— Кои сме „ние“? — попита Наталия с подигравателна усмивка.
— Боря, Даша, брат ми, — изброи свекървата роднините си.
— Добре, Боря е моят съпруг, но какво общо имат вашата дъщеря и вашият брат?
— Даша има нужда от жилище, а твоят апартамент в Петербург струва добри пари, точно ще ѝ стигнат за студио тук, в Твер, а и ще ви останат пари за нова кола! — заяви свекървата и дори не трепна.
— Много смешно, Лариса Александровна!
— Да продам апартамент в Петербург, за да купя студио на вашата дъщеря!
Наташа наистина се разсмя гръмко, отметнала глава назад.
Свекървата седеше с каменно лице, барабанейки с пръсти по масата.
— Не съм свършила, — с леден тон прекъсна смеха Лариса Александровна.
— Боря е изготвил пълномощно.
— Ти просто ще отидеш при нотариуса, ще подпишеш документите и край.
— Брокерът вече е намерил купувач.
Смехът секна така рязко, както беше започнал.
Наташа бавно постави чашата с изстинал чай на масата.
— Стоп.
— Тоест моят мъж, вашият син, вече е изготвил пълномощно за продажбата на МОЯ апартамент?
— Апартаментът, който получих от баба си?
— Този в Петербург?
Наташа подчертаваше всяка дума, сякаш забиваше пирони.
— И дори не сметна за нужно да го обсъди с мен?
— А какво има за обсъждане? — в хола влезе Борис, криейки очи в екрана на телефона.
— Мама е права.
— Дашка е наша плът и кръв, на двайсет и пет е, живее под наем по чужди ъгли.
— А ние имаме два апартамента, а твоят стар в Петербург скоро ще се разпадне.
— Логично е.
— Логично? — Наташа стана от масата.
— Логично щеше да е, ако ТИ, Боря, си продадеш бъбрека, за да купиш апартамент на сестра си.
— Но не — вие решихте, че моят петербургски двустаен е „проходен двор“?
От кухнята „изплува“ Даша, зълвата, с вид на обидена принцеса.
— Наташ, защо се държиш като чужда? — проточи тя капризно.
— Ние сме семейство.
— Голямо нещо — апартамент.
— В Петербург на теб никой не ти е останал.
— А аз съм тук, в Твер, до мама.
— Нямаш представа какво студио си харесах!
— С такива панорамни прозорци!
— Дашо, иди прозорци мий, — грубо я прекъсна Наташа.
— Аз не съм банка и не съм благотворителен фонд.
— Ти за мен си никоя.
— Ти дори за Нова година ми подари чорапи, които са с един номер по-малки.
— Е, ма-аа-ам! — Даша наду устни и погледна към свекървата.
Лариса Александровна стана и си дръпна скъпата блуза.
— Значи така, скъпа.
— Опитахме по хубаво.
— Боря е твоят мъж, а мъж и жена — една работа.
— Половината от придобитото в брака по закон е негово.
— Дори апартаментът да е твой по документи, без негово съгласие няма да го продадеш.
— Но той ще даде съгласие.
— За продажбата.
— И парите ще отидат в общия котел.
— А в общия котел, извини ме, всички имаме право на глас.
Наташа почувства как в гърдите ѝ завира ледена ярост.
Половин година карате я беше научило на едно: ако врагът напада, удари първа — и удари така, че да не му хрумне пак.
— Аха, значи за това било, — Наташа направи крачка към свекървата, а тя инстинктивно отстъпи.
— Вие вече и законите сте прочели.
— Слушай, стара кокошко, — гласът на Наташа стана тих и лепкав като меласа, — сега ще ти обясня разкладите.
— Апартаментът в Петербург е наследство, получено от мен ПРЕДИ брака, и е на мое име.
— Това е моя лична собственост.
— Подписът на Боря в документите е само за отбиване на номера, но ако реши да се инати, бързо ще му припомня какъв е.
— И на твоя нотариус, и на твоя брокер — също.
— Как смееш да говориш така на по-възрастни?! — писна свекървата.
— А ти как смееш да се разпореждаш с моето имущество?! — изрева Наташа така, че Даша подскочи.
— Твоят син, — посочи тя Борис, който усърдно се правеше, че го няма, — за пет години брак ми купува само цветя веднъж годишно и сервиз на кредит, който ти, Лариса, и счупи.
— А аз издържам този дом!
— Аз!
— И за колата си аз сама съм си изкарала парите!
— Така че вървете всички с вашите „семейни съвети“ в една известна посока.
— Ще съжаляваш! — изсъска свекървата, хвана дъщеря си за ръката и тръгна към изхода.
— Ще останеш без мъж!
— Боря? — Наташа се усмихна подигравателно, гледайки съпруга си.
— Ще ги изпратиш ли, или как?
Борис промърмори нещо неразбираемо и се заплете след майка си.
Вратата хлопна.
Седмица по-късно.
Наташа беше забравила за инцидента, занимавайки се със своите дела.
В събота вечер тя мина през супермаркета, натовари торбите в багажника на старата си, но поддържана „Хонда“, и се насочи към шофьорската врата.
И тогава от съседната кола — сива „Лада“, която Наташа преди не беше забелязала — като куршум излетяха две фигури.
Лариса Александровна, бясна, с кичур побеляла коса, измъкнал се от прическата, и Даша, стискаща в ръка… спрей с боя?
— А сега ще ми отговориш, кучко! — изкрещя свекървата, размахвайки чантата като таран.
— Ти докара сина ми до депресия, дни наред пие!
— Той пие от радост, че ви вижда по-рядко, — спокойно отвърна Наташа, оставяйки торбите на асфалта.
— Гледай я, гледай я — нагласила се! — Даша пристъпи напред, вдигайки спрея.
— Сега ще ти нашаря колата, да знаеш как се стиска!
Даша натисна пръскача, но струята червена боя мина покрай капака — Наташа светкавично направи крачка встрани и излезе от линията на атаката.
Момичето загуби равновесие и по инерция се затича напред.
— Ах, кучко! — Лариса Александровна замахна с чантата, целейки Наташа по главата.
Реакцията сработи автоматично.
Половин година тренировки, спаринги, пот, болка и умора — всичко се изля в едно ясно движение.
Наташа се сниши, пропусна чантата над главата си, пристъпи напред и с длан бутна свекървата в гърдите.
Тя изписка и падна на задника си право в локвата.
— Мамо! — изпищя Даша, хвърли безполезния спрей и се нахвърли върху Наташа с юмруци, опитвайки се да я одраска по лицето с нокти.
Наташа лесно блокира ръката, завъртя се около оста си, оказа се зад гърба на зълвата и леко, чисто символично, я бутна в гърба.
Даша размаха нелепо ръце и се строполи ничком до майка си — право с лице в същата локва.
На паркинга увисна звънтяща тишина, нарушавана само от плясъка на водата и кашлицата на Даша, която беше глътнала от локвата.
Наташа изтупа дланите си, сякаш стръсква прах, приближи се до колата си, отвори вратата, но преди да седне, се обърна.
— Лариса Александровна, Дашенка, — каза тя ласкаво, гледайки роднините, седящи в локвата.
— Другия път, като ще правите засада, вземете с вас някого по-едър.
— Защото ви гледам и си мисля: напразно половин година ходих на фитнес.
— За вас щеше да стигне и йога от семинара „Енергията на свекървата“.
Тя седна в колата, запали двигателя и внимателно заобиколи дамите, разпластени на асфалта.
В огледалото за обратно виждане се виждаше как Лариса Александровна се опитва да стане, хлъзгайки се по мокрото, а Даша бърше от лицето си мръсната вода, смесена със спирала.
Вкъщи я посрещна Борис, който наистина беше подозрително трезвен и блед.
— Защо си толкова доволна? — попита той.
— Ами така, — Наташа събу маратонките.
— Водих свекървата и зълвата да се „къпят“ на паркинга.
— Закаляват се.
— Казаха да ти предам поздрави и помолиха да им купиш нова кола.
— Е, като продадеш моя петербургски апартамент.
Борис преглътна нервно и отиде в кухнята — знаеше, че сега идва неговият ред.
Борис изкара по-зле и след скандала остана с тежко наранена ръка.
