ŽIVLJENJSKE ZGODBE
В празничната зала на последния етаж на един от най-високите небостъргачи в Манхатън цареше тържествена атмосфера, пронизана от почти незабележимо напрежение.
— Сега поне роклята ти ще бъде чиста, скъпа. Това чух секунда преди да потъна под водата. Когато подадох глава над повърхността, музиката още свиреше.
В деня на сватбата ми баща ми седеше в най-отдалечения ъгъл на залата и упорито отказваше да стане. Отначало си помислих, че е уморен. Беше на седемдесет
— Веднага извади децата от носилката! Плащам ти да чистиш къщата. При звука на гласа на мъжа, застанал на прага, ръката на Лусине застина върху мраморния плот.
За няколко мига чувах единствено плача на сина си. Дъщеричката ми се размърда в прегръдките ми и аз инстинктивно я целунах по главичката.
— Остави детето тук и си тръгвай. Майка ми ми разказа всичко. От гласа на Арам синчето ми трепна и заплака. Притиснах го по-силно до гърдите си, без да
— Не мий чиниите, Наре. Една от тях ще трябва на полицията. Майка ми изрече тези думи толкова спокойно, че отначало помислих, че не съм чула правилно.
Съпругът ми се смееше на белия ми костюм, когато дъщеря ни се качи на сцената и каза: „Мамо, този път не си тръгвай.“ — Вижте кой е дошъл.
Съдията още не беше успял да отвори черната папка, когато Вахе скочи на крака. — Не можете да приемете този документ като доказателство!
— Ани, ставай най-после! Майка ми дойде, а ти лежиш тук, в хола. Не те ли е срам? Тридесет и две годишната Ани дори не отвори очи. Тя лежеше на дивана









