ЖИВОТ
Галина Борисовна подреждаше кристалните чаши на масата с такъв вид, сякаш се готвеше да посрещне чуждестранна делегация, а не за обикновена семейна вечеря.
Чуваше се само монотонното бръмчене на вентилационната система под тавана. В просторната конферентна зала на тридесетия етаж на кулата „Империал“ се носеше
— Дадох моя влог на сестра си? Тогава нека тя да те издържа, — мъжът съжали, че е послушал майка си.
Олга не тряскаше врати. Никога. Това беше нейното правило — да не тряска врати, да не крещи, да не хвърля чинии. Майка ѝ я беше учила: «Жена, която крещи
Обадих се на кварталния полицай, за да провери адресната регистрация. — Слушай, Галя, тук си мислех. Това не е редно. Пет години сме заедно, а апартаментът
Ако не преведеш четиристотин хиляди рубли, събирай си багажа и се махай от къщата, паразит такъв! Октомврийските листа бавно се въртяха отвън зад прозореца
Аз съм майката на твоя съпруг! Ти си длъжна да ме издържаш! — крещеше свекървата. Алина излезе от банята и чу звъненето на телефона. На екрана се изписа
И поиска да ѝ целувам ръцете. Когато отказах, ме изхвърли от колата. В онзи ден вятърът беше особено зъл. Той виеше зад прозореца на нашия уютен апартамент
После тишината в стаята натежа — почти непоносима. Той ме гледа няколко секунди, които ми се сториха безкрайни, и каза със сериозност, която смрази кръвта
— Оля, хайде набързо изпържи едни кюфтенца, защото тая твоя супа… изобщо не я искам! А аз се връщам пред компютъра! — каза Сергей, посрещайки жена
А на мен — ипотечен дълг за трийсет години. А в апартамента ще живее той. Страхотна схема… Виктор внимателно постави чашата върху чинийката, стараейки