иска всичко да мине на най-високо ниво.
Желая ѝ успех! – решително заяви Наталия.
Искат сватба – нека сами да печелят и спестяват, а не да напрягат другите.
Николай тогава нищо не отговори.
На следващия ден на Наталия ѝ се обади свекърва ѝ.
Какъв е този егоизъм? – директно започна Анна Сергеевна.
Вие просто сте длъжни да дадете пари за сватбата на Катя. Колата може да почака.
Може Николай да ви е длъжен с нещо, но аз със сигурност не съм, – говореше Наталия направо и дори рязко, в нейния присъщ стил.
Как смееш да отказваш? – възмути се свекървата.
Съвсем спокойно смея, – каза Наталия и прекрати разговора.
Вечерта Николай отново се опита да говори с жена си на тема пари.
Наташ, може би все пак да им излезем насреща? – каза той. Не са ни чужди хора…
Коля, моите родители нищо не искат! – възмути се Наталия.
Защо изведнъж твоето семейство реши, че съм им длъжна с нещо? Не, това е окончателно.
Николай отново замълча.
Анна Сергеевна, разбирайки, че с снаха си няма да се разбере, започна активно да обработва Николай.
Сега той почти всяка вечер ходеше на „семеен съвет“, а Наталия само въртеше пръст до слепоочието си.
Нима мислят, че могат да ме пречупят чрез теб? – смееше се Наталия. Какви досадни пиявици.
Николай се стараеше по-бързо да приключи тази тема.
Но един ден каза на жена си, че се е съгласил да даде пари за сватбата.
Коля, сериозен ли си? – Наталия гледаше мъжа си и не го познаваше. Чуваш ли се какво говориш?
Наташа, вече обещах, – мрачно отговори Николай.
Моля те, не ме изкарвай празнодумец пред семейството ми.
Но защо обещаваш зад гърба ми? – възмути се Наталия.
Още повече, че ти нямаш нищо общо с тези пари!
Нима не сме семейство? – попита Николай.
Струва ми се, че понякога заради семейните отношения трябва да се откажеш от принципите си.
Николай почти успя да убеди Наталия да се съгласи, ако не беше телефонното обаждане на Катя.
Какво има да обсъждаме? – възмути се Катя.
Аз изобщо не разбирам защо Кольо е решил да иска твоето разрешение!
Живееш на негов гръб, той ти купува всичко, глези те.
А за сестра си, значи, трябва да се стисне?
Не разбрах, на чий гръб живея? – попита Наталия и включи високоговорителя.
На гърба на брат ми! – заяви Катя. Ти и една стотинка не внасяш в бюджета.
Той ти купува ново палто, после ботуши, после телефон. Сега и за кола си го навила. А за сестра си – нула?
Откъде имаш такава информация? – поинтересува се Наталия.
Кольо каза, – изпусна се Катя. И спестяванията ви са от неговите пари.
Така че, теб никой изобщо не те пита.
Кольо ще ми даде тези пари. А ти може дори да не идваш на сватбата!
След разговора Наталия въпросително погледна съпруга си, който беше побледнял повече от тавана.
Значи така, а? – с обида попита тя. Оказва се, че ти си у нас добитчикът, хранителят и благодетелят?
Наташа, позволи ми да обясня…
Не трябват никакви обяснения, всичко ми е ясно и без това, – каза Наталия.
Тя седна на дивана и започна да прелиства страниците.
Какво търсиш? – попита Николай.
Жилище за себе си, – отговори Наталия. Напускам те!
Хайде да минем без резки движения, – опитваше се да я успокои мъжът ѝ, но Наталия не слушаше.
Същата вечер тя събра нещата си и си тръгна.
Николай изкара там до края на месеца, понеже беше платен наемът, а после беше принуден да се върне при родителите си.
Катя плачеше, а майката сипеше упреци. Да съберат нужната сума за сватбата така и не успяха.
На тази почва младите се скараха и в крайна сметка се разделиха.
За неуредения личен живот на Катя свекървата обвиняваше „алчната“ бивша снаха. А Николай мълчеше.
Него и Наталия ги разведоха задочно.
Анна Сергеевна се опитваше да притиска вече бившата снаха относно общото имущество.
Такова нещо няма, – отговори Наталия.
А колата? – възмути се свекървата.
Та аз тепърва щях да я купувам, – съобщи Наталия. След развода ми с Кольо.
И наистина скоро Николай видя бившата си жена зад волана на чисто нова кола.
Самият Николай в това време вървеше по улицата и се опитваше да си спомни къде отново са изчезнали всичките му пари.
До заплатата оставаше още една седмица.
