— Така, така, а от това място, моля, по-подробно! — разпалено прошепна Лина, като изтриваше от лицето си прах и полепнала паяжина.
В скритото ъгълче, където се беше спотаила жената, не беше особено чисто.
Да седи там беше неудобно.
Лина едва се сдържаше да не кихне от летящия наоколо прах, а краката ѝ вече доста бяха изтръпнали.
Но жената би издържала и на още по-лошо, само за да разбере какво е намислил нейният благоверен.
Съпругът ѝ говореше високо с някого по телефона, убеден, че е сам в апартамента.
Не беше ясно защо сега е вкъщи, макар че трябваше да бъде на работа.
Лина днес също случайно се беше оказала у дома, така се беше случило.
И от скривалището си тя прекрасно чуваше за какво говори мъжът ѝ.
А Матвей дори не подозираше, че жена му е съвсем наблизо, в гардеробната.
След като се върна вкъщи по средата на работния ден, тя все пак премести онзи злополучен шкаф настрани.
Трябваше да извади папката с документи, която седемгодишната им дъщеря беше хвърлила отгоре още преди седмица.
Така се беше пошегувала.
Играела си, както после обясни на майка си изчезването на необходимите за работа книжа.
Явно на момиченцето не му достигаше общуване с родителите и така искаше да привлече вниманието към себе си — да потърсят заедно изчезналата вещ, а после тя самата да я намери, за да я похвалят родителите.
Папката се беше плъзнала между стената и шкафа.
А за да я извади, трябваше да отмести цялото това огромно туловище.
Лина вече няколко пъти беше молила мъжа си за това, но всичко беше напразно.
Матвей постоянно намираше някакви оправдания и отлагаше работата за утре.
— Предлагаш ми да зарежа всичко и да започна да местя този неподвижен шкаф?
През уикенда ще извикам брат ми и ще го направим.
Инфантилността и мързелът на съпруга ѝ просто я поразяваха.
Лина беше съвсем различна — енергична и дейна, затова, когато днес шефът поиска от нея договорите по последните сделки, тя реши да отиде до вкъщи и сама да извади злополучната пластмасова папка.
— Веднага ще я донеса! — обеща тя на началството.
— Отдавна беше време!
От една седмица ме храните само с обещания! — недоволно каза шефът.
Учудващо, но тя все пак премести шкафа.
Ядът към мързеливия мъж ѝ даде сили.
Освен папката, Лина намери там още няколко изчезнали дреболии и куп прах.
— Сега бързо ще почистя тук и отивам на работа — реши неуморната жена.
— Пет-десет минути няма да променят нищо.
А обратно нека Матвей да го мести вечерта.
Но тогава с изненада чу, че някой влезе в апартамента.
Беше мъжът ѝ, който говореше по телефона и беше много увлечен в разговора.
— Ето ти на!
А той какво прави тук? — прошепна Лина, като с интерес се заслуша в това, което говореше съпругът ѝ.
Тя вече почти беше излязла навън и искаше да зададе на мъжа си напълно основателен въпрос.
Но изведнъж замръзна, държейки в ръце съдбоносната зелена папка.
Че този предмет ще стане решаващ за съдбата ѝ, тя разбра само след няколко минути.
Защото, ако не беше тази папка, Лина никога нямаше да научи всичко, което се случваше около нея напоследък.
— Готово, вече съм вкъщи.
Отпросих се от работа за няколко часа.
А как искаше?
Не искам някой да ми пречи да водя такъв деликатен разговор.
Мъжете ще започнат да задават въпроси и да ми се смеят.
Знам ги аз тях.
— Какво?
Какъв разговор? — учуди се Лина, продължавайки да слуша.
Сега вече не биваше да излиза.
Трябваше да разбере с кого и за какво води деликатни разговори нейният любезен съпруг.
— Добре, диктувай номера, записвам — продължи Матвей.
— Непременно ще се обадя после, какво говориш!
Как мога да не се обадя на ТЕБ?
Съдейки по настъпилата тишина, Матвей беше затворил, а след минута до жената отново достигна увереният му и висок глас.
— Здравейте!
Кажете, мога ли при вас да направя тест за бащинство? — попита мъжът официално и строго.
— Какво?! — ахна Лина.
— Я по-подробно от това място, скъпи мой!
Мислите се завъртяха като вихър в главата ѝ.
Какви са тези изследвания?
Какво бащинство?
Матвей не вярва, че Ариша е негова дъщеря?
Или мъжът ѝ има други деца?
— Много добре — продължи Матвей.
— Кажете, а колко ще струва?
Толкова скъпо?
Та това си е чист обир!
А колко бързо мога да получа резултата?
Разбрах.
А какво е нужно за това?
Секунда, ще запиша.
Да, казвайте, вече записвам.
Докато съпругът ѝ повтаряше и записваше в бележника всичко, което трябваше да направи, за да предаде материалите за ДНК анализ, Лина решаваше как да постъпи.
Да излезе сега и, като разтърси хубаво мъжа си, с чувство да попита какво е намислил.
Или все пак да поседи и да изслуша всичко докрай?
По принцип намеренията на Матвей вече бяха ясни.
Но още не беше ясно кое дете имаше предвид.
Ами ако има още деца, освен Арина?
Както обеща преди пет минути, мъжът ѝ се обади отново на майка си.
Лина веднага разбра, че първият разговор е бил именно със свекървата.
С майка си Матвей винаги говореше с някакъв извинителен тон.
Сякаш изпитваше вечна вина.
Вероятно това идваше от детството, когато строгата майка държеше децата си в железни ръкавици.
Мъжът ѝ се страхуваше от майка си и сега, и очевидно изпълняваше именно нейното поръчение.
— Ало, мамо, всичко изясних.
Да, току-що звънях.
Обясниха ми какво и как трябва да се направи.
Но знаеш ли каква цена са сложили!
Невероятно!
Ние просто искаме да узнаем истината.
Имаме право на това — говореше Матвей с виновен глас.
След като изслуша отговора на майка си, той продължи.
— Благодаря, мамо!
Не се съмнявах, че ще ми дадеш тези пари.
Иначе жена ми веднага ще ме разкрие.
Ще попита къде съм похарчил такава огромна сума.
А ти знаеш, че не умея да лъжа.
„Не умеел!
Още как умееш!
Хайде, кажи в кого се съмняваш, такъв негодник!“ — прошепна смаяната от случващото се жена.
„Издай тайните си намерения!“
Лина се запозна с бъдещия си съпруг случайно.
Матвей се приближи до нея в бара, където тя с момичетата празнуваше получаването на дипломите.
Веселяха се и танцуваха така, че всички наоколо им ръкопляскаха.
И тогава скромният млад мъж, който отстрани наблюдаваше веселбата им, я покани на танц.
И веднага призна, че никога не е срещал толкова красиво момиче.
Започнаха да се срещат.
Матвей красиво я ухажваше и повтаряше, че вече не може да си представи живота без нея.
Лина не бързаше с брака, затова даде съгласие да се омъжи едва две години след запознанството им.
Тя не планираше веднага да се посвети на семейството, да затъне в семейния бит и децата.
Беше амбициозна, както всички млади хора.
И мечтаеше за кариера.
Но година след сватбата разбра, че чака дете.
Роди се Арина, която тя и мъжът ѝ обожаваха.
На Лина винаги ѝ се струваше, че Матвей обичаше дъщеря си дори повече от самата нея.
Баща ѝ я глезеше, позволяваше ѝ твърде много и всичко ѝ прощаваше.
Арина беше копие на баща си.
И всички познати и роднини, когато ги виждаха заедно, повтаряха, че тук със сигурност не е нужен никакъв ДНК анализ.
Защо тогава Матвей сега се беше усъмнил в бащинството си?
Или това го е имало винаги, още от раждането на Аришка?
Или не ставаше дума за тяхната дъщеря?
От напрежението и неудобната поза Лина я заболя главата.
А още и от мисълта, че изобщо не познава човека, с когото беше живяла толкова години.
— Мамо, много добре измисли с този тест — продължи Матвей и най-накрая издаде намеренията си.
— Все пак това е сериозна стъпка и за да се реша на нея, трябва да знам на сто процента, че синът на Вероника е от мен.
В Аришка никога не съм се съмнявал, ние с нея сме като две капки вода.
А ето Макар изобщо не прилича на мен и това ме тревожи.
— Боже мой!
Какъв подлец!
И кога е успял? — възмути се Лина.
„Все пак има дете отстрани.
Има.
Вероника, Макар — какъв наситен живот имал мъжът ми, оказва се!
А аз, наивната, си мислех, че обича нас с дъщеря ни.“
Междувременно, след като изслуша отговора на майка си, Матвей продължи.
— Да, всичко трябва да се проверява, абсолютно си права, мамо.
Особено преди да взема такова важно решение — да отида при Вероника и сина си.
Лина отдавна се досещаше, че свекървата настройва сина си против нея.
И по някаква причина не обичаше Арина така, както внуците от по-големия си син.
Но фактът, че мъжът ѝ ѝ изневерява, и не просто ходи наляво, а вече е направил и дете там, беше пълно откровение за жената.
А плановете да изостави нея и дъщеря им заради нова връзка — това вече беше пълен абсурд.
Тя беше толкова разстроена от чутото, че се страхуваше дори да помръдне.
Но разбираше, че трябва да се успокои и да обмисли всичко.
И после да вземе решение как да отмъсти на неверния си съпруг.
— След онзи случай, когато при развода жената на Виктор от съседния отдел заяви, че детето не е негово, сега мисля за това с опасение, мамо.
Ако обаче се окаже, че всичко е наред, ме чака нов живот.
С нова жена и син, за когото толкова дълго мечтаех.
Последната фраза мъжът ѝ произнесе вече на излизане от апартамента.
Най-накрая жената успя да излезе иззад шкафа и да раздвижи изтръпналите си крака.
В ръцете си все още държеше папката, която трябваше да занесе в офиса.
Лина караше колата на автопилот.
Мислеше как да постъпи сега.
Защото всичко, което току-що беше научила, не вещаеше нищо добро нито за нея, нито за дъщеря ѝ.
Развод и подялба на имущество, Арина щеше да расте без баща, когото много обича.
Всичко това трябваше да бъде осмислено и обмислено.
В най-отговорните моменти от живота мозъкът на Лина започваше да работи по друг начин.
На преден план излизаше рационалното мислене, което неведнъж я беше спасявало в трудни житейски ситуации.
Сега Лина изведнъж си спомни как се скара с бъдещата си свекърва точно преди сватбата.
Поводът беше някак смешен, но майката на Матвей тогава показа истинското си лице и недвусмисленото си отношение към бъдещата снаха.
— Откъде само се взе ти?
Всичко правиш напук и всичко за да ми противоречиш, знам аз!
И настройваш сина ми против мен! — крещеше ѝ свекървата, разстроена от това, че синът ѝ не беше направил онова, за което майка му го помоли в този ден.
Защото Матвей беше зает с бъдещата си жена — преди сватбата имаше много работа.
Лина тогава премълча и не можа да каже нито дума.
— А Ника е толкова славно момиче.
И Матюша обича, и мен уважава.
А ти…
И къде само синът ми те изрови такава?
Преди теб всичко при нас беше добре!
„Ника!
Разбира се!
Ника, Вероника!
Това е същата, онази със синчето Макарушка!
Ето каква била работата!
Значи свекървата така и не се е отказала от плановете си.
Спи и сънува до сина си това добро момиче, което най-вероятно умее отлично да танцува по нейната свирка“ — тя дори поклати глава от удивителното откритие.
— Значи всичко е правилно!
И не напразно някога се подсигурих точно за такъв случай.
Значи все пак е война! — уверено произнесе тя на глас.
— Не аз я обявих, но се бях подготвила за нея!
След онзи грозен скандал, който свекървата вдигна седмица преди сватбата, момичето дори отказваше да отиде в гражданското.
И на младия мъж тогава му костваше огромни усилия да я убеди.
— Добре — съгласи се Лина.
— Но имам условие.
И този факт ще бъде гаранция, че един ден ти, както и майка ти, няма да ме предадеш.
— Съгласен съм на всичко, любима!
И не възнамерявам да те предавам — пламенно заяви влюбеният Матвей.
— Тогава още днес ще оформим покупката на апартамента, който вече избрахме.
Пари имаме.
Тогава защо да чакаме?
Условието е такова — ще го оформим на мое име.
Преди сватбата.
Ти ми вярваш, нали?
А ако не ми вярваш, нека подпишем договор при нотариус.
Там ще бъде посочена цялата сума, която ще вложиш в покупката.
Никога няма да те измамя, така че няма от какво да се страхуваш.
А ако нещо стане, ще имаш договор.
Съгласен ли си?
— Да!
Съгласен съм.
Момичето бързо нахвърля договор в свободна форма и каза, че още утре на работа ще го подпише при нотариус.
Нито веднъж до този ден Лина не си беше спомняла за онзи смешен договор, който, разбира се, никой не подписа.
И той нямаше никаква юридическа сила.
Важно беше друго.
Апартаментът, купен от тях преди сключването на брака, по документи беше само нейна собственост.
Тогава никой не мислеше за развод.
Млади и щастливи, те се обичаха.
И планираха да изживеят целия си живот заедно.
След като предаде папката с документите, Лина отиде на работното си място и започна да обмисля план за действията си.
После излезе в малкия хол и набра номера на свекърва си.
— Слушам те — невъзпитано отговори Наина Ефимовна.
— Слушайте!
И много внимателно!
За разлика от Матвей, аз няма смисъл да чакам резултатите от ДНК теста, вече и без тест знам, че мъжът ми ми изневерява.
— Какви ги говориш?
Откъде такива изводи? — обърка се свекървата.
— Няма значение откъде.
Важно е друго.
Не знам къде живеят вашата Вероника и нейният изтърсак и дали има възможност моят все още съпруг да се премести там.
Но от днес той повече няма да живее в моя апартамент! — спокойно продължи Лина.
— И още днес ще подам молба за развод.
— В кой твой?
Защо наричаш вашия апартамент свой?
Да не си полудяла?
Това е общ апартамент!
И синът ми е вложил в него толкова, колкото и ти! — закрещя Наина Ефимовна.
— И ако си решила да се развеждаш, приготви се и за подялба на апартамента!
— Не, отговорно ви заявявам — това е САМО МОЯТ апартамент.
И няма да го делим.
Най-вероятно Матюша никога не ви е разказвал за това, страхувал се е.
Е, това си е ваш проблем!
— Какви ги говориш?
Глупава и смешна лъжа!
Не си дете, за да заявяваш такова нещо от обида — не искаше да ѝ повярва свекървата.
— Не, не лъжа, нямам такъв навик.
Винаги казвам само истината.
А фактите са такива, че купихме апартамента преди гражданското и го оформихме на мое име.
И правилно!
С вашето семейство човек трябва да е нащрек.
Затова се подсигурих.
И както виждате, не напразно!
— Това не може да бъде!
Сега ще изясня всичко!
Звъня на сина си.
— Заповядайте!
И между другото му кажете, че всичките му вещи тази вечер ще може да вземе от нашите съседи.
А ние с Арина ще отидем при родителите ми, за да не разстройваме детето с грозни сцени.
Лина затвори и реши, че е време да се прибира у дома.
Да изхвърли от апартамента си всичко, свързано с предателя.
А също и да подаде молба за развод.
Но това можеше да стане и по-късно — добре, че сега не е проблем.
Отваряш интернет и действаш!
Когато вечерта Матвей се прибра от работа, много се изненада.
Той се беше подготвил за неприятен разговор, защото не беше повярвал на майка си, че жена му ще се реши на това, което беше обещала да направи.
Подготвяше реч с оправдания и търсеше аргументи.
На вратата имаше друга ключалка, а отгоре беше залепена бележка, че всичките му вещи са в апартамента отсреща.
След като взе куфарите си, разстроеният Матвей отиде при майка си.
Ника и Макар засега живееха при майка ѝ.
И да живее с тях сега би било странно, още повече че мъжът още не беше направил тест за бащинство.
И не беше напълно сигурен, че Макар е негово дете.
— Как можа?
Ти изгуби всичките си пари!
Подари ги на тази мошеничка, която ни завъртя всички около малкия си пръст! — крещеше му майка му.
— Къде ще живееш сега?
При мен?
И още Ника със сина ѝ ли ще довлечеш тук?
— Засега при теб.
После ще измислим нещо.
— Ти вече веднъж измисли!
Сега си сърбай попарата.
Остана без жилище и без средства.
Не напразно не харесах тази Лина от първия ден, ох, не напразно!
Каква непочтена се оказа!
Даже подла.
Не, няма да оставя това така!
— Да, непочтена е — съгласи се Матвей.
— А някога ми обеща, че няма да ме предаде и няма да ме измами.
В този момент той напълно забрави, че сам беше предал и измамил жена си.
