Таня и Андрей се запознаха, когато тя заедно с приятелката си Инна се прибираше късно вечерта от кафене, където бяха празнували рождения ден на приятелка.
Инна не беше преценила количеството изпито вино, затова успя да стигне до таксито само с помощта на Таня, която изобщо не признаваше алкохола.
Таксиметровият шофьор се оказа весел младеж, помогна на Татяна да качи приятелката ѝ в колата и дори да я заведе до самия апартамент и да я предаде на родителите ѝ.
А после те се запознаха.
Андрей, така се казваше таксиметровият шофьор, беше настроен много решително.
На следващия ден той се обади на Таня и я покани на среща.
После на още една и още една…
Само след седмица започна да убеждава момичето да живеят заедно, в нейния апартамент, който ѝ беше останал от баба ѝ.
Апартаментът беше едностаен, с лош ремонт, но пък беше отделен и неин собствен.
Таня се колебаеше, защото на двадесет години още не беше имала толкова сериозна връзка с мъж.
Момичето не се отличаваше с особена красота, беше тиха и много скромна.
Веднъж един симпатичен младеж ѝ предложи да се срещат, но след няколко дни Инна го привлече към себе си.
Таня плака два дни, а после реши, че не е била достойна за него, успокои се и дори прости на приятелката си.
Но Инна не се чувстваше особено виновна, смяташе, че красивите момчета трябва да ухажват красиви момичета, такива като нея.
Андрей всеки ден убеждаваше Таня да го пусне да живее при нея и дори обеща скоро да подаде заявление в службата по гражданско състояние.
Молеше само да почака малко, докато спечели пари за сватбата.
Таня му повярва и се съгласи.
На майка си не каза нищо, защото знаеше, че тя няма да одобри това.
Родителите ѝ живееха в селище, в друг район, почти не идваха при дъщеря си, все бяха заети със стопанството, а и със здравето не бяха много добре.
Затова момичето не се страхуваше, че ще разберат за Андрей.
В началото всичко беше прекрасно.
Таня тичаше от работа към дома като на криле, стараеше се да приготви нещо необичайно, да изненада любимия си, да му покаже, че е по-добра от всякакви красавици.
Андрей беше доволен, ценяха го, възнасяха го до небесата, а освен това разбра, че е станал първият мъж на Таня, което много поласка мъжкото му самолюбие.
И още нещо — от него не се искаха пари, защото Таня мислеше, че той отделя цялата си заплата за сватбата.
Всичко приключи една зимна вечер, когато Таня, срамежливо усмихната, съобщи на Андрей, че чака дете от него.
И неочаквано чу страшното:
„Направи аборт!“
Защо, след като тя искаше това бебе?
То щеше да бъде техният първороден син или дъщеря, най-умното, най-красивото и най-обичаното дете.
Ти какво, искаш след работа да слушам писъци и да мириша мръсни пелени?
Възмущаваше се младежът.
А кой ще ми готви, ако ти си заета с детето?
И откъде ще вземеш пари за живот, като излезеш в майчинство?
На моите дори не разчитай, не се бъхтя на работа за това.
Таня слушаше, вцепенена от ужас.
Къде беше изчезнал онзи ласкав и нежен Андрюша?
Как можеше за минута да се превърне в такова чудовище?
Тя събра всичките си сили и отговори колкото можеше по-твърдо, че няма да убие детето, за нищо на света.
Тогава Андрей започна да крещи, че никога няма да го признае за свое.
После събра вещите си и си тръгна.
Същата нощ Таня вдигна температура.
Боледува повече от седмица.
А когато оздравя, се стегна и реши да мисли само за детето, защото най-важното беше то да се роди здраво.
Момичето се развесели, в живота ѝ се появи смисъл.
Минаха осем месеца.
Таня вече беше в майчинство, когато срещна Андрей пред входа си.
Младият мъж държеше в ръцете си цветя и пакет с плодове.
Здравей, поздрави я момчето някак прекалено весело.
Донесох ти тук нещо вкусно.
Сама сигурно не можеш да си купиш, парите не стигат?
Нищо, справям се, тихо отговори Таня.
Тя се зарадва, когато видя Андрей, и дори беше готова да му прости.
Може би се беше осъзнал и сега щяха да живеят като истинско семейство?
Но Андрей не прояви желание да се върне при Таня.
Затова пък започна да настоява тя да го запише като баща на бебето.
Казваше, че е разбрал какво щастие е да имаш роден син или дъщеря, обещаваше да дава на Таня достатъчно пари за живот и често да идва да помага с детето.
На момичето това желание на Андрей да бъде баща ѝ се стори странно, но тя помисли и не намери никаква изгода за него, затова скоро се съгласи.
Андрей наистина започна да идва често, носеше зеленчуци, плодове и мляко.
Не се задържаше дълго при Таня, но постоянно повтаряше, че много чака появата на бебето.
Малкият Тьомочка се роди много приличащ на баща си.
При Таня пристигна майка ѝ, Вера Илининична, за да помогне на дъщеря си в първите дни.
Когато Таня ѝ разказа, че Андрей е помолил да запишат сина на негово име, че е съгласен да плаща издръжка и иска да се вижда с детето, майка ѝ се усъмни дали трябва да го правят.
Всичко изглеждаше някак подозрително, защото ако той иска детето, защо не предлага да се оженят?
Но Андрей успя да убеди и майката на Таня в желанието си да бъде законен баща на Артьом.
Дори обеща да помисли за сватба, само помоли да не го пришпорват.
След изписването от родилния дом Таня и Андрей отидоха в службата по гражданско състояние и записаха Тьома с фамилията на Андрей.
Вера Илининична остана при дъщеря си още две седмици, не успя да я убеди да замине с нея в селището и си тръгна.
Още няколко месеца всичко беше добре.
Тьомочка растеше спокойно дете, а млякото на Таня стигаше.
Андрей се отбиваше за кратко веднъж седмично, питаше дали синът му е здрав, даваше малко пари и задължително вземаше разписка от Таня.
Таня не можеше да разбере странното му поведение.
Всичко се изясни в ужасния ден, когато Тьомочка навърши девет месеца.
Вечерта при Таня дойде Инна.
И донесе със себе си бутилка вино.
Тя предложи да отпразнуват събитието, но Таня напомни, че изобщо не пие алкохол, а освен това кърми детето.
Браво на теб, похвали приятелката си Инна.
Тогава дай чаша, аз сама ще празнувам.
Таня сви рамене, извади красива чаша и сложи на масата плодове.
Инна пи, започна да разказва нещо, размахвайки широко ръце, разля вино на пода, започна силно да се смее и не даваше на Таня да избърше разлятото.
После някой позвъни на вратата.
Когато Таня попита кой е, мъжки глас отговори, че търси Инна.
Таня се зарадва, че приятелката ѝ сега ще си тръгне, и отвори вратата, но мъжът бързо мина в кухнята и започна да се кара с пияната девойка.
Те започнаха да крещят и да чупят съдове.
Тьомочка се събуди, заплака и в това време в апартамента влязоха полицаи, а с тях защо ли и Андрей.
Таня нищо не разбираше.
Казваха ѝ, че детето го взема бащата, защото малкото не може да остане в апартамент, в който мирише на алкохол, всичко е счупено и в хладилника няма нищо.
Съседката леля Тоня, много злобна жена, незнайно защо дотича от своя пети етаж и с писъци доказваше, че в този апартамент постоянно се карат и пият.
Тя заявяваше, че ще отиде в съда като свидетел, за да лишат Таня от родителски права.
Таня искаше да помоли Инна да потвърди, че тя не е пила, че у дома винаги е чисто и детето е нахранено, но от приятелката ѝ и нейния спътник вече нямаше и следа.
Когато Андрей изнасяше Тьома, Таня крещеше, молеше да ѝ оставят сина, със сълзи доказваше, че всичко не е така, но нищо не помогна.
Тя остана сама.
Таня седна на дивана, огледа се в празната стая и изгуби съзнание.
На сутринта, едва събрала сили, Таня отиде в полицията.
Никой не пожела да разговаря с нея.
Всички твърдяха, че ще я лишат от родителски права, че за детето ще бъде по-добре в заможното семейство на законния му баща.
Без да постигне нищо, Таня със сълзи излезе от сградата на полицията.
Тя спря, облегна се на стената, огледа се и изведнъж видя жена в униформа, която се насочваше право към нея.
Много ми е жал за вас, повярвайте, виждам, че сте добра майка.
Работата е там, че бащата на вашето дете е женен за дъщерята на много богат човек.
А тя не може да има деца, последствия от бурната младост.
Ето защо са подготвили всичко това.
Мисля, че са успели да подкупят мнозина, не само приятелката и съседката ви.
Но има един вариант, каза жената и замълча, а Таня замръзна.
Ако бяхте омъжена за уважаван човек, нашата съдия можеше да реши въпроса във ваша полза.
Тя не е лош човек, а освен това преди пет години самата тя загуби дъщеря си.
Помислете, имате ли такъв човек предвид?
Дори и фиктивен брак би могъл да ви спаси.
Таня наведе глава.
Тя нямаше такъв човек.
Благодари на жената и се повлече към дома.
Изобщо не ѝ се искаше да влиза в празния апартамент, затова Таня седна на пейката пред входа и заплака.
Извинете, случило ли ви се е някакво нещастие?
Тя чу приятен мъжки глас.
Мога ли с нещо да ви помогна?
Оженете се за мен, каза Таня през сълзи с горчива усмивка.
Тя вдигна глава и потръпна.
Пред нея стоеше висок, широкоплещест мъж на около тридесет и пет години, през чието лице минаваше страшен белег.
Ако това ще ви спаси, съгласен съм, просто отговори мъжът и се усмихна.
Таня го гледаше като омагьосана.
Отначало се изплаши, но после видя как усмивката буквално озари обезобразеното му лице.
Очите на мъжа, сини и много добри, гледаха право в Таня.
Те я привличаха и ѝ вдъхваха някаква надежда и сила.
А вие уважаван човек ли сте?
попита тя и отново се изплаши, този път от това, че може да е обидила непознатия.
Надявам се, че да, засмя се той.
Нали не напразно самият президент ми връчи орден.
Тогава се оженете за мен, моля, изхлипа Таня.
Наистина много ми трябва.
След час Таня вече беше разказала всичко на Максим.
Те седяха на масата в уютната му кухня и пиеха горещ чай с касис.
Максим дори почервеня от възмущение.
Той не можеше да се примири, че може толкова подло да бъде отнето детето на една майка.
След като изслуша Таня, той я хвана за ръка и решително я поведе направо към службата по гражданско състояние.
Като военен, той не трябваше да чака, и ги венчаха още на следващия ден.
Съдът взе предвид всички обстоятелства и застана на страната на Таня.
Освен това при разпита лъжесвидетелите се объркаха, смути ги присъствието на няколко офицери в униформи, които бяха дошли да защитят съпругата на своя боен другар.
Още вечерта Тьомочка спокойно заспа до майка си.
Таня внимателно зави сина си с одеяло и отиде в кухнята, където я очакваше Максим.
Тя не знаеше как да постъпят по-нататък, защото бракът им беше фиктивен.
Но никак не ѝ се искаше да се разделя с такъв надежден и силен човек.
Тя разбра, че вече е успяла да се влюби в него, и въпреки страшния белег той вече ѝ се струваше най-красивият.
Таня се приближи до вратата на кухнята, пое дъх, за да събере сили и да заговори с него, но той я изпревари:
Танюш, какво ще отговориш, ако ти предложа да подарим на Тьома още няколко братчета?
Винаги съм мечтал децата ми да имат такава прекрасна майка.
Дълго я търсих, дълго търсих теб.
Остани моя жена, моля те.
Таня се усмихна, затвори очи и се притисна към широките, надеждни гърди на Максим.
Тя не виждаше лицето му, само почувства как силните му ръце я обгърнаха меко и нежно.
Тези ръце никога повече нямаше да позволят на никого да я нарани.
