Но това злато ѝ излезе през носа.
Даша не беше просто умно момиче, а притежаваше онзи рядък, кристално чист тип характер, който ѝ позволяваше да излиза победителка и от най-безнадеждните житейски битки.
Тя четеше много, имаше феноменална памет и свято вярваше, че усмивката е легален вид самоотбрана.
Не позволяваше да я обиждат, но го правеше с такава грация, че противникът разбираше, че е поставен на мястото си, чак на следващия ден.
Единственото стихийно бедствие в нейния спокоен живот беше свекървата, Лариса Максимовна.
Тази дама живееше в къщата отсреща, което Даша смяташе за архитектурна подигравка на съдбата.
Лариса Максимовна притежаваше талант да прехвърля своите проблеми върху чужди плещи, прикривайки се с майчинска загриженост.
Обикновено нейните посещения започваха с думите: „Дашенка, кръвното ми така скача, че не мога да готвя! Хайде да вечеряме у вас, аз ще донеса тортичка.“
Тортичката винаги се оказваше мъничка, купена на промоция, а Лариса Максимовна изяждаше от Дашините деликатеси колкото за цяла рота войници.
Но в онзи вторник се случи чудо.
Лариса Максимовна отби „за минутка“, сияеща като медна монета.
— Дашенка, каква радост само! — възвести тя, като театрално притисна ръце към пищната си гръд.
— Идва ми родата от селото!
Третата ми братовчедка Зинаида с мъжа си Коля, синовете им, а и леля Люба.
Година не съм ги виждала!
— Толкова съм щастлива, толкова искам да ги видя всички и да им устроя истински празник!
Даша искрено се усмихна.
Най-сетне!
Свекървата сама ще посреща гости, на своя територия.
— Това са прекрасни новини, Лариса Максимовна — отвърна топло Даша.
— Сигурна съм, че ще бъдат във възторг.
— Ох, да… — свекървата изведнъж направи страдалческа физиономия.
— Само че, Дашунка, нали знаеш каква ми е фурната.
Само име има!
А Зина така обича пироги.
— Няма ли да ти е трудно да изпечеш твоите прочути, с месо?
Няколко големи тави.
Та ти си ни вълшебница!
Даша, окрилена от мисълта, че нашествието на роднините ще подмине нейната територия, великодушно се съгласи.
В сряда вечерта кухнята на Даша приличаше на филиал на пекарна.
Тя беше убила четири часа след работа: месеше тесто, приготвяше плънката, пържеше лук.
Към осем вечерта на масата се издигаше планина от идеални, румени, божествено ухаещи пирожки.
Даша изми кухнята до блясък, изтри брашното от челото си и с наслаждение предвкусваше как сега внимателно ще ги подреди в кутии, ще ги занесе в къщата отсреща, а после ще се отпусне във ваната с книга.
Мъжът ѝ Антон беше в командировка, така че вечерта обещаваше да бъде възхитително тиха.
На вратата се позвъни.
„Сигурно Лариса Максимовна не е издържала и сама е дошла за пирогите“, помисли си Даша, отключвайки.
Щом отвори вратата широко, тя застина.
На площадката не стоеше само свекървата.
Там стоеше цял керван.
Едър мъж с карирана риза (очевидно чичо Коля) държеше огромна чанта.
До него пристъпваше от крак на крак пълна жена с къдрене (Зинаида), трима тийнейджъри шумно си деляха пакет чипс, а сухичка старица (леля Люба) вече се подпираше на касата на Дашината врата.
В центъра на тази композиция се извисяваше Лариса Максимовна.
— А ето ни и нас! — изграчи радостно свекървата, безцеремонно избутвайки Даша и пускайки тълпата в антрето.
— Изненада!
Дашенка, решихме, че у вас апартаментът е по-просторен, а и аурата е по-светла.
Заповядайте, мили, влизайте, събуйте се!
Нашата Дашка е златна домакиня, сега ще нахрани всички!
Даша усети как лявото ѝ око потрепна.
Минавайки покрай снаха си, Лариса Максимовна бързо и тихо ѝ изсъска в ухото:
— Не ме гледай така.
Едва вчера ми върнаха белия килим от химическото, а новият ми диван е светъл.
Къде да пусна тази орда?
— Ще ми изцапат всичко.
Ще ги обслужиш, няма да се пречупиш.
Даша, запазвайки на лицето си маска на учтива вцепененост, отстъпи крачка назад.
Роднините вече започваха да разопаковат бохчите си, чичо Коля гръмогласно попита къде тук е тоалетната и дали няма нещо по-силно за пиене, а тийнейджърите хукнаха към хола, като по пътя събориха котешката драскалка.
— Аз само за секунда до банята — лъчезарно се усмихна Даша на гостите.
— Трябва да си измия ръцете, преди да сервирам.
Щом се заключи в банята, тя трескаво набра номера на Антон.
„Абонатът е временно недостъпен.“
Чудесно.
Командировка в тайгата.
Помощ нямаше откъде да се чака.
Даша погледна отражението си в огледалото.
Нямаше намерение да търпи това унижение и да работи като безплатна сервитьорка на празника на хитроумието на свекърва си.
Още повече че гостите не бяха виновни за нищо, наистина бяха пристигнали от път и искаха да ядат.
Да ги наказва би било подло, но Лариса Максимовна…
В очите на Даша пламна опасна, студена искра.
Тя извади телефона, отвори приложението на любимия си и много скъп грузински ресторант.
Пръстите ѝ летяха по екрана: пет порции телешки шашлик, люля-кебап, три огромни хачапури по аджарски, рулца от патладжан, печена пъстърва и, щом е за разкош, три бутилки отлично френско шампанско.
В полето „Адрес“ грижливо въведе апартамента на Лариса Максимовна.
В полето „Плащане“ уверено натисна: „С карта или в брой на куриера при получаване“.
Сумата на поръчката излезе такава, че свекървата трябваше да получи тик на окото, но положението задължава!
„Е, добре, Лариса Максимовна — помисли си Даша, оправяйки прическата си. — Както обичате да казвате? Хайде да вечеряме у вас, а аз ще донеса тортичка? Играем по вашите правила.“
Даша излезе в коридора.
Гостите вече се тълпяха до входа на кухнята, потривали ръце от миризмата на печивата.
Свекървата по домакински отваряше шкафовете и вадеше най-хубавите чинии на Даша.
— Минута внимание! — каза Даша високо, тържествено и невероятно радостно.
Гостите замлъкнаха.
Даша се приближи до Лариса Максимовна и нежно, но здраво я хвана под ръка.
— Скъпи гости! — гласът на Даша звънтеше от възторг.
— Станахте жертви на невероятната, просто грандиозна грижа на нашата Лариса Максимовна!
Тя толкова се е страхувала, че сте уморени от пътя, че е решила да ви устрои изненада на два етапа!
Свекървата хвърли подозрителен поглед към снаха си, опитвайки се да измъкне ръката си, но Даша я държеше с мъртва хватка.
— Тя не ви е казала, нали? — Даша плесна с свободната си ръка, обръщайки се към Зинаида.
— Ох, Лариса Максимовна, не може така да държите интригата до самия край!
— Каква интрига? — попита с бас чичо Коля.
— Лариса Максимовна знаеше, че моите пирожки са само загрявката! — вдъхновено започна Даша.
— Тя специално ме помоли да ви ги приготвя за из път, за да хапнете нещо, докато към нейния дом пътува разкошен ресторантски банкет!
— Че какво говориш, Лорка? — ахна Зинаида.
— Ресторантски?!
— Какво говорите, Зинаида! — прекъсна я Даша.
— Лариса Максимовна ми каза: „Даша, за моята любима рода нищо не ми е жал! Искам да им подредя царска трапеза направо в хола си!“
Лариса Максимовна пребледня и се опита да пропищи нещо, но Даша заглуши гласа ѝ със своя звънък сопран.
— Да, да!
Лариса Максимовна ми възложи да поръчам за вас доставка: шашлици, хачапури, печена риба и най-доброто френско шампанско!
И куриерът ще бъде пред нейния вход буквално след петнадесет минути!
В коридора увисна благоговейна тишина.
Чичо Коля преглътна.
Тийнейджърите престанаха да шумят и възторжено се спогледаха.
— Д-Даша, какво говориш… — дрезгаво промълви свекървата, усещайки как краката ѝ омекват от предчувствието за сметката.
— Какъв куриер…
— Пак се прави на скромна! — разсмя се Даша със звънък смях.
— Искала е това да бъде изненада още на прага!
Но, простете, мамо, наложи ми се да разкрия картите.
Причината е сериозна.
Даша внезапно направи тъжно и тревожно лице.
— Не исках да ви плаша още от вратата, но преди половин час се обадиха от домоуправлението: в нашия щранг се е спукала канализационна тръба.
След десет минути ще дойдат водопроводчиците — ще трябва извънредно да разкъртят всичко по нашата линия и спешно да сменят тръбите.
Ще спрат водата до утре сутринта.
Ще има мръсотия, шум и… специфична миризма.
Колко хубаво, Лариса Максимовна, че сте организирали основната част от празника у вас!
Даша незабелязано натисна бутона на дистанционното за умния дом, което беше в джоба ѝ, и светлината в антрето и кухнята угасна едновременно.
— Ох, майко мила! — изпищя леля Люба в полумрака.
— Вече започна, дори тока спряха!
— По-бързо! — заповяда Даша с интонацията на генерал.
— Грабвайте чантите!
Чичо Коля, вземете кутиите с пирогите, те са на масата!
Там има подбрано фермерско месо, пекох ги специално за вас!
— Тичайте през улицата, преди да е тръгнала водата и преди куриерът с шашлиците да си е заминал!
Лариса Максимовна, водете гостите си към подредената трапеза!
Роднините, подгонени от страха пред канализационен потоп и примамливата миризма на въображаемите шашлици, се раздвижиха с двойна енергия.
За миг нахлузиха обувките си, грабнаха чантите, внимателно взеха кутиите с великолепните Дашини пироги и повлякоха след себе си и смаяната, онемяла свекърва.
Лариса Максимовна се обърна на прага.
В очите ѝ се четеше първобитен ужас пред предстоящото плащане на сметката.
Да откаже пред роднините не можеше — щяха да ѝ се смеят и да я нарекат скъперница в цялото село.
— Ти… ти… — само успя да изстиска от себе си тя, гледайки снаха си.
— Добър апетит, Лариса Максимовна! — нежно изчурулика Даша. А после с усмивка добави… аз ще дойда малко по-късно, ще донеса тортичка!
Вратата се затръшна.
Даша щракна с дистанционното и светлината отново светна.
Тя отиде до прозореца и с усмивка наблюдаваше как шумната тълпа пресича улицата и изчезва във входа на свекървата.
Точно след десет минути пред същия вход ловко спря жълта кола на доставката, от която слезе куриер с три огромни термочанти.
Даша живо си представи как Лариса Максимовна сега с треперещи ръце допира картата до терминала под възхитените въздишки на чичо Коля и Зинаида.
Даша се върна в кухнята.
Гостите бяха взели със себе си великолепните, направени съвестно пироги — заслужаваха ги.
Но за себе си Даша предпазливо беше оставила малка чинийка с най-румените.
Тя си запари зелен чай, взе горещ пирожок, отвори книга и удобно се настани в креслото.
Тишината в апартамента беше просто възхитителна.
Разплатата беше успешна, а кармата, както е известно, удря безпогрешно.
Особено ако ѝ се помогне малко чрез приложение за доставки.
