През есента братът откара цялата реколта, а майката поиска от нея да плати половината от разходите за водата.
Олга отвори портата и първо видя празните лехи.
После забеляза ремаркето до колата на брат си.
В него вече имаше чували с картофи, касетки с моркови и цвекло и две мрежи с лук.
Павел точно изнасяше от навеса буркани с краставици, а жена му увиваше всеки от тях в стар вестник.
Олга беше дошла със своите празни касетки.
През пролетта майката беше обещала да раздели всичко поравно.
Вилата принадлежеше на родителите.
Девет ара земя, малка къща, оранжерия и зеленчукова градина, която майката всяка година през април възнамеряваше да намали, но по някаква причина отново засаждаше цялата.
Олга беше на тридесет и девет години.
Работеше като счетоводителка и живееше на четиридесет километра от вилата.
Павел живееше в съседния район, приблизително с десет километра по-близо.
През май майката веднага каза:
— После ще разделим картофите и зеленчуците между вас.
На мен и на баща ви не ни трябва много.
Само ни помагайте през лятото, защото вече не можем да се справяме сами.
Олга се съгласи.
Павел също кимна, макар че през онзи ден се занимаваше повече с барбекюто, отколкото с лехите.
Разсадът трудно се прихващаше, а няколко седмици почти не валя.
Във вилната зона водата за поливане се пускаше вечер по график.
След работа Олга идваше да пълни варелите, отваряше оранжерията и привързваше краставиците.
Обикновено идваше два пъти седмично.
В най-горещите дни — три пъти.
Понякога оставаше да пренощува, но по-често се връщаше в града след десет вечерта.
През цялото лято се събраха тридесет и две пътувания.
Павел се появи четири пъти.
Водеше децата да берат ягоди, веднъж окоси тревата край портата, а друг път дойде за рождения ден на баща си.
Когато майката го молеше да помогне с картофите, той отговаряше:
— Имам ремонт.
Нека Олга полее, тя така или иначе постоянно ходи там.
Олга чу това повече от веднъж.
Не започна да спори.
Мислеше си, че поне през есента ще вземе малко зеленчуци за зимата.
Братът пристигна по-рано.
— А ти защо не се обади? — попита Павел, когато забеляза сестра си.
Той сложи бурканите в ремаркето и опъна отгоре колан.
— Дойдох за картофи и моркови.
Мама каза, че днес ще делим.
Майката седеше до навеса и режеше листата на цвеклото.
До нея стояха четири пълни чувала и шест касетки.
— Паша ще откара всичко наведнъж, — каза тя.
— Той има хубава изба.
После, ако ти потрябва нещо, ще го помолиш и той ще ти даде.
Олга не отговори веднага.
— Мамо, през пролетта каза, че ще разделим реколтата.
— И ще я разделите после.
Защо сега да стоим до всеки чувал и да броим?
Павел се усмихна подигравателно.
— На теб самата не ти трябва толкова много.
Ти почти не ядеш картофи.
А ние имаме деца.
Говореше спокойно.
Сякаш зеленчуците бяха пораснали сами, докато цялото семейство беше заето с по-важни неща.
Олга погледна баща си.
Той седеше на стъпалото на верандата и сортираше чесън.
— Тя цялото лято идваше тук, — каза тихо той.
Майката веднага се намръщи.
— Не започвай.
Паша също е наш син.
На него му е по-нужно.
Олга взе от перваза пет домата и малка торбичка с чушки.
Върна празните касетки обратно в багажника.
— Добре, — каза тя.
— Парцелът е ваш.
Значи и вие решавате какво да правите с реколтата.
Павел вече затваряше ремаркето.
— Точно така.
И ако ти потрябва нещо, обади се.
Седмица по-късно майката изпрати сметката.
Съобщението пристигна вечерта.
Майката изпрати снимка на разплащателния лист от управата.
За водата за поливане по водомера и поддръжката на общата помпа за целия сезон се бяха събрали седем хиляди триста и шестдесет рубли.
След това веднага написа:
„Преведи 3680.
Половината е от теб.
Ти най-често използваше водата.“
Отначало Олга реши, че не е разбрала правилно.
После се обади.
— Мамо, защо аз трябва да платя половината?
— Защото цялото лято беше на вилата.
Постоянно поливаше.
Аз и баща ти сме пенсионери, трудно ни е да платим такава сума.
— Аз поливах вашата градина.
— Не само нашата.
Реколтата я отглеждахме и за вас.
На кухненската маса лежаха пет домата.
Два от тях вече бяха започнали да се развалят около дръжката.
— Моята част от реколтата я откара Паша.
Майката започна да говори по-високо:
— Той не ти е чужд човек.
Ако го помолиш, ще сподели с теб.
Не може заради няколко чувала да броим кой на кого колко дължи в семейството.
— Но половината от сметката вече я изчисли.
Майката замълча.
После каза, че не принуждава никого, а просто моли за помощ по семейному.
— Щом е по семейному, тогава да бъде по семейному, — отговори Олга.
— Ще платя половината от водата, когато получа половината от това, което съм поливала с тази вода.
Майката затвори телефона.
Олга извади летните касови бележки.
През уикенда Олга прегледа банковите си покупки и кореспонденцията с майка си.
Маркуч и две свръзки.
Въже за оранжерията.
Семена за репички и зелени подправки.
Препарат срещу вредители.
Ръкавици.
Фолио за парника.
Нова лейка, защото старата се беше спукала.
Общо — единадесет хиляди четиристотин и двадесет рубли.
Бензина Олга дори не започна да смята.
В семейния чат тя изпрати снимки на касовите бележки и написа:
„По закон вилата и реколтата са ваши.
Не споря с това.
Но тогава и сметката за парцела е ваша.
Ако делим разходите между тези, които са получили реколтата, ще платя своята част след разделянето на зеленчуците.
Ако сте дали реколтата на Паша, помолете него да плати половината.“
Павел отговори след няколко минути:
„Сериозно ли правиш сметки заради картофи?“
Олга приложи снимка на ремаркето.
— Вие сами ми дадохте всичко, — написа той.
— Нищо не съм вземал без разрешение.
— Точно така, — отговори Олга.
— Затова не говоря за твоето разрешение, а за сметката на мама.
Повече не написа нищо.
По-късно баща ѝ сам ѝ се обади.
— Не превеждай пари, — каза той.
— През лятото вече си изработила достатъчно.
Обясних на майка ти.
На заден план майката шумно удряше нещо в кухнята.
Вечерта тя написа на Павел:
„Аз и баща ти ще платим половината.
Другата половина преведи ти.
Реколтата е у теб.“
Павел спори още около двадесет минути.
Напомняше, че е водил децата, косил е тревата край портата и че е възнамерявал през зимата да споделя картофите.
После преведе на майка си три хиляди шестстотин и осемдесет рубли.
На Олга не донесе нищо.
На следващата пролет градината стана по-малка.
През април майката се обади и попита колко разсад да купи.
— За мен никакъв, — отговори Олга.
— Тази година няма да се занимавам с градината.
— А кой ще полива?
— Паша.
Той има изба и ремарке.
Майката тежко въздъхна, но не започна да спори.
Олга дойде през май, за да помогне на баща си да смени една изгнила дъска на верандата.
На мястото на половината картофени лехи лежеше старо фолио.
Майката беше засадила два къси реда лук, десет картофени растения и четири доматени растения в оранжерията.
Павел така и не се появи през цялата пролет.
През септември майката събра две кофи картофи, кошница лук и малка касетка домати.
Едната кофа оставиха за себе си, а другата бащата сложи в багажника на Олга.
През онази година ремаркето така и не влезе в двора.
