ЖИВОТ

Когато Валентина Петровна се обади в сряда вечер, в гласа ѝ прозвуча онази особена интонация, която Катя се беше научила да разпознава още от първите месеци на брака.

Той не знаеше, че жена му вече се качва в самолета. Пластмасовите колелца на куфара глухо потракваха по набраздените плочки на терминала.

Галина Борисовна подреждаше на масата кристалните чаши с такъв вид, сякаш се готвеше да посреща чуждестранна делегация, а не за обикновена семейна вечеря.

Онази вечер в кухнята миришеше на загоряла запръжка и на успокоително — любимият аромат на Тамара Петровна, когато се готвеше да учи другите на живот.

— Момиче, ще ни подадеш ли менюто днес или ще продължиш да си разглеждаш ноктите? И по-бързо, не сме в столова за бедняци! — гласът на Елена Сергеевна

На следващата сутрин тръгнах за работа с очакването, че до вечерта ще си е тръгнал. Острият мирис на лимонов препарат се смесваше с топлия аромат на току-що

Плътна пластмасова папка-скоросшивател се изплъзна от ръцете на Вера с отвратително изпукване, когато тя се опита да я извади от горния рафт на стария шкаф.

— Тогава ти стой с нея, а аз си тръгвам! Лена стоеше до прозореца и гледаше заснежения двор, където чистачът упорито разчистваше пътеките от пресния сняг.

„Къщата и колата са за Лусия. Подпиши.“ На погребението на Хавиер тишината беше нарушавана единствено от риданията на непознати и шумоленето на черни палта.

После сестра ми присвои погребението, за да размахва пръстен и да проповядва за „избирането на радостта“, усмихвайки се над ковчега на детето ми — докато