— Няма да повярваш, Ленус! — чуруликаше свекървата по телефона, застанала до отворения кухненски прозорец, без дори да подозира, че се чува чак в антрето, където Света, току-що върнала се от работа, беше застинала и не смееше да влезе и да прекъсне този поток от откровения.
— Вчера подадох молба за напускане, по собствено желание!
Представяш ли си?
Да, сама!
Тридесет години се скъсвах от работа в онази глупава фабрика, а те ми казват: благодарим ви, разбира се, но не можем да ви увеличим заплатата.
И няма да я увеличат!
Писна ми да се бъхтя, разбираш ли?
Очите вече не са същите, гърбът също, а по цял ден да седя над техните отчети, без да се изправям…
Сега синът ми е толкова успешен, че няма да ме изостави.
А и снахата печели добре.
Отсега нататък ще си живея като госпожа!
Ако поискам — ще ходя по кафенета, ако поискам — на море.
Сигурно ще ми дават по тридесет-четиридесет хиляди рубли на месец и ще живея като баронеса.
Тя замълча за малко, очевидно слушайки приятелката си, а после отново заговори.
— Няма да се изнесат.
Откъде ще съберат пари за апартамент, ако ще помагат на мен?
Не, приятелко, всичко ще стане точно както съм го намислила!
Ще им обещая и да гледам внуците, тогава ще видиш как ще тичат при всяко мое повикване и ще ми осигуряват всичко при първо поискване…
Света стоеше в коридора, стискаше дръжките на торбата с покупки и усещаше как земята бавно се изплъзва изпод краката ѝ, а вътре в нея се разливаше странно спокойствие.
Знаеше си.
Усещаше, че неслучайно Галина Петровна напоследък ходеше толкова доволна, че направо сияеше, сякаш беше спечелила от лотарията.
И неслучайно точно този ден майката на Светлана ѝ беше съобщила зашеметяваща новина, която тя смяташе да сподели вечерта.
Света отвори шумно вратата и после пак я затвори, сякаш току-що се беше прибрала.
Влезе в кухнята, поздрави свекърва си, сложи покупките на масата и отиде да се преоблече.
Вечерта, когато съпругът ѝ Сергей се върна от работа, в апартамента цареше уютен полумрак.
Света вече беше приготвила вечерята, но вместо обичайните въпроси за деня подреди масата с особена тържественост и дори запали свещи.
— Охо! — учуди се Сергей, сядайки на масата.
— Имаме празник?
Или си решила да ме изненадаш?
— И едното, и другото — загадъчно се усмихна Света и веднага погледна към свекърва си.
Галина Петровна седеше с вид на кралица, на която всеки момент ще поднесат златен поднос, и важно разбъркваше чая си с лъжичка.
— Галина Петровна, Сергей!
Имам страхотна новина за вас!
Една приятелка на майка ми заминава за Германия, при дъщеря си.
Търси някой, който да наглежда апартамента, докато тя там види как ще се развият нещата.
А същевременно и да живее там.
Безплатно, представяте ли си?
Трябва да се плащат само сметките.
А ако всичко е наред, понеже всичките ѝ роднини са в чужбина, после може би дори ще успеем да изкупим апартамента под пазарната цена…
Света говореше вдъхновено, наслаждавайки се на всяка дума, и с крайчеца на окото си виждаше как лицето на свекърва ѝ бавно сменя цвета си — от розово към бяло, а после обратно, но вече към бледозелено.
— Серьожа, ремонтът там е невероятен!
Аз и мама веднъж бяхме у леля Надя.
Кухнята е мечта, има балкон с изглед към парка.
Гледката от прозореца е направо приказна: дървета, алеи, езерце с патици…
А стаите са толкова просторни!
И децата ще имат къде да тичат, когато се появят… — тя мечтателно присви очи.
Мъжът ѝ остави вилицата и се замисли.
— Е, ако е така, тогава… — той въпросително погледна жена си.
— Отдавна искахме да живеем отделно.
И според мен това е съдба.
Мамо, ти какво мислиш?
Галина Петровна не издържа, отмести чашата и дори не забеляза, че разля чай по масата.
— Това е някаква измама! — изстреля тя, опитвайки се гласът ѝ да звучи твърдо.
— Не съществува такова нещо — да живееш безплатно!
Ти, Света, си се наслушала на някакви глупости, ще се преместите, а после сами ще съжалявате.
Не казвам, че сте длъжни да живеете тук, но…
Сега всичко е сложно, може би не бива да бързате толкова.
Тук си имате всичко, никой не ви притеснява.
— Мамо, отдавна планираме да се изнесем — каза Сергей.
— За младо семейство е по-добре да живее отделно.
А и при теб няма чак толкова много място.
После, когато се появят децата, ще стане тясно и на теб, и на нас…
Галина Петровна изведнъж се разтревожи още повече.
Устните ѝ затрепериха.
— Знаете ли какво — каза тя глухо, свела поглед към чинията, — трябва да ви кажа нещо.
Мен… ме съкратиха.
Уволниха ме.
Вчера разбрах.
Мислех засега да не ви казвам, за да не ви разстройвам, но щом сте решили да се местите…
Няма да ме изоставите точно в най-трудния момент, нали?
Света се усмихна само с устни и в тази усмивка имаше такава прозрачна мекота, че Сергей дори не заподозря нищо.
А тя прекрасно знаеше, че никакво съкращение не е имало.
Беше чула разговора, но си замълча като котка, притаила се пред миша дупка.
— Нищо страшно, Галина Петровна — каза тя нарочно ласкаво.
— Ще си намерите друга работа.
Имате опит, голям стаж.
Видях обява в една фирма, търсят счетоводителка.
Да ви дам контактите?
Всъщност Света знаеше, че неин познат търси счетоводител и планираше да му се обади и да препоръча свекърва си, но така, че тя да не знае, че снаха ѝ познава ръководството.
— Дай — измърмори свекървата, без да вдига глава.
Сергей протегна ръка и покри дланта на майка си със своята.
— Мамо, не се тревожи.
В началото, докато търсиш работа, ще мога да ти помагам.
Някак ще се справим.
Но местенето няма да го отлагаме.
Света е права, имаме нужда от свое пространство.
— Благодаря, синко — едва изрече Галина Петровна и стана от масата.
— Ще отида да си почина.
Нещо ме заболя главата…
Тя излезе от кухнята, а Света размени поглед със Сергей и едва забележимо се усмихна.
Вътре в нея кипеше чувство на победа, но не злобна и не отмъстителна.
По-скоро справедлива.
Сякаш най-после беше свалила от раменете си тежък товар, който сама си беше натоварила, когато беше позволила на свекърва си да се смята за главната в тази къща.
Мина една седмица.
Галина Петровна ходеше из дома с независим вид, но очите ѝ издаваха тревога.
Правеше се, че активно си търси работа, но Света знаеше, че в онази фирма, която ѝ беше препоръчала, свекървата дори не се е обадила, камо ли да е отишла.
— А какво стана с онази фирма, за която ви дадох контакти? — нарочно попита Света.
— Не ме взеха, казаха, че съм стара — изсумтя свекървата.
— Къде ще ме вземат вече?
Само хората ще разсмивам.
Навсякъде ме отказват заради възрастта.
А и ако някъде ме вземат, заплатата ще е смешна.
— Е, може и да не е чак толкова смешна — сви рамене снахата.
— Струва си поне да опитате.
Галина Петровна кимна, но Света знаеше, че тя само играе роля.
Изобщо не възнамеряваше да работи.
Просто чакаше синът ѝ да плаща за всичките ѝ прищевки, както беше обещал.
Беше толкова очевидно, че дори Сергей започна да се съмнява.
Една вечер, когато Света и Сергей вече се бяха преместили в новия апартамент, а приятелката на майката беше съобщила, че е решила да не се връща и те могат да изкупят жилището, двамата седяха в новата кухня и обсъждаха плановете си.
— Серьож — започна Света, — майка ти дори не ходи на интервюта, а ти продължаваш да я издържаш.
Как ще я караме занапред?
Трябва да теглим ипотека или заем, защото спестяванията ни няма да стигнат, за да изкупим апартамента.
— Сигурна ли си, че мама не си търси работа? — намръщи се Сергей.
— Тя непрекъснато разказва къде е ходила и защо не са я взели.
— Сигурна съм — въздъхна Света.
— Знам, че лъже.
Помниш ли, че ѝ дадох контакти?
Това е фирмата на бащата на Сашка, мой състудент, и аз лично ги помолих за нея, но тя дори не им се обади.
И не са я съкратили.
Тя сама напусна, по собствено желание.
Радваше се, че сега ще може да живее за наша сметка.
Случайно подслушах разговора ѝ с леля Лена, но не ти казах нищо, защото исках сам да го разбереш.
Очите на Сергей потъмняха, а на лицето му се изписа смесица от изненада и горчивина.
— Тя сериозно ли? — тихо попита той.
— Решила е, че ще я издържаме до края на живота ѝ?
Не.
Това вече е прекалено.
И ние не сме милионери, пестим всяка стотинка.
— Може би трябва да ѝ кажеш всичко? — предложи Света.
— Че купуваме този апартамент и повече няма да можем да ѝ помагаме финансово.
Да си търси работа, не може да ни виси на врата.
Сергей помълча известно време, после стана и започна да крачи из стаята.
— Още утре ще отида при нея — твърдо обеща той.
— Ще поговоря с нея откровено.
… Сергей отиде при майка си и, стараейки се да остане максимално спокоен, честно ѝ разказа всичко, което знаеше.
Че той и жена му сега ще трябва да изплащат голяма сума и повече няма да могат да ѝ помагат финансово.
Че знае, че тя сама е напуснала, а не е била съкратена.
И че вече е време да прекрати тази игра и наистина да започне да си търси работа, вместо да се представя за нещастна възрастна жена, изоставена от децата си.
Галина Петровна първо почервеня до ушите, а после пребледня толкова, че изглеждаше сякаш всеки момент ще припадне.
— Значи такъв си станал, синко! — извика тя, проблясвайки с очи.
— Тази Света ти е промила мозъка!
Винаги ми е завиждала, винаги е искала да се отърве от мен!
— Мамо, Света няма нищо общо.
Аз сам го разбрах — твърдо каза Сергей.
— И изобщо престани да обвиняваш всички около себе си.
Ти сама напусна работа.
Ти сама реши, че ние ще те издържаме.
Но не можем.
И няма да го правим.
Имаме си свой живот, свои планове и нямаме пари да издържаме възрастна, здрава жена, която просто не иска да работи.
— Нямаш право да говориш така с мен! — изпищя майката, грабна салфетка и я притисна към очите си.
— Аз те отгледах, толкова много съм вложила в теб, а ти!
— Точно затова ти казвам истината — повтори Сергей по-меко.
— И аз искам всичко при теб да е наред.
Да можеш сама да се издържаш, да имаш достоен живот.
Но за това трябва да се работи.
И не да се преструваш, че никой не иска да те вземе.
Ти дори не отиде на интервюто във фирмата, която Света ти предложи.
Галина Петровна замръзна, разплака се, после избърса сълзите си и отново заплака, но вече по-тихо.
Дълго седя мълчаливо, осмисляйки чутото, и накрая въздъхна.
— Добре.
Ще опитам да се обадя в тази фирма.
Но ако не ме вземат…
— Мамо, ако не те вземат там, ще намериш друга.
В града има много работа — каза синът.
— Само трябва наистина да искаш.
Галина Петровна вдигна към него насълзените си очи, въздъхна и след кратко колебание набра номера, който Света някога ѝ беше запазила в телефона.
— Да, здравейте, обаждам се във връзка с работата… — започна тя.
Но вече беше късно.
Мястото за счетоводителка, за което така и не беше кандидатствала, вече беше заето.
— А имате ли нещо друго? — объркано попита тя, когато ѝ съобщиха, че позицията за счетоводител е запълнена.
— Може би нещо временно?
Готова съм на всякаква работа, само да не остана без пари.
— Ами… — поколеба се гласът отсреща.
— Имаме свободно място за чистачка.
Графикът е гъвкав, заплатата не е висока, но е стабилна.
Бихте ли обмислили?
Сърцето на Галина Петровна се сви, а отвътре я изгори горчиво чувство на обида.
Представи си как държи парцал и мие чужди подове, и всичко в нея болезнено се стегна.
Но нямаше накъде да отстъпва.
Нямаше пари, синът беше спрял финансовата помощ, а спестявания също нямаше.
— Да — задавено прошепна тя.
— Кога мога да започна?
— Утре в осем сутринта — отговориха ѝ.
Цяла нощ Галина Петровна не спа.
Въртеше се в леглото, проклинаше Света, сина си и целия свят.
Защо не беше останала на старата си работа, където всичко беше ясно и познато, макар заплатата да не беше такава, каквато си мечтаеше?
Сега беше принудена да мие подовете точно в онзи офис, в който можеше да работи като счетоводител, ако беше позвънила навреме.
Първите дни ходеше мрачна като облак и се стараеше да не се набива на очи.
Но времето минаваше, тя свикна с работата и един ден, докато бършеше прах в отдела по човешки ресурси, чу как служителка диктува по телефона обява за търсене на счетоводителка за постоянна работа, защото тяхна колежка излизала в майчинство.
Галина Петровна замръзна за миг, после бавно се изправи, оправи си работната престилка и се приближи до бюрото.
— Мога да предложа кандидатурата си — каза тя, стараейки се да говори уверено и ясно.
— Имам тридесет години стаж, подходящо образование и аз… няма да излизам в майчинство — успя дори да се пошегува.
Ръководителката на отдела по човешки ресурси изненадано повдигна вежди и намери автобиографията ѝ.
— Добре, нека опитаме.
Утре започвате изпитателен срок.
Галина Петровна едва не затанцува на място от радост, но се сдържа, кимна достойно, излезе и набра номера на сина си.
— Серьожа — каза тя, усещайки как гласът ѝ трепери от радост, — взеха ме за счетоводителка!
Представяш ли си?
Пак имам хубава работа!
— Поздравления, мамо — отговори Сергей и искрено се усмихна, гледайки жена си, която стоеше до него.
— Със Света те поздравяваме!
— Света… — добави Галина Петровна след пауза, по-високо.
— Благодаря ти.
Беше права.
Сама развалих всичко и сама успях да го поправя.
— Радвам се за вас, Галина Петровна — каза снахата, навеждайки се към телефона.
— А ние, между другото, най-после изкупихме апартамента.
Сега официално е наш.
И още нещо… — тя размени поглед с мъжа си, — чакаме дете.
Така че скоро ще имаме наистина голям повод за обща радост.
Галина Петровна ахна, после изхлипа, а след това се засмя през сълзи и прошепна.
— Ех, вие пък…
Това вече е истинска изненада!
А аз още се възмущавах, че се местите…
Колко глупаво съм се държала.
Навън се спускаше вечерта, а градът палеше светлините си.
В дома на Света и Сергей ухаеше на плодов чай и уют.
А пред тях имаше още толкова много планове — общи, истински, без кавги и обиди.
