Дъждът потропваше по кухненския прозорец, докато Ричард си слагаше втора порция месо.
Протегнах ръка към купата.
Той я премести извън обсега ми.
— Не печелиш пари, значи не заслужаваш месо. Яж си макароните без нищо.
За миг си помислих, че се шегува.
После избра още едно парче агнешко от пилафа, който бях приготвяла цял час, и го сложи в чинията си.
— Ричард?
Той ме погледна нетърпеливо.
— Какво? Аз плащам за всичко. Напълно справедливо е.
Погледнах макароните си. Малко по-рано ми беше казал да оставя пилафа за него, защото „умирал от глад“. Бях решила, че просто иска да започне да яде, преди да сипя и на себе си.
Очевидно не бях разбрала правилно мястото си в този дом.
Преди три години свекърва ми си счупи тазобедрената става.
По онова време работех като административен сътрудник в малка строителна фирма в Лийдс. Харесвах колегите си, получавах прилична заплата и тъкмо ми бяха предложили по-отговорна длъжност.
Ричард предложи да спра работа за известно време.
— Мама има нужда от човек, на когото може да разчита — каза той. — Няколко месеца ще се справяме с моята заплата.
Няколко месеца се превърнаха в две години.
Помагах на майка му да се мие и облича, карах я на прегледи и седях до нея през безсънните нощи. Когато най-сетне се възстанови достатъчно, за да ѝ стигат посещенията на домашна помощница, старото ми работно място вече не съществуваше.
— Все ще се намери нещо — каза Ричард.
Но всеки път, когато споменех интервю за работа, се появяваше причина да го отложа.
Трябваше да напазарувам на майка му. Очаквахме пратка. Някой трябваше да остане вкъщи, за да посрещне водопроводчика.
Междувременно готвех, чистех и се грижех за цялото домакинство. Отговарях и на запитванията на клиентите на фирмата му за електроинсталации, подреждах фактурите и напомнях за просрочени плащания.
Той наричаше това „малко помощ“.
А сега ми обясняваше защо не съм заслужила вечерята си.
***
— Знаеш, че кандидатствам за работа — казах.
Ричард сви рамене.
— Тогава, докато си намериш, можеш поне да показваш малко благодарност.
Телефонът му извибрира. Той го взе и се усмихна на нещо на екрана.
В мен изведнъж настъпи тишина.
Спомних си как пропуснах рождения ден на собствения си баща, защото трябваше да прибера майката на Ричард от болницата. Спомних си как гладях ризите му в полунощ преди делова среща на следващата сутрин.
После си спомних за спестовната сметка, която бях открила преди сватбата.
В нея все още имаше достатъчно пари за депозит и няколко месечни наема.
Оставих вилицата.
Ричард почти не забеляза, че станах.
Но вдигна поглед, когато взех купата.
— Какво правиш?
Застанах до стола му и я наклоних.
Хладкият пилаф се изсипа право върху главата му. Оризът се разпиля по тъмносиния му пуловер. Парче агнешко падна до яката.
Той остана неподвижен.
— Заповядай — казах. — Заслужи си го.
В следващия миг скочи на крака.
— Полудя ли?
— Не — отвърнах и оставих купата на масата. — Но трябваше да си тръгна от тази маса още преди години.
***
Качих се на горния етаж с треперещи ръце.
Удовлетворението продължи може би десет секунди. После дойдоха практическите въпроси.
Къде щях да спя? Какво щях да взема? Щеше ли да се опита да ми препречи пътя?
Прибрах в една чанта паспорта си, дрехи, лекарствата и снимката на родителите ми от нощното шкафче.
Ричард се появи на прага, като вадеше ориз от косата си.
— Ще почистиш тази мръсотия.
Закопчах чантата.
— Не.
— Не можеш да напуснеш дома си заради една шега.
— Ти не се шегуваше.
Той скръсти ръце.
— Още утре ще се върнеш.
Обадих се на сестра си.
— Може ли да преспя у вас тази вечер?
— Разбира се — каза тя. После, като чу гласа ми, добави: — Да дойда ли да те взема?
— Моля те.
Ричард ме наблюдаваше как слизам по стълбите с чантата. За първи път тази вечер изглеждаше несигурен.
— Клеър. Не прави сцени пред съседите.
Облякох палтото си.
Навън фаровете на колата на сестра ми прорязаха дъжда.
На следващата сутрин Ричард се обади в седем.
— Къде е фактурата на Хендерсън?
— В папката с надпис „Хендерсън“.
— Вече търсих там.
— Тогава погледни пак.
До обяд се обади още два пъти.
Клиент беше отменил поръчка. На счетоводителя му трябваха касови бележки. Майка му искала да знае кой ще я закара на физиотерапия.
Казах му в колко часа е записана.
После му съобщих, че повече няма да се занимавам с администрацията на фирмата му.
— Това е нелепо — каза той. — Ти знаеш как работи всичко.
— Да — отвърнах. — Знам.
Същия следобед обнових автобиографията си.
За първи път описах работата си с истинските ѝ названия: организиране на графици, кореспонденция с клиенти, издаване на фактури, проследяване на плащания и административна поддръжка.
Това запълни половин страница.
Сестра ми прочете документа.
— Та ти си работила през цялото това време — каза тя.
Гледах екрана, докато буквите не започнаха да се размазват пред очите ми.
Две седмици по-късно отидох на интервю във фирма за поддръжка на имоти.
Управителката ме попита за прекъсването в трудовия ми стаж.
— Грижех се за близка роднина — обясних. — Едновременно с това водех административната работа във фирмата на съпруга ми.
Помоли ме да опиша една обичайна седмица.
Докато приключа, тя беше спряла да си води бележки.
— Кога можете да започнете?
Получих работата.
Заплатата беше скромна, но първото плащане постъпи по сметка, до която имах достъп само аз.
Проверих наличността три пъти.
Месец след като си тръгнах, Ричард поиска да се срещнем.
Седнахме в кафене близо до гарата.
— Къщата е в пълен хаос — призна той.
Изчаках.
— А мама непрекъснато пита за теб.
— Продължавам да ѝ се обаждам.
Той бавно завъртя чашата си.
— Не трябваше да казвам онова на вечеря.
— Не трябваше.
— Можем ли да опитаме отново?
Преди бих побързала да направя този разговор по-лесен за него.
Вместо това попитах:
— Какво ще се промени?
Той отвори уста, после извърна поглед.
Бях получила отговора си.
В онзи петък взех ключовете за малък апартамент под наем.
След работа купих агнешко, ориз и пресни подправки.
Готвех бавно и слушах радио. Никой не чакаше да провери касовата бележка от покупките.
Когато вечерята беше готова, занесох чинията си на малката маса до прозореца.
Навън тротоарът блестеше от дъжда.
Хапнах първата хапка, докато храната още беше топла.
