Синко, реших да продам вилата.
Вече ми е трудно.
Рано баща ми помагаше, а сега съм сама.
Не искате да се занимавате с градината, въпреки че почти цялата реколта ви давам.
— Това са новини!
А къде ще водим момчетата?
Скоро са ваканциите, с Вера искахме да ги доведем при теб за цялото лято.
А в апартамента ти какво да правят?
— За цялото лято?
Едик, вече ми е трудно, кръвното ми скача, и възрастта не е малка.
А на внуците трябва да се готви три пъти на ден, и не какво да е, а да се поддържа ред след тях.
Въпреки че вече са големи, не могат да подреждат след себе си.
А градината, всичко това е тежко.
Гриша помагаше преди, а сама вече не мога да се справя…
— Мамо, не се ядосвай, не бързай.
Хайде, ще мислиш за продажбата през есента.
Ние с Вера искаме да си починем от тях през лятото.
А при теб има свеж въздух, красота.
Можеш да привличаш момчетата в градината, разрешавам.
— Не се смей.
Те са мързеливи при вас, могат само да се разхождат, да играят игри и да спят.
Вече са на 13 години, а все още като деца.
А аз трябва да ги пера, храня и следя къде се разхождат и с кого.
Твоята Вера поиска да бъдем по-строги с тях.
Да идват максимум за седмица.
А вилата ще я сложа за продажба, може някой да се заинтересува.
— Мамо, май ни изненадаш неприятно.
Ние разчитаме на теб.
Вера вече разглежда пътувания за лятото, искаме да отидем на почивка в чужбина за месец, събрахме пари.
— Вземете синовете, винаги пътувате без тях, ще им бъде интересно.
— Ой, те не знаят как да се държат, само проблеми.
Вечерта Едик разказа на жена си за решението на майка му.
— Едик, какво се преструва тя?
Здрава е като кон!
Не иска да седи с внуците, ето това е баба!
И да продава вилата — глупава идея!
Там растат толкова вкусни картофи, малини, домати!
В магазина такова няма!
Щеше да се занимава с градината и внуците, какво друго да прави?
Къде ще скрием тези мързеливци сега?
Вече ми изсмучаха мозъка!
Може би да беше поне един.
Толкова неприятно, че роди близнаци!
Никакъв личен живот!
И майка ти сега се показва!
Нищо не знам, ще доведем момчетата и готово!
Нека прави каквото иска с тях.
Аз съм уморена, искам да почивам!
— Вера, те заедно с баща им садиха градината, а сега е трудно за нея сама.
Току-що се възстанови след смъртта му.
И кръвното й скача, дано няма инсулт, ти ще се грижиш за нея после?
— Боже опази!
И болна свекърва ми не стигаше, плюнка!
— А може да ги отведем при твоите родители?
Те рядко виждат внуците, ще се нарадват!
— Какво, майка ми е с болно сърце, баща диабетик.
Не могат да се тревожат и нервничат!
— А на моята майка може?
Тя винаги се съгласява и колко продукти дава.
А твоите никога не са ни помагали.
— Знаеш ли, имам си мъж, защо трябва да помагат?
Добре, ще се оправим.
Вера реши да се обади на свекървата си и да поговори.
— Здравейте, Алла Ивановна.
Едик каза, че искате да продадете вилата?
Толкова трудно ли ви е вече?
Вие сте здрава жена, и още не сте стара.
Знам баби, които и на 80 години се занимават с градината и нищо.
А вие сте значително по-малка.
И къде ще водим децата, мислили ли сте?
Им трябва свеж въздух, природа.
Цял живот всички водят децата си при бабите за ваканциите.
Аз толкова се уморявам от тях…
— Вера, за мен е трудно сама да обработвам градината, не искате ли да помагате, въпреки че обичате картофите и доматите от градината.
Искам да живея за себе си.
Да ходя на басейн, да се разхождам, да чета книги, да гледам телевизия.
И здравето ме предава.
А на внуците винаги се радвам.
Можете да ги оставяте за седмица, и в апартамента.
Не всички баби имат частни къщи и вили.
И така всички тези години никога не съм ви отказвала, нали?
— Е, вие сте егоистка!
Мислите само за себе си!
Имате единствен син, двама внуци, за кого живеете?
И, между другото, парите от продажбата на вилата къде мислите да похарчите?
Ние с Едик решихме да купим още една кола за мен.
С една е неудобно.
Можехте да помогнете.
Вече нищо не ви трябва.
— А мен ми е интересно, защо твоите родители никога не са вземали внуците за лятото, не са помагали финансово и с продукти?
Те имат магазин, добър доход.
Можеха да помогнат с колата, ако сами не могат да купят.
— Знаете ли какво!
Не се броят чужди пари!
Те са ги изкарали честно, и имат право да решават къде да ги харчат.
И не сравнявайте здравето.
Майка ми има болно сърце, не може натоварване.
А вие сте отишли на басейн, значи не е толкова лошо!
— И аз нямам здраве, но рядко се оплаквам.
Ние с мъжа ми винаги ви помагахме във всичко!
— Добре, ясно е.
Помощ от вас вече не чакайте.
Не искате, както искате.
Внуците вече няма да виждате.
Живейте за себе си, и не разчитайте на нас.
Егоистка!
Звънна телефонът.
Алла Ивановна погледна портрета на мъжа си.
— Чуваш ли, Гриша?
Аз съм егоистка, оказва се…
Всичко, което правихме за тях, беше заличено веднага!
Възпитахме ти синчето…
Жена му казва какво иска и той слуша.
Без вила и без пари вече не съм нужна.
Ще постъпя според съвестта си.
Както смятам за нужно.
Съгласен ли си, Гриша?
Е, чудесно.
Алла Ивановна продаде вилата.
Част от парите остави за себе си, останалото сложи в банката, откри депозити за внуците.
Посещаваше басейн и дори се записа на фитнес за възрастни.
Радваше се, че не послуша сина и снаха си и продаде вилата.
Синът и жена му се разсърдиха, че не им даде нищо от продажбата.
За депозитите за синовете не знаеха.
Децата се оставяха периодично, когато заминаваха на почивка, въпреки заплахите на Вера, че баба няма да ги види.
За седмица, не повече.
Алла Ивановна установи свои правила.
Имаше много свободно време, което с удоволствие прекарваше за себе си.
Купи си пътуване в санаториум и замина да се лекува.
Животът засия в нови цветове!
Ето такава е егоистка!
В нашето общество съществува стереотип, че родителите трябва да помагат на децата, внуците и правнуците до дълбока старост.
Знам случай, когато родителите построиха къщи на синовете си, обучиха ги, организираха сватби.
После помагаха на внуците, даваха пари за образование, телефони и други удоволствия.
И в същото време се отказваха от много неща за себе си, казвайки: „Не мога да си позволя, трябва да помогна на внуците“…
А децата и внуците не възразяваха.
Вече са свикнали и приемат за даденост.
Още и се обиждат, ако спрат да помагат…
