Свекърва ми каза: „Значи излишни пари има.“
И веднага състави списък на кого „трябва да се помогне“.
Свекърва ми гледаше чисто новия ми кросоувър с такова изражение, сякаш бях паркирала балистична ракета върху любимата ѝ леха с далии.
В двора цареше такава тишина, че се чуваше как изстива металът под капака.
— Значи са се появили излишни пари — процеди Олесия Денисовна, гнусливо очертавайки с маникюриран пръст контура на лъскавия фар.
— А семейството, значи, ще се оправя както може.
Ние си мислехме, че изплащате ипотеката предсрочно, живеете на елда, а вие, я виж ти… разкошувате.
Щракнах с дистанционното на алармата.
Колата приветливо премигна, сякаш потвърждаваше: да, разкошуваме, и адски много ни харесва.
— Олесия Денисовна, излишни пари в природата не съществуват — отвърнах спокойно, пъхайки ключовете в чантата си.
— Съществува само разумно разпределен бюджет.
Но свекърва ми вече не слушаше.
В очите ѝ щракаше невидим касов апарат.
Тя извади от бездънната си чанта изтъркан бележник, който в нашето семейство негласно наричахме „списъка за разстрел“.
— Щом имате такива излишъци, аз тук пресметнах на кого трябва да се помогне — отвори бележника с вида на генерал, който разгръща карта за настъпление.
— На Маринка ѝ трябва да си изплати кредита за ремонта.
На Едик, мъжа ѝ, му е нужен начален капитал за бизнес — решил е да внася от Китай някакви умни мопове.
А и на мен една почивка в Кисловодск няма да ми е излишна.
Ставите, нали разбираш.
Погледнах мъжа си.
Сергей, облегнат на оградата, едва забележимо се усмихна и ми намигна.
Отдавна си имахме уговорка: в цирка с конете участваме само като зрители, а билетите ни са купени на първи ред.
— Ще помисля върху предложението ви — кимнах учтиво, наслаждавайки се на това как зениците на свекърва ми се разшириха от предвкусване.
Роднините повярваха, че касичката е отворена.
През следващата седмица обажданията се сипеха като от рог на изобилието.
Зълва ми Марина ми пращаше в месинджъра снимки на италиански плочки, които „вече си била харесала с моите пари“.
Едик пращаше десетминутни гласови съобщения за това как умните мопове ще завладеят пазара и всички ще забогатеем.
А в събота те направиха фаталната грешка — прекрачиха границата и се изтърсиха у нас в пълен състав.
Без да се обадят.
С торта от промоция и с физиономии на пълноправни акционери в Газпром.
Аз и Сергей тъкмо пиехме сутрешното си кафе.
Олесия Денисовна по домакински отмести чашата ми и тръсна тортата на масата.
— Е, младежи! — започна бодро тя, настанявайки се начело на масата.
— В едно нормално семейство доходите са общи.
Още Карл Маркс е писал, че капиталът трябва да работи за благото на обществото.
А нашето общество е семейството.
Така че хайде, превеждайте на Марина половин милион, а на Едик — милион.
— Колата ви, Катерина, вече я обсъдихме.
Тя трябва да се продаде.
Купете си употребявана „Лада“, за работа ще ви стига.
Отпих глътка кафе.
Беше великолепно.
Бразилска арабика и предчувствие за триумф — най-добрата комбинация.
— Маркс, Олесия Денисовна, е живял в нищета и е издържал семейството си изцяло с парите на спонсора си Фридрих Енгелс — произнесох ласкаво.
— Вие сега ми предлагате аз да стана Енгелс за дъщеря ви и за безработния ѝ съпруг?
Но щафетата веднага пое Едик.
Изпъчи се, играейки ролята на вълка от Уолстрийт.
— Катя, ти просто не вдяваш от трендове! — изсумтя снизходително той.
— Мопове с блутут — това са гарантирани триста процента печалба за месец.
Това е инвестиция, разбираш ли?
Бизнес!
Извадих от папката на масата една разпечатка.
— Едуард, последният ти „бизнес“ беше да развъждаш породисти лозови охлюви в общинска баня.
Всичките измряха от хлора в чешмяната вода.
Сто процента смъртност не е най-привлекателният бизнес модел за инвестиция.
В боя се включи зълва ми Марина, включила режим „унижена добродетел“.
— Ние сме жени, Катя! — изпищя тя, театрално притискайки ръце към гърдите си.
— Трябва да се подкрепяме енергийно!
Роднинските връзки са свещени!
— Твоята енергия, Марина, се активира само в дните за намаления на маникюра — дори не повиших тон.
— За три години нито веднъж не си се сетила кога моят съпруг, твоят роден брат, има рожден ден.
А бащиното ми име го научи чак вчера, когато въвеждаше данните ми в банковото приложение, опитвайки се да ми издадеш сметка.
Олесия Денисовна разбра, че планът се разпада, и премина към ядрен шантаж.
Скочи и тресна с юмрук по масата.
— Аха, значи така!
Значи ние сме ти чужди хора?!
Алчна, пресметлива пачавро!
Ако още днес няма пари по сметката на Марина, кракът ми повече няма да стъпи тук!
Серьожа! — обърна се драматично към сина си.
— Жена ти обижда майка си!
Избирай: или тази егоистка, или твоето кръвно семейство!
Сергей бавно отпи от кафето, внимателно постави чашата върху чинийката и погледна майка си.
— Мамо, аз вече избрах.
Преди седем години в гражданското.
И знаеш ли, изборът ми с всеки ден ми харесва все повече.
А аз отворих кожената си папка и извадих три красиво отпечатани документа на плътна хартия.
— Но аз все пак обещах да помисля за помощта — казах меко, като придърпах листовете към роднините.
— И измислих.
Готова съм да отпусна милион и половина.
Очите на Едик алчно блеснаха, Марина спря да хленчи.
— Ето договора за целеви заем — почуках с нокът по хартията.
— Лихвата е двадесет и пет процента годишно.
Без никакви просрочия.
Обезпечението е делът на Марина във вашия тристаен апартамент, Олесия Денисовна.
Плюс задължително условие: Едуард официално си намира работа и ми представя удостоверение за доходи на всяко тримесечие.
Щом подпишем и заверим всичко при нотариус — парите са ваши.
— Това… това е заробване! — изграчи свекърва ми, отдръпвайки се от листовете като от прокажен.
Ти искаш да ни вземеш апартамента?!
— Аз искам да защитя инвестициите си — свих рамене.
— Вие поискахте помощ, аз ви давам финансов инструмент.
Знаете ли какъв е основният ви проблем?
Бъркате благотворителността с паразитизма.
Парите без строги юридически задължения са развала.
— Ако човек не е готов да рискува имуществото си за собствената си гениална идея, значи идеята е боклук, а човекът просто търси безплатна хранилка.
Роднинските връзки не освобождават от финансова отговорност, те трябва да я правят още по-прозрачна.
За да няма после обиди.
Подписваме ли?
Едик пръв отстъпи към вратата, мърморейки нещо, че „моповете могат и да почакат“.
Марина грабна чантата си, забравяйки за непокътнатата си торта.
Олесия Денисовна, вирнала гордо глава, но без да смее да ме погледне в очите, изсъска:
— Кракът ми повече няма да стъпи тук!
— Ще запомня това обещание.
Хубав ден — усмихнах се аз.
Вратата се затръшна след тях.
Сергей дойде зад мен и ме прегърна през раменете.
— Как мислиш, след колко време пак ще се появят? — попита той със смях.
— Поне докато не си купим вила.
Там няма да трябва да се копаят лехи, само да се ядат шишчета — облегнах се на гърдите на мъжа си.
Слязохме в двора и седнахме в новата кола.
В купето миришеше на скъпа кожа, свежест и абсолютна, безкомпромисна свобода от чуждите очаквания.
Натиснах газта и тръгнахме да пием кафе в центъра.
Човек трябва да защитава границите си красиво.
