Ljudje

— Майка ти може да яде в кухнята. Тук няма място за всички. Свекърва ми го каза толкова спокойно, сякаш молеше да ѝ подадат солницата. Майка ми стоеше

— Мамо, под дивана има око. Петгодишната ми дъщеря го каза толкова спокойно, сякаш беше намерила изгубен молив. Излязох от кухнята, бършейки ръцете си с кърпа.

— Избирай, Мариам. Или майка ти напуска тази къща още днес, или аз повече няма да живея тук. Съпругът ми стоеше насред дневната с ръце в джобовете, сякаш

За няколко мига чувах единствено плача на сина си. Дъщеричката ми се размърда в прегръдките ми и аз инстинктивно я целунах по главичката.

Когато синът ми изнесе от двора последния чувал с картофите, които бях събрала, снаха ми каза с усмивка: — От утре тук ще живеят други хора.

— За тази съборетина ли дадохте толкова пари? — Свекърва ми докосна перваза с върховете на пръстите си и се намръщи. — Арам, ти съвсем ли си загубил ума?

По време на погребението на баща ми гробарят сложи ключ в ръката ми и прошепна: „Ако искаш да останеш жив, не се прибирай с майка си.“ Още стисках първата

— Ани, ставай най-после! Майка ми дойде, а ти лежиш тук, в хола. Не те ли е срам? Тридесет и две годишната Ани дори не отвори очи. Тя лежеше на дивана

— Не ни пречи, Наре. Най-после разбери: никога не съм те обичал. Съпругът ми го каза вечерта на петата годишнина от сватбата ни, държейки ръката си на

Съпругът се прибра у дома и видя жена си коленичила в краката на майка му. Но когато разбра защо плаче, за първи път помоли майка си да си тръгне.