„Мъж-паразит една година ядеше за моя сметка, а парите трупал за жилище на майка си — в ресторанта му бухнах куфарите и излях супата върху лицето му.“
Вашата молба… Това е върхът на наглостта.
Приберете си устната обратно и изчезвайте от моя дом!
— Лариса рязко отвори входната врата.
— Вашият син вече една година ми виси на шията.
А сега сте намислили цялото семейство да настаните на моите крехки плещи?
Няма ли да се пръсне задникът?
— Снахата хвърли палтото на смаяната свекърва.
— Съвсем сте объркали бреговете или когато Бог раздаваше съвест, вие сте стояли на опашката за наглост?
— Снахата с отвращение погледна Елена Игоревна.
— Лариса, какви ги говориш?
— Проворчала свекървата, която изобщо не възнамерявала да си тръгне.
— Толкова ли ти е трудно да помогнеш на брата на сина ми?
Пари при теб има колкото щеш.
— Елена Игоревна хвърли поглед към разкошния интериор на модерната всекидневна.
— Да, имам пари, но вие имате към тях същото отношение, както снегът към пустинята Сахара.
— Изстреля Лариса.
— Защо, за бога, трябва да плащам ремонта на брата на мъжа си?
Да не е недъгав?
— Лариса, с парите му сега е зле.
Три месеца вече не може да си намери работа…
Ремонтът им зацикли по средата.
Живеят с малко дете насред строеж.
— Свекървата тежко въздъхна по обичайния си начин.
Когато Елена Игоревна просела пари от снаха си, винаги въздишала драматично и горчиво се оплаквала от живота.
Обикновено Лариса не отказвала.
Снахата спорела, карала се, но в крайна сметка превеждала нужната сума.
Но този път нещо се объркало.
Жената на сина категорично отказала да помага.
В този ден свекървата за пръв път получила отпор.
— Това не са мои проблеми, че вашият втори син е мързеливец и безделник.
Работа, видите ли, не можел да намери…
— Лариса все така стоеше на вратата.
— Все едно на мен парите ми идват лесно.
— Лариса стисна устни.
— Замислихте ли се някога, че всеки път, когато ме молите да ви купя нещо, аз трябва да работя повече?
Замислихте ли се, а?
— Лариса, аз никога за нищо не съм те молила.
Само за дреболии…
— Елена Игоревна остави палтото на шкафчето в коридора.
— Веднъж в живота се обърнах с наистина важна молба.
И… Ето ти… Отказ.
— Елена Игоревна искаше още нещо да добави, но снахата я прекъсна.
— Веднъж в живота?
— Лариса ококори очи.
— Миналия месец ви купих пералня.
Преди два месеца добавих петдесет хиляди за почивка.
На мъжа ви зимни гуми купих през октомври.
Това ли се нарича веднъж в живота?
Свекървата се замисли, а снахата продължи.
— Или за вас помощта започва чак тогава, когато трябва да ви дам повече от милион?
— Без да крие раздразнението си, добави снахата.
— Време е да си вървите!
Колкото по-дълго стоите, толкова повече ме дразните.
— Лариса бързо се приближи до Елена Игоревна.
Снахата грабна палтото от шкафчето, натресе го на свекървата и почти насила я избута навън.
— Ще кажа всичко на мъжа ти.
Как се държиш с майка му.
На роден човек пари пожали!
— Просъска свекървата и изчезна в асансьора.
— Вие не сте ми роден човек!
— Извика след нея Лариса.
— А с такива темпове и синът ви скоро ще престане да е роден.
— Лариса затръшна вратата.
— Е, да видиш ти… Съвсем загубила мярка.
— Няма да спонсорирам нейното семейство.
Намерили са си глупачка.
— Лариса отвори прозореца, за да проветри тежкия аромат на парфюма на свекървата.
Жената взе книга, машинално започна да чете и не усети как минаха няколко часа.
А после започна най-интересното.
В осем часа се върна от работа Никита, мъжът на Лариса.
За разлика от брат си, Никита работеше.
Но заплатата стигаше едва за храна.
Никита предпочиташе да използва парите на съпругата си.
Правеше го охотно и без капка угризение.
Желанието да живее за сметка на другите най-вероятно му се беше предало по наследство.
— Лариса, защо не помогна на майка ми?
— Прекрачвайки прага, Никита веднага нападна жена си.
— Какво имаш предвид?
— Лариса се откъсна от книгата и въпросително погледна съпруга си.
— В буквалния смисъл…
Майка ми те помолила за пари за ремонта в апартамента на брат ми, а ти си я изгонила.
И още гадости си наговорила.
— Мъжът недоволно погледна съпругата си и влезе в хола.
— Ти в ума си ли си?
— Не разбирам нещо…
Ти я защитаваш?
Наистина ли мислиш, че аз трябва да финансирам ремонта на брат ти?
— Лариса шумно затвори книгата.
— Всички събираме пари, за да му помогнем.
Това са семейни ценности.
Ние сме семейство и трябва да си помагаме един на друг…
— Съпругът седна на дивана и сплете ръце.
— Моите родители дадоха пари, родителите на жена му също, аз дадох пари…
Сега е твой ред.
— Много интересно излиза.
— Усмихна се Лариса.
— Значи за пералня, зимни гуми и почивка вашите родители пари нямаха.
А когато трябва ремонт за брат ти, пари веднага се намериха…
— А още по-интересно е откъде ти намери пари.
Защото когато аз те моля да купиш нещо или да платиш, освен храната, винаги се дърпаш.
— След пауза добави съпругата.
— Лариса, но ти знаеш, аз съм брокер…
При мен ту е празно, ту е гъсто.
Вчера дадох квартирата под наем и първо изпратих парите на майка ми.
— Никита свали часовника, остави го на масата и разтърка ръката си.
— Никита, при теб винаги е празно.
За една година брак не си донесъл повече от четиридесет хиляди на месец.
А аз всеки месец печеля по половин милион.
— Лариса кръстоса крака и се отпусна на креслото.
— Между нас има финансова пропаст с размера на Московска област.
— Аз една година те издържам…
Аз ти купувам дрехите, аз ти изплатих кредита преди сватбата…
На море също с мои пари ходихме.
Кой е мъжът в къщата?
Ти да не си алфонс?
— Лариса погледна съпруга си пронизително.
— Не съм никакъв алфонс, просто сега нямам пари.
После ще изкарам милиони.
А това, че сега не ме подкрепи…
Ще ти го запомня…
Като гръмне моят проект…
— Никита отиде в спалнята.
Мъжът нямаше с какво да контрира и прекрати разговора, оставяйки последната дума за себе си.
— Първо измисли с какво ще гръмне…
Ти дори не можеш така да гръмнеш, че аз да забременея…
— Обижено извика след него Лариса.
Жената вече беше на тридесет и пет и мечтаеше за деца.
Но Никита, който беше с пет години по-млад, вече цяла година не можеше да ѝ помогне.
Тази нощ съпругата реши твърдо да покаже на мъжа си, че неговото семейство повече няма да се храни от нейните пари.
Жената извади от гардероба резервен комплект спално бельо, разпъна дивана в хола и реши да заспи по-рано.
А после Лариса преживя истински шок.
Около полунощ Лариса се събуди и отиде до тоалетната.
По пътя забеляза, че светлината в кухнята свети…
С крайчеца на окото си жената видя как мъжът ѝ с някого шепнеше по телефона.
— Не, тя нищо не подозира.
Почти сме на целта.
Още вдругиден ще мога да внеса парите.
Почти събрах нужната сума.
Съпругата застина и се заслуша във всяка дума.
Колкото повече слушаше Лариса, толкова повече очите ѝ се разширяваха.
— Не се притеснявай, ти си най-важният човек в живота ми.
Казах, че ще реша въпроса.
Всичко ще бъде наред.
— Тихо шепнеше мъжът.
— Какво?
Аз не съм най-важната жена в живота му?
Той има още някоя?
— Лариса с ужас си закри устата с ръка, а Никита продължи разговора.
— Да, вече доста събрах тази година.
Ти беше права…
Да се преместя в апартамента на Лариса, за да събирам повече пари…
Това беше чудесна идея.
Още веднъж ти благодаря за прекрасния съвет.
— Мъжът стана от стола и си наля вино в чашата.
Лариса разбра, че разговорът свършва, и, забравила за желанието си да отиде до тоалетната, бързо се върна в хола.
— Той се е сговорил с някого…
— И се е сговорил с мен преди сватбата…
— И ме е използвал…
Лариса лежеше в леглото. Сърцето ѝ биеше по-силно от колелата на локомотив… Вихър от мисли се въртеше в главата ѝ…
— Той има нужда от пари за нещо…
— И през цялото това време е живял при мен, казвал ми е, че няма пари, а всъщност е спестявал… Живял е за моя сметка…
— И коя е най-важната жена в живота му?
Лариса заплака от обида. Нервен трепет прониза цялото ѝ тяло. Жената преживяваше и се измъчваше до четири сутринта.
Трудно заспала, Лариса се събуди едва по обяд.
— Фактът, че ще се разведа с него, не подлежи на обсъждане. Но трябва да разбера какво ми крие този дятел. Никита каза, че утре ще внесе парите. Значи утре трябва да разбера къде.
— Помисли си Лариса и отиде да се къпе.
Цял ден Лариса чистеше в къщата и се занимаваше с женски дела…
А вечерта, когато мъжът ѝ се върна от майка си, съпругата реши да не предизвиква подозрения.
Решена твърдо да се разведе, Лариса се държеше сякаш нищо не се е случило.
В понеделник, отменяйки всички дела, когато Никита излезе на работа, Лариса бързо и незабелязано тръгна след него.
Предишния ден жената беше купила ключодържател, който можеше да проследява местоположението, и го скри в портфейла на мъжа си.
Лариса повика такси и тръгна след съпруга си.
Никита първо отиде в банката, а после спря пред една от офис сградите.
Лариса остана да наблюдава от колата. Колко голяма беше изненадата ѝ, когато след пет минути в офис сградата влезе свекървата.
— Значи, майката е в заговор с него. Покрива му отношенията отстрани. Проклета фамилия. Ще видим сега… Какво ли правят там? — Лариса с учудване гледаше към офис сградата.
Когато Никита и Елена Игоревна излязоха от офиса, Лариса изчака няколко минути и се приближи към входа.
— Типография, танцово студио… — Лариса започна да чете табелките с имената на фирмите в офис сградата.
— Продавачи на прозорци — не, организация на сватби — не, бюро за преводи — не… — Лариса на глас прочиташе имената на фирмите и веднага отхвърляше неподходящите варианти.
— Моделна агенция — не, фотостудио също не става…
— Госпожо, искате ли нещо? — При Лариса се приближи охранител.
— Моят мъж току-що беше тук с майка си. Те забравиха един документ. Дойдох да го взема… — Лариса бързо изрече това, което ѝ подсказа интуицията.
— Те бяха в компания за недвижими имоти. Трябва да отидете в отдел продажби на апартаменти. Дайте ми паспорта си, ще ви издам пропуск.
— Мъжът говореше учтиво.
Фамилията на Лариса съвпадаше с тази на мъжа ѝ. Охранителят, без никакви подозрения, я пусна и обясни къде да отиде.
— Здравейте, тук по-рано бяха моят мъж с майка си. Той ме помоли да взема още едно копие на документите. Моля, разпечатайте.
— Влязла в нужния кабинет, Лариса се представи.
— Да, разбира се… — Приветлива момиче разпечата документите за Лариса и ги сложи в красива папка.
— Тристайният апартамент в нов жилищен комплекс в Москва… Осемдесет квадрата… Платена първоначална вноска… Сградата ще бъде готова след половин година… Апартаментът е записан на Елена Игоревна… — Лариса чакаше такси и със шок разглеждаше документите.
— Ето къде са слагали парите си, когато аз им помагах с пари… Значи за мен Никита няма пари, а за майка си — моля! — Лариса ядосано стисна папката.
Колата пристигна и Лариса помоли да я откарат извън града. Към къщата на брат му.
— Сто процента там няма никакъв ремонт… Те просто са искали веднага да внесат голяма сума за къщата… — Лариса седеше на задната седалка и разглеждаше красивите картинки на жилищния комплекс.
— Значи, те внесоха четири милиона. Е, бедни роднини. А аз им давам пари за живота, за да подобря условията им, а те така… — Няма думи…
— О, Лариска, а ти какъв е случаят? — Братът на Никита се усмихна объркано.
— Здравей, минавах наблизо. Телефонът ми се изтощи… Шофьорът няма зарядно, а твоята къща се оказа по пътя… — Лариса измисли отговор на момента.
— Мога ли да се заредя при теб?
— Да, разбира се, влизай… — Мъжът отвори портата.
— Каквото исках да докажа… — Лариса огледа ремонтираната и уютна къща.
— Николай, свекървата ми каза за ремонта. Разбрах, че вече си го направил? — Лариса погледна въпросително към брата на мъжа си.
— Да, още миналата година. Остана да направя третия етаж, но не е спешно… Ще повикам приятел, и бързо ще го свършим. — Николай се усмихна гордо.
— Виж как красиво направихме дневната?
— Е, добре, Никита, твоят край е настъпил.
— Лариса се връщаше в града бесна.
— Цяла година ме използваш… Това няма да ти простя!
Лариса влезе в апартамента и бързо натъпка вещите на Никита в два куфара.
После с помощта на специално приложение на телефона си установи къде се намира мъжът ѝ.
Точката на картата показваше известен московски ресторант.
Лариса натовари куфарите в таксито и тръгна по адреса. Съмнения не можеше да има.
През витрината видя как мъжът ѝ и свекървата празнуват сделката весело.
Стиснала зъби от яд, Лариса, въпреки възмутените викове на сервитьорите, вкара двата куфара в залата и рязко ги паркира до масата на мъжа си.
— Лариса? Ти? Какво се случва? — Мъжът объркано погледна съпругата си.
Лариса отвори чантата и хвърли на масата копие от документите за покупката на апартамента.
Документите паднаха в чинията със супа. Изисканият морски суп излезе извън пределите на чинията.
Мазната течност моментално оцвети бялата блуза на свекървата, а едра скарида попадна върху панталоните на Никита.
— Вие, разбира се, сте се побъркали. Напълно! — Искаше да каже Лариса, но вътрешният ѝ глас подсказа да замени думата с нецензурен вариант.
Лариса изрече по-рязък вариант и се оскърби на целия ресторант.
Посетителите на съседните маси замръзнаха и напрегнато наблюдаваха скандала.
— Хлебар, паразит, предател… Живял си година за моя сметка! Лъжеше ме, че нямаш пари, а купи апартамент на майка си. — Лариса с отвращение погледна Никита.
— А вие? — Булката яростно прехвърли поглед към свекървата.
— Истинска пиявица! Изсмучеха пари от мен, когато сами имаха възможност да вземат ипотека. Малко вероятно е синът ви сам да е изкарал четири милиона за година.
— Купих й пералня, купих зимни гуми на свекъра, платих им ваканцията… — Лариса се обърна към посетителите в ресторанта.
— На този глупак купувах и мобилен телефон, и компютър, и дрехи.
— А той през цялото време лъже, че не може да се справи с работата. Моли от мен пари и тайно ги спестява. Е, плъхче…
Никита и свекървата искаха да кажат нещо, но Лариса ги прекъсна рязко.
— Мълчете! Аз още не съм приключила… — Изкрещя жената.
— Никита, ние се развеждаме! Ще намеря най-добрия адвокат в града и ще ти взема всичко, което ми издейства. Багажът ти е в тези два куфара.
— Лариса ритна един от куфарите.
— Опиташ ли да ми се обадиш или се приближиш на метър, ще ти се случи… Няма значение, че си мъж и по-голям. Не може така с жените. Никога. На нито един мъж в света. И още по-малко на теб! — Лариса рязко издиша въздух.
— Обядът приключи! — Лариса хвана чинията със супа и я изля върху ризата на Никита. Вдигнала високо глава, жената излезе от ресторанта, в който настъпи зловеща тишина.
Лариса и Никита се разведоха.
Адвокатът беше толкова добър, че за да се разплати с Лариса, бащата на Никита трябваше да продаде колата си.
Никита се премести при родителите си.
Днес мъжът активно седи в сайтове за запознанства и търси нова покорна и заможна жена. Която да се грижи за него.
И да спонсорира семейството му. Плащането на ипотеката… Това не е бърза работа.
Но засега Никита така и не срещна никого…
Лариса след половин година срещна успешен и самостоятелен мъж, който започна да се грижи за нея така, както никога не си е представяла.
При Лариса се роди дъщеря. Казват, че Лариса е щастлива в брака си.
Когато наскоро една от приятелките я попита случайно за Никита, тя отговори:
— Всички хора в живота ни се появяват не просто така. Някои носят радост, а други закаляват характера.
И след малко мълчание добави:
Търпението… Разбира се, то е добро.
Но животът е твърде кратък, за да търпиш дълго това, което не ти харесва.
