Любовницата блъска бременна жена, съпругът се смее — две минути по-късно те съжаляват за това, което са направили. 😱
Когато автоматичните врати се отвориха, атмосферата във VIP залата мигновено се промени.

Влезе Амелия Уорд, рязко контрастираща с излъсканото съвършенство, което я заобикаляше.
Тя притискаше към гърдите си малка папка, сякаш беше щит.
Тя се насочи към влиятелния си съпруг Деймиън Крос.
Изражението на лицето му не омекна — напротив, стана още по-сурово.
— Деймиън — гласът на Амелия трепереше — нужна ми е само твоята подписи.
Това са застрахователните документи за детето.
Ти не отговори на съобщенията ми.
Деймиън извърна поглед, гледайки часовника си.
— Не трябваше да се появяваш тук, Амелия.
Това е делови въпрос.
Касандра, неговата любовница, се приближи и отровно прошепна, едва доловимо:
— Тя отново ни преследва.
Жалка е.
Амелия остана на място, въпреки че ръцете ѝ трепереха.
— Моля те, Деймиън.
Просто подпиши.
Напрежението беше осезаемо, почти физическо.
След това Ема се помръдна.
Всичко се случи много бързо. 😱
Роклята се повдигна с рязко движение.
Токът на дизайнерската ѝ обувка удари силно Амелия в корема. 😱
Звукът беше ужасяващ, последван от пресеклив дъх.
Амелия падна назад, а главата ѝ се удари в мраморния под с трясък, който сякаш спря времето.
Тишина, абсолютна, плашеща тишина, а после се разнесоха писъци. 😱
Амелия лежеше върху студения камък, задъхваше се и стискаше корема си.
— Деймиън… детето…
Но Деймиън не помръдна от мястото си.
Той не се втурна към нея.
Вцепенен, той местеше поглед към камерите, а умът му ясно пресмяташе медийните последици, а не живота на нероденото му дете.
— Изтрийте това — промърмори той на един асистент.
— Оправи ситуацията.
И това беше само началото…
Деймиън нямаше представа какво го очаква и какво трябваше да се случи в този момент.
Две минути по-късно те съжаляваха за това, което бяха направили. 😱😱😱
Но точно в този момент автоматичните врати отново се отвориха и влезе внушителен мъж.
Шепотът във VIP залата мигновено стихна.
Това беше бащата на Амелия — страховит генерален директор, известен със своята твърда хватка и безупречна репутация в света на бизнеса.
Очите му за частица от секундата обхванаха сцената: Амелия, лежаща на пода и бореща се за въздух, и Касандра, застинала с вдигнат ток, докато Деймиън стоеше вкаменен.
— Какво е това…? — започна той, а гласът му беше дълбок и леден.
Без да губи нито секунда, той тръгна напред с бързи крачки.
Асистентите инстинктивно отстъпиха назад.
Той сграбчи Касандра за ръката и рязко я отблъсна назад.
— Ти посмя да удариш дъщеря ми?! — прогърмя той.
Касандра се опита да заговори, но той не я слушаше.
Погледът му беше прикован към Деймиън, чието лице пребледня под тежестта на този поглед.
— Деймиън… — каза бащата на Амелия, а гласът му трепереше от сдържан гняв — настоятелно те съветвам много сериозно да преосмислиш приоритетите си.
Деймиън почувства как светът му се срива.
За няколко секунди арогантността и сметките, свързани с камерите, изчезнаха.
Той твърде късно осъзна, че животът му, кариерата му и репутацията му току-що се бяха преобърнали.
Амелия, подкрепяна от баща си, бавно се изправи.
Урокът беше даден: никой не докосва семейството му безнаказано. 😱







