— Лиля, ти нали с нищо не се занимаваш, все си у дома с детето — все повтаряше свекървата Анна Леонидовна.
— Нима на теб, млада и пъргава, ти е трудно да изпълниш молбите ми?
Не искам чак толкова много от теб.
Вече сме едно семейство, а ти, прости ми, се държиш като чужда!
— Имам си предостатъчно работа!
С малко дете не можеш да седнеш на едно място.
И вие прекрасно знаете това, но все пак постоянно за нещо ме молите — смело отговаряше снахата.
— Остави, това са само думи, ще го направиш — няма да се пренатовариш — настояваше свекървата.
— Нямам време — твърдеше невестата.
— Купи ми продукти, списъка ти го пратих по SMS — звънеше тя още от сутринта, игнорирайки отказите на Лиля.
— Не, сега тръгвам с Никита към детската поликлиника — недоволно отвръщаше Лиля.
— Ето!
По пътя ще влезеш в магазина.
Ще купиш всичко, което ми трябва.
А вечерта Славик ще донесе.
Всичко е просто, а ти пак усложняваш — спореше свекървата.
— С моята настинка точно сега да се влача по магазините!
— Нищо няма да ви стане, разходете се.
Да ходите ви е полезно.
А на мен това е крайно неудобно.
И не смятам да обикалям супермаркета с малко и не напълно здраво дете.
— Защо правиш проблем от това, Лиля?
Ще ти отнеме десет минути, не повече — не отстъпваше свекървата.
— И пак се караш.
В крайна сметка невестата все пак отказваше, Анна Леонидовна се ядосваше и се оплакваше на сина си от безсърдечната му жена.
— Лиль, мама те помоли да идеш при нея днес.
Трябва да ѝ помогнеш — да измиеш прозорците преди празника.
Ще отидеш ли?
Аз ще остана с Никитка — изненада веднъж съпругата си Вячеслав.
— Че как пък не!
А на мен кой ще измие прозорците?
Майка ти или Пушкин?
Аз още не съм започнала с почистването вкъщи — една, друга работа.
Моите грижи малко ли са?
Защо майка ти постоянно се лепи за мен?
Да извика фирма за почистване.
Или сама да си измие — не е господарка!
И не е стогодишна бабичка.
— Лиль, иди, моля те!
После ще ми прогори главата, знаеш я каква е — уговаряше мъжът.
— Не.
Казах — няма да отида — Лиля бе непреклонна.
Следващия път свекървата измислила нова работа за снаха си.
— Лилечка, в моя шкаф, във вградения, който е огромен, се е натрупало много дрехи.
И всички са, между другото, скъпи и маркови.
В добро състояние и много качествени.
Много от тях вече не нося.
Може би ще дойдеш да ми помогнеш да ги подредя?
А каквото ти хареса — ще си вземеш, да носиш — реши с хитрост да примами снаха си Анна Леонидовна.
— Че как пък не!
Аз не нося чужди дрехи, още по-малко бабешки.
Имам си достатъчно свои.
— Кого нарече баба? — обиди се веднага свекървата.
— Да знаеш, аз съм малко над петдесет.
И изглеждам много млада.
Всички ми го казват.
И се чувствам на тридесет… пет — добави тя след кратко паузиране.
— Е, максимум на четиридесет.
А ти се държиш неуважително към мен.
И вече неведнъж съм казвала това на сина си…
— Разбира се! — рязко я прекъсна невестата.
— Разказвайте ми приказки!
Защо да се стеснявате — кажете истината: чувствате се на осемнадесет!
Ако беше така, нямаше да ме занимавате с вечното си мрънкане за помощ, оправдавайки се, че се чувствате зле.
Няма да дойда при вас — ровете си сами в парцалите.
— Лилия, ти си груба и нетактична.
Какво възпитание имаш?
Никакво уважение към човека, който е подарил живот на любимия ти съпруг!
— Как така?
Уважение имам, просто съм свикнала да казвам истината в очите.
Всяка такава разправия водеше до това, че Анна Леонидовна звънеше на сина си и дълго му се оплакваше от самотния и нещастен живот.
Свекървата на Лиля наистина беше самотна.
Преди няколко години мъжът ѝ я напуснал и отишъл при своя колежка.
И въпреки общоприетото мнение — не при млада и нахакана блондинка.
Мъжът предпочел на законната си жена, с която имал двадесет години брак, жена малко по-възрастна от себе си — тиха и уютна.
И напълно безлична според бившата съпруга.
Тогава тя дълго не можела да разбере какво се е случило с мъжа ѝ.
Анна Леонидовна дори ходила в офиса при него и се срещнала с новата избраница.
Искала да разбере какво толкова необикновено има тази жена, която е по-възрастна и от него, и от Анна.
Но съперницата била обикновена!
Сива, невзрачна мишка, нищо особено.
Ръцете ѝ били неугледни.
Не си правела маникюр, който да превръща пръстите в тънки и изящни.
Изумената и напълно объркана Анна не можела да проумее това, сравнявайки своя поддържан външен вид със собствените очи.
Не можела да разбере защо съперницата не се интересува, че има ръце като на мъж.
И вежди гъсти и неоформени, и коса зле подстригана и зле боядисана — крещящо нуждаеща се от фризьор.
Анна, която цял живот ревностно се грижеше за външността си, беше в пълно смущение.
Тя излезе от офиса, където работеше мъжът ѝ, в пълна прострация.
Нещо се беше счупило в главата ѝ, разпаднал се беше целият ѝ вътрешен модел.
Жената не разбираше как е възможно мъжът ѝ да предпочете ТАКАВА!
Три години след напускането на семейството синът ѝ решил да се ожени.
Анна, която още не се беше съвзела от предателството, съвсем не беше готова за пълно самотничество.
И първоначално дори се опитвала да разубеди сина си да се жени.
— Мамо, какво говориш?
Решено е — ние с Лиля се обичаме.
Датата на сватбата е вече определена.
Колко още да отлагаме?
— Е, може поне да живеете с мен? — опита да го убеди тя.
— О, не.
Едва ли.
Лиля ще е против.
Тя веднага каза, че ще живеем само отделно от родители — отвърна Слава.
И сега, след раждането на внука, когато синът ѝ започна да ѝ отделя по-малко внимание, тя започна да натиска със съжаление, постоянно искайки помощ от младото семейство.
А освен това много ѝ се искаше отново да бъде в центъра на вниманието, да бъде главната във всички дела.
Както в предишния си живот, когато и мъжът, и синът изпълняваха всяко нейно желание и каприз.
— Славик, повикай ми Лиля, имам спешна работа с нея — звънна майката, решила този път да подходи хитро.
— Слушам — недоволно отвърна снахата, която в този момент се занимаваше с малкия си син.
— Лиля, ела при мен днес, след като Слава се върне от работа — започна тя тихо.
— Защо?! — раздразнено попита снахата.
— Разболях се.
Много ми е зле…
Главата ми се върти и кръвното ми скача.
И със сърцето имам проблеми, боли.
— Извикайте лекар.
Аз при какво съм виновна?
— Извиках.
Извиках…
Тя ми изписа куп лекарства.
Трябва да се купят и донесат — почти плачейки продължаваше Анна Леонидовна.
— Сега може да поръчате лекарства с доставка до вкъщи.
Възползвайте се от услугата и всичко ще е наред.
— Лиля, защо си толкова безсърдечна!
Моля те — ела при мен.
Имам нужда от човешка топлина, от общуване.
Ще постоиш при мен пет–десет минути.
На момента ще ми олекне.
Е?
— Нека синът ви дойде — не отстъпваше Лиля.
— Славик не може да прави инжекции.
А трябва да ми бъде поставена инжекция.
Ела, чакам те!
Свекървата затвори, а Лиля изказа на мъжа си всичко, което мисли за майка му.
Без украси, без притеснение.
Но вечерта, когато Вячеслав се върна от работа, тя реши все пак да отиде до свекървата.
Температурата навън беше прекрасна, а и тя искаше да се пооткъсне от домашните грижи.
По пътя влезе в аптеката и купи всичко необходимо, което майката на съпруга ѝ беше поръчала.
Списъкът, както винаги, беше изпратен по телефона.
Но когато Лиля влезе в апартамента, първо искаше да избухне.
Да даде воля на емоциите.
Но после размисли и реши да види накъде ще отиде всичко това.
Свекървата ѝ седеше на масата в хола, обкръжена от две свои стари приятелки, и гърлено се смееше, обсъждайки нещо.
— О, Лилечка дойде.
Браво!
Какво имаш в плика?
Лекарства?
Всичко ли купи от списъка?
Добре, сложи ги там, на шкафа — бойко проговори „болната“ свекърва.
— А гледам, вече ви е по-леко?
И няма нужда от инжекция, както виждам — учудено попита снахата.
— Ох, какво говориш?
Не, разбира се!
Какво по-леко!
Просто реших да поседя малко с приятелките, които рядко идват.
А болестта — тя няма да избяга.
И утре може да се полекува.
— Чудесна философия! — мрачно се усмихна Лиля.
— Пожелавам ви весел вечер.
Аз си тръгвам.
— Къде?! — извика свекървата.
— Къде си тръгнала?
А кой ще сложи масата?
Салати ще нареже?
Сиренце, колбас?
Хайде, отивай в кухнята и почвай работа.
И тостове направи за моите любими сандвичи.
Зелената измий и нарежи.
Виждаш — имам гости, нямам време, а и недоволствам.
Не стой като пън — размърдай се — заповяда свекървата.
— Какво!? — възмути се Лиля.
— Е, не!
Така не сме се разбрали!
Команди няма да ми раздавате.
На мен не ми въздействат.
Дойдох само защото повярвах, че сте болна.
Но виждам, че сте си съвсем добре и пак сте в обичайното си амплоа.
Така че си тръгвам, а вие си празнувайте.
Само не пийте много — че пак кръвното ще вдигнете.
Без да обръща внимание на недоволството на свекървата, Лиля си тръгна, тръшвайки силно вратата.
— Е, Аня, сами ли ще слагаме масата и ще готвим?
Снахата ти те изостави?
Ех, каква приказница си!
А ние взехме, че ти повярвахме, че уж тя ще дотърчи и ще ти слугува на задни лапички.
Лилечка те натри.
И заслужено — стига си се перчила, мила!
— Пак характер показа — недоволно отвърна Анна Леонидовна.
— Тежък ѝ е характерът, труден.
Но аз ще говоря с нея после, ще я науча как трябва да уважава свекърва си.
— Хайде, ставай, стига си играла на полужива.
Нямаме нужда от този спектакъл.
Сами ще сложим масата.
Нали затова се събрахме? — весело казаха приятелките.
