— Вземай си нещата и се махай от дома ми! На тази маса вече няма място за теб!
Дъщеря ми подскочи от вика на съпруга ми.
Синът ми хвана сестра си за ръката.
А свекърва ми седеше начело на празничната маса, все още с престилката, и бършеше очите си със салфетка.
Всички помислиха, че Давид гони мен.
Аз също.
Но протегнатият му пръст сочеше майка ми.
Онази вечер за първи път разбрах, че години наред съм се защитавала от погрешната жена.
Дотогава всичко изглеждаше обичайно.
Свекърва ми Елеонора беше в кухнята още от сутринта.
Седемдесет и двегодишната жена се беше обадила три пъти, за да уточни какъв десерт искат децата.
Бях ѝ казала да не приготвя нищо, защото ние ще донесем всичко.
— Искам за последен път да ви нахраня всички с нещо, приготвено от мен — беше отговорила тя.
Думите „за последен път“ ме бяха разтревожили.
Давид ми беше казал, че майка му просто е уморена.
От два месеца тя търсеше малък апартамент и се готвеше да продаде къщата си.
Според съпруга ми вече не можела да покрива разходите за толкова голям дом.
Когато майка ми Лаура научи новината, само сви рамене.
— Крайно време беше.
Възрастните хора понякога така се вкопчват в четири стени, че превръщат живота на децата си в ад.
Тогава се съгласих с нея.
Сега се срамувам от това.
През последните месеци бях станала студена към свекърва си.
Мама твърдеше, че Елеонора тайно ме критикува, разказва на роднините за проблемите ни и убеждава Давид, че съм лоша съпруга.
Когато я питах откъде знае, тя отговаряше:
— Няма да споменавам имена.
Просто бъди внимателна.
Вярвах ѝ.
Все пак беше моята майка.
На вечерята дойде със зелена кадифена рокля, златни обеци и бутилка скъпо вино.
Свекърва ми закачи палтото ѝ и веднага се извини, че предястието още не е готово.
— Ти винаги успяваш да свършиш всичко в последния момент — каза мама с усмивка.
Елеонора не отговори.
На масата мама говореше за предстоящата си почивка.
Разказваше за хотел, в който всяка стая имала собствен балкон.
Изненадах се.
Наскоро ми беше поискала пари за лечение на зъбите.
— Отиваме с една приятелка.
Намерихме много изгодна оферта — обясни бързо тя.
Давид мълчаливо гледаше в чинията си.
Тогава синът ми попита:
— Бабо Елеонора, а когато се преместиш в малкия апартамент, къде ще сложиш пианото?
Свекърва ми остави вилицата.
— Вероятно ще го продам, миличък.
— Но ти обеща да ме научиш да свиря.
Тя се опита да се усмихне.
— Ще измислим нещо друго.
Мама отпи глътка вино.
— Не давай напразни надежди на детето.
На тази възраст вече трябва да знае, че нищо не е вечно.
Тъкмо се канех да се намеся, когато Давид внезапно попита:
— Лаура, кога ще върнеш онези пари?
Мама застина, но само за секунда.
— Какви пари?
— Парите, които ти даде майка ми.
Тиктакането на часовника от кухнята изведнъж ми се стори прекалено силно.
Погледнах съпруга си.
— За какво говориш?
Свекърва ми сложи ръка върху ръката му.
— Давид, не днес.
Той внимателно отмести дланта ѝ.
— Точно днес трябва да поговорим.
Защото днес ми казаха, че купувачът е приел цената на къщата.
А заради твоята майка моята е останала без сума, равна на половината от стойността на този дом.
Мама се засмя.
Беше кратък, нервен смях.
— Не си разбрал правилно.
Това беше семейна помощ.
— Петдесет и осем хиляди евро? — попита Давид.
Вкопчих се в ръба на стола.
Тази сума ми беше позната.
Преди осем месеца мама ми беше казала, че бившият ѝ работодател я е дал под съд и спешно се нуждае от пари.
Аз нямах толкова.
Няколко дни по-късно беше съобщила, че всичко се е оправило, защото ѝ помогнал бивш колега.
По същото време Елеонора беше спряла ремонта на покрива.
Дори се бях обидила, когато след един порой ни беше помолила да не оставяме децата при нея през онази седмица.
— Мамо — казах, — защо си взела пари от нея?
— За да не те тревожа.
Давид остави телефона си на масата.
— А това също ли беше, за да не я тревожиш?
На екрана бяха отворени съобщения.
Мама се наведе напред, но той подаде телефона на мен.
„Не казвай нищо на дъщеря ми.
Тя и без това не те харесва.
Ако разбере, ще си помисли, че с пари се опитваш да си купиш място в семейството ѝ.“
Следващото съобщение беше изпратено месец по-късно.
„Ако още веднъж повдигнеш въпроса за парите, ще разкажа на внуците ти какво си говорила за майка им.
На мен ще повярват.“
Четях и усещах как лицето ми пламва.
— Какво си говорила за мен? — прошепнах на свекърва си.
Тя ме погледна със зачервени очи.
— Че работиш много.
Че си уморена.
Помолих я понякога да идва да ти помага.
Мама рязко остави чашата си на масата.
— Сега срещу мен ли ще се обърнеш заради чужди думи?
Сама съм те отгледала!
Давид отвори още една снимка.
Беше потвърждение за банков превод, направен две седмици след като мама беше получила парите.
Беше платила голям аванс за апартамент край морето.
Никога не беше имало съдебно дело.
— Откъде имаш това? — прошепна тя.
— Изпрати ми го бившият ти колега.
И от него си поискала заем със същата история.
Тогава Елеонора заплака.
Мама се обърна към нея.
— Престани да се правиш на жертва!
Никой не те е карал да ми даваш пари.
Точно тогава Давид стана и посочи вратата.
Заведох децата в съседната стая.
Когато се върнах, мама вече стоеше в антрето с палтото в ръка.
— Ако ме оставиш да си тръгна сега, вече нямам дъщеря.
Дълго я гледах.
Бях чувала същото изречение, когато се омъжвах, когато започнах работа и когато за първи път бях отказала да изпълня нейна молба.
— Днес няма да те спирам — казах.
Вратата се затвори.
Върнах се при масата и коленичих до свекърва си.
— Защо не ми каза?
Тя хвана ръката ми.
— Страхувах се, че ще загубиш майка си.
И че после няма да простиш и на мен.
Никога не бях чувала нещо, което да ме заболи толкова силно.
На следващия месец се обърнахме към адвокат.
Отначало мама отричаше всичко, после се съгласи да продаде апартамента, който беше купила.
По-голямата част от парите беше върната.
За останалото подписа писмено споразумение за изплащане на дълга.
Къщата на Елеонора не беше продадена.
През пролетта ремонтирахме покрива.
Пианото остана до прозореца, а синът ми започна да учи първата си мелодия.
Една вечер, когато отидох да взема децата, свекърва ми извика от кухнята:
— Остани за вечеря.
Приготвила съм и за теб.
Този път не казах, че бързам.
Закачих палтото си и отидох да подредя масата.
