В петък Иван Сергеевич се прибра вкъщи по-мрачен от облак.
Той не отговори на приветствието на съпругата си.
Той не я попита как е минал денят ѝ.
Мъжът веднага влезе в банята.
Той си ми ръцете толкова дълго, че съпругата му Катерина разбра – нещо изключително се е случило.
Накрая той излезе.
Седна в креслото и включи телевизора.
Имаше някакво телевизионно шоу.
Водещият и гостите обсъждаха проблема със съкращаването на добива на нефт.
Иван Сергеевич гледаше към екрана, но по лицето му се виждаше, че едва ли всъщност слуша за какво става дума.
Катерина излезе от кухнята.
Тя седна в съседното кресло.
Тя мълча няколко минути.
После внимателно попита:
– Вань, случи ли се нещо?
Иван Сергеевич, гледайки към прозореца, отговори:
– Случи се, Катя.
Оказва се, вече съм извън играта.
– Наистина ли са те уволнили? – възкликна съпругата.
– Не.
Но би било по-добре да бяха го направили.
Той помълча малко.
После обясни:
– От понеделник вече не съм водещ конструктор, а обикновен инженер.
Ще ми плащат старата заплата още два месеца, а после тази, която е по щата.
А тя е с осем хиляди по-малка.
Така че тази година няма да успеем да затворим ипотеката.
– А защо шефът ти не ти го обясни? – попита Катерина.
– Обясни.
Съкращенията във фирмата им започнаха преди три месеца, когато се смени ръководството.
Уволниха трима души от бюрото за промишлен дизайн.
Четирима телеметристи.
От техния конструкторско-технологичен отдел също трима, включително приятелят на Иван Сергеевич – Николай.
И буквално след няколко седмици на негово място назначиха младия инженер Фьодор.
За себе си Иван Сергеевич беше по някаква причина спокоен.
Той отлично познаваше работата си.
Често предлага нестандартни решения на възникнали технически проблеми.
При предишното ръководство му обещаха повишение – длъжността главен инженер.
Затова, когато секретарката му се обади и каза, че директорът го кани, Иван Сергеевич си помисли, че става дума именно за това.
Но Владимир Генрихович започна с това, че целта на компанията е да бъде пред конкурентите по всички позиции.
А това може да се постигне само ако се обнови персоналът.
Да се поставят млади хора на отговорни позиции, които могат да мислят нестандартно.
Да дават оригинални решения.
Затова на мястото на водещ инженер във тяхното подразделение той назначава Фьодор Николаевич.
А Иван Сергеевич получава длъжността обикновен инженер.
– Разбира се, ако не сте съгласен и желаете да се уволните, няма да ви преча.
Но все пак исках да останете.
Вие сте опитен инженер.
Такива са ни нужни.
– От коя дата ме прехвърляте?
– От понеделник.
Когато Иван Сергеевич се върна на работното си място, Павел Евгеньевич, седящ на съседната маса, го попита тревожно:
– Е, какво?
– Всичко е нормално, – отговори Иван Сергеевич.
Той продължи да работи.
Около петнадесет минути преди края на работния ден той проверява отново двата диска.
На тях останаха само папките с проектите, които в момента водеше официално.
Две папки с имена „Идеи“ и „За бъдещето“ той прехвърли на флашката си.
После изчисти кошчето.
Той изключи компютъра.
– Иван Сергеевич, – извика го Павел Евгеньевич, – ти искаше ли днес да останеш, за да завършиш работата по последната поръчка?
– Няма как да се довърши цялата работа.
Хайде, Паша, изключвай се.
Вече е шестият час, а днес, между другото, е петък.
Разве семейството ти не те чака вкъщи? – спокойно отговори Иван Сергеевич.
Ако някой знаеше колко му струваше това спокойствие!
Два почивни дни Иван Сергеевич мислеше.
Той разглеждаше обяви в интернет.
Разбра, че ще има големи трудности с намирането на работа.
Накрая, в неделя вечерта, каза на съпругата си:
– Ще оставя всичко засега така, както е.
Ще получавам старата заплата два месеца, а междувременно ще търся нещо подходящо.
Въпреки че Николай, на мястото на когото назначиха Фьодор, се обади наскоро – все още е без работа.
А той е с две години по-млад – на четиридесет и три.
Планира да отиде при зет си във фирмата като електротехник.
Ще сменя крушките в офиса!
А той е страхотен конструктор!
Докато Иван Сергеевич разглеждаше сайтовете в интернет, попадна на статия за „италианска стачка“.
Това означава, когато всички работници са на работните си места, но изпълняват задълженията си строго по инструкцията.
Не отклонявайки се от нея нито за стъпка.
Когато италианските железничари проведоха тази стачка, влаковете спряха в цялата страна.
Иван Сергеевич, разбира се, не планираше такива големи разрушения във фирмата си.
Но реши да не върши чуждата работа повече.
Той реши да не остава след работа.
Изучи задълженията си.
Той ги разпечатва „за всеки случай“.
В понеделник той дойде на работа без петнадесет до девет.
Той седна на масата, на която преди това седеше Фьодор.
Включи компютъра.
Започна да го чисти, премахвайки игри и други глупости, които нямат отношение към работата.
Когато закъснялият Фьодор пристигна, Иван Сергеевич му посочи бившата си маса:
– Там е вашето място, Фьодор Николаевич.
Сега ще ръководите нас.
След това отвори служебната поща.
Получава задача.
Потъва в работа.
Така минаха два месеца.
Всички вече бяха свикнали, че Иван Сергеевич идва и си тръгва навреме.
Той не остава без работа.
Всички получени задачи изпълнява съвестно.
Но не прави никакви рационализаторски предложения.
И във фирмата всичко беше наред – тези два месеца системите се тестваха и предаваха на клиентите.
Отделът ги работеше още при ръководството на Иван Сергеевич.
Но в един понеделник отново извикаха Фьодор и Иван Сергеевич при директора.
Освен ръководството, в кабинета присъстваше и представител на клиента.
Обстановката беше явно напрегната.
– Ето, конструктори, клиентът се оплаква – системата не работи.
Какво ще кажете, Иван Сергеевич?
Вие започнахте работа по нея!
– Започнах, но после ме преместихте на нова длъжност – там имах други задължения.
А тази система Фьодор Николаевич пусна.
Не се обърна към мен с въпроси.
Мислех, че се е справил с всичко.
– А вие не можехте ли да проследите сами?! – директорът даже почервеня от възмущение.
– Как си го представяте, Владимир Генрихович?
Фьодор Николаевич не е студент-практикант, а водещ специалист.
Как аз, обикновен инженер, ще проверявам работата му?
– Имам лична молба към вас – изслушайте претенциите на клиента и тествайте системата на стенд, – уморено каза директорът.
Ясно е, че Иван Сергеевич за половин час отстрани всички недостатъци.
Провери работата на системата в присъствието на клиента.
Всички се разотидоха доволни един от друг.
Но на следващия ден клиентът изпрати уведомление.
Той обяви, че отказва да продължи работа с тяхната фирма.
Владимир Генрихович беше бесен!
Събра всички ръководители на отделите за петминутка.
И въпреки че вратите бяха плътно затворени, в цялата сграда се чуваше ръмженето на директора:
– За три месеца загубихме пет големи клиенти!
Пет!
Те отидоха при конкурентите!
Още два месеца такава работа и ще трябва да съкратим половината щат!
Не очаквайте бонуси скоро.
А още три дни по-късно директорът в присъствието на Фьодор се обърна към Иван Сергеевич:
– Можете ли два-три пъти седмично да оставате за час-полтора и да помагате на Фьодор Николаевич, ако той ви помоли?
– Владимир Генрихович, в Кодекса на труда няма такава дума „помоли“.
Ако издадете заповед, че трябва да извърша извънредна работа и посочите как ще ми компенсирате това време – с отгул или двойно заплащане, тогава, разбира се, ще остана и ще помогна, – възрази Иван Сергеевич.
– Но вие работите толкова години във фирмата.
Съществува такова понятие – „лоялност“, – каза директорът.
– Лоялността е улица с двупосочно движение.
И това вече е от сферата на човешките отношения.
А ние имаме служебни отношения, – отговори Иван Сергеевич.
Вечерта му се обадиха от конкурентна фирма.
Оказа се, че последният клиент отиде при тях и разказа за „кадровата политика“ на Владимир Генрихович.
След като научиха това, ръководството на конкурентите предложи на Иван Сергеевич длъжността главен инженер без изпитателен срок и с заплата, която е двойно по-висока от предишната.
Разбира се, той се съгласи.
В края на краищата, той много обича работата си.
